Решение № 9010 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16369/2013 г.

Решение № 9010 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16369/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Полтурист" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Свиленград, ул. "23 септември" № 33 срещу решение № 2319 от 25.10.2013 г. по адм. д. № 2327 по описа за 2013 г. на административния съд /АС/ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 261300215 от 28.05.2013 г., издаден от Евгени Стефанов Цончев, главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 696 от 10.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив относно отказано право на данъчен кредит /ДК/ в размер на 59 616.45 лв. и лихви за забава. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че придобитата от него сграда - вила "Полония" в гр. Созопол, ул. "Клокотница" № 17, местност "Буджака" представлява инвестиционен имот - придобит с цел последваща продажба, т. е. с цел последваща облагаема доставка. Посочва, че сградата не се ползва за представителни цели и оспорва доводите, че същата се ползва за лични нужди на собственика и неговите служители. Посочва практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, съгласно която платеният ДДС за придобиване на сграда, която се ползва за лични нужди подлежи на приспадане като данъчен кредит. Подробни съображения излага в писмени бележки от 10.06.2014 г. Касаторът претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС - Пловдив и по същество на спора да отмени РА № 261300215 от 28.05.2013г Ответната страна по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол пред административния съд е бил РА № 261300215 от 28.05.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП- гр. Пловдив, потвърден с решение № 696 от 10.07.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив. Същият е издаден във връзка с извършена на касатора данъчна ревизия по ЗДДС за данъчни периоди 01.09.2010 г. - 30.09.2012 г. В РА е прието, че през 2003 г. "Полтурист" ЕООД започва изграждане на туристически обект - вила в района на гр. Созопол. През м. февруари 2006 г. е издадено разрешение за ползване на вила "Полония" с РЗП 1445.28 кв. м. С цел установяване предназначението и използването на вила "Полония" е приобщен протокол за извършена проверка № 0016544 от 03.09.2010 г. на ТД на НАП Бургас, съгласно който вилата се използва от собственика Кристоф Трилински, семейството му и служители на фирмата. От писмо изх. № 216 от 16.01.2013 г. на община Созопол се установявало, че до 30.09.2012 г. касаторът няма регистрационни данни за регистрация и експлоатация по чл. 49 и чл. 52 от Закона за туризма относно туристически обект - вила "Полония" в гр. Созопол, ул. "Клокотница" № 17, местност "Буджака". Съгласно протокол за проверка № 14/31.01.2013 г. на ТД на НАП Бургас сградата не се обитавала, ползвала се единствено и само от собствениците. Не се отдавала под наем на почиващи. На база посочените данни ревизиращият екип направил констатации, че от въвеждането си в експлоатация вилата не генерира приходи на "Полтурист" ЕООД. Разходите, които формират претендирания данъчен кредит, касаят ремонтни дейности, ел. енергия, телефонни услуги, поддръжка на зелени площи и басейн и множество закупени активи на значителна стойност за обзавеждане на вилата от 2004 г. Формиран е правен извод, че разходите за ремонт, поддръжка и обзавеждане са за имот, който не се експлоатира с инвестиционни цели и не е свързан с изпълнение на облагаеми доставки, поради което е налице основание по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗДДС да се откаже ДК. В мотивите на съдебния акт, който се обжалва подробно е обсъдена фактическата обстановка по делото, като по повод на нея няма спор между страните. Спорът е правен, както правилно е констатирал първоинстанционният съд, относно правото да се приспадне ДК за разходите за поддръжка, консумативи и ремонт на процесния недвижим имот. Съдът е формирал правни изводи, че закупените стоки и услуги не се използват за икономическата дейност на дружеството или за извършване на облагаеми доставки, поради което са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС да се откаже право на ДК. Вилата не се ползва с инвестиционни намерения, който извод не се разколебавал от представените договор за посредничество от 01.05.2010 г. и протоколи за извършени 13 броя огледи на имота в периода 20.05.2010 г. - 20.08.2012 г. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на закона. През ревизирания период основна дейност на ЗЛ от 01.10.2009 г. е преработка на зърно, поризводство на брашно и трици, а от м. януари 2010 г. - търговия на зърно и фуражи. Едноличен собственик на капитала до 04.03.2009 г. е Кшиштоф Трилински - полски гражданин, а след това Пачешняк Катаржина Мария от Полша. След 28.12.2012 г. едноличен собственик на капитала е швейцарско дружество. За проверявания период дружеството не е декларирало облагаеми доставки, с изключение на една по фактура № 19 от 06.09.2010 г. с предмет "доставка на материали". Останалите документирани доставки са във връзка с отдаване под аренда на земеделски земи и продажба на ДМА - земя. Няма спор, че дружеството е включило и декларирало вилната сграда в активите си. Чрез проверка в картотеката на дълготрайните активи до м. октомври 2012 г. ревизиращите органи са установили закупуване на цялостно обзавеждане на вилата - пералня, подочистачка, плазма, сенници, хамак, скара, съдомиялна, система за домашно кино, ледогенератор, кухненско обзавеждане, климатици, печки, аспиратор, сушилня, дивани, моторна лодка, обзавеждане, легла, матраци, DVD, мебели, бягаща пътека, радиоприемник, джакузи, хидромасажна помпа, керамичен плот и др. Спорът е, дали тези разходи са направени във връзка с икономическата дейност на лицето и за извършване на последващи облагаеми доставки. За да обоснове правото си на ДК за покупките, свързани с ремонти, консумативи и поддръжка на процесния недвижим имот жалбоподателят се позовава на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), която в тази насока е константна (напр. решение на СЕС от 22 март 2012 г. по дело C-153/11). СЕС приема трайно в решенията си, че данъчнозадължено лице, което в това си качество придобива стока и използва тази стока за нуждите на своите облагаеми дейности, има право да приспадне дължимия за тази стока или платен ДДС. Спорно в случая е именно използването на имота за икономическата дейност на касатора. Когато стоката не се използва за нуждите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице по смисъла на чл. 9, § 1, втора алинея от същата директива, но то я използва за личните си нужди, не може да възникне никакво право на приспадане. Данъчнозадължено лице действа в това си качество, когато действа за нуждите на своята икономическа дейност по смисъла на чл. 9, § 1, втора алинея от Директивата за ДДС (вж. в този смисъл Решение от 8 март 2001 г. по дело Bakcsi, C-415/98, Recueil, стр. I-1831, точка 29). Въпросът дали данъчнозадълженото лице действа в това си качество е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на това данъчнозадължено лице (вж. в този смисъл Решение по дело Bakcsi, точка 29 и Решение по дело ЕОН Асет Мениджмънт, точка 58). В идентичен смисъл е тълкуването, дадено от СЕС в решение от 16.02.2012 г. по дело C-118/11. В т. 53 от същото е посочено, че при сделка, състояща се в придобиването на дълготраен актив, предназначен отчасти за лично и отчасти за професионално ползване, данъчнозадълженото лице има възможност да направи избор. За целите на ДДС то може, или да включи изцяло този актив в имуществото на своето предприятие, или да го запази изцяло в частното си имущество, като по този начин го изключи напълно от системата на ДДС, или да го включи в своите стопански активи само в частта, която се използва ефективно за професионални цели ( в този смисъл Решение от 4 октомври 1995 г. по дело Armbrecht, C-291/92, Recueil, стр. I-2775, точка 20, както и Решение от 14 юли 2005 г. по дело Charles и Charles-Tijmens, C-434/03, Recueil, стр. I-7037, точка 23 ). Ако данъчнозадълженото лице избере да разглежда като стопански актив даден дълготраен актив, който се използва едновременно за професионални и за лични цели, дължимият при придобиването на този актив ДДС по принцип подлежи изцяло и незабавно на приспадане. Тълкуването в практиката на СЕС, на която се позовава касаторът, аналогично на цитираните решения, признава право на приспадане на ДК за придобиване на стоката. Конкретният случай не е такъв, тъй като е отказано право на ДК за разходи по ползването на имота, направени за ремонтни дейности, консумативи, обзавеждане на вилата чрез закупуване на мебели и битови уреди, поддръжка на зелени площи, басейн, климатици. Действително цитираните решения на СЕС съдържат мотиви, че употребата на същия актив за лични нужди на ДЗЛ, или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, следва да се приравни на възмездна доставка на услуга. Тези мотиви се тълкуват превратно от касатора. Касае се за случаи, при които ДЗЛ предоставя актива за ползане за цели, различни от икономическата му дейност, при което осъществява възмездна доставка. Върху тази възмездна доставка на услуга (ползване на актива) ДЗЛ следва да начисли ДДС. Конкретният случай не е такъв, поради което дружеството не може да претендира, че разходите за ремонтни дейности, консумативи и обзавеждане на вилата са възмездни доставки въз основа на тълкуването в посочените решения на СЕС. Използването на получените стоки или услуги за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки е основен елемент от понятието за право на данъчен кредит съгласно чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Установеният режим на приспадане цели да облекчи изцяло предприемача от тежестта на ДДС, който е дължим или платен във връзка с всички негови икономически дейности. Общата система на ДДС цели да гарантира пълен неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че съответните дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС. Изискването на извършване на независима икономическа дейност е основополагащо за облагането с ДДС. По аргумент от противното при използване на стоката за лични нужди, не може да възникне право на приспадане. В решение от 26.09.1996 г. по дело Enkler, С-230/94, точка 24 СЕС е приел, че ако поради характера си имуществото може да бъде използвано както за икономически цели, така и за лични нужди, трябва да се разгледат всички обстоятелства, при които то е било използвано, за да се определи, дали то действително е използвано с цел получаване на редовен приход. Намерението на данъчнозадълженото лице или целта на дадена доставка не оказват никакво влияние върху данъчния режим, който се прилага спрямо доставката и преценката следва да се извърши единствено по обективни показатели (решения по дела С-439/04 и С-440/04). В конкретния случай, съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства сочат, че процесният недвижим имот не е ползван за целите на икономическата дейност на дружеството, както и, че не формира приход за дружеството. Касаторът носи доказателствена тежест за установяване на благоприятния за него положителен факт относно ползването на получените стоки и услуги, за които претендира приспадане на ДК, за последващи облагаеми доставки. В тази насока същият не е ангажирал доказателства. Правилни са изводите на решаващия административен орган и на съда, че представените договор за посредничество от 01.05.2010 г. и 13 броя протоколи за проведени огледи на имота са частни документи без обвързваща доказателствена сила и достоверна дата по смисъла на чл. 180 и чл. 181, ал. 1 ГПК, които преценени съвкупно с другите доказателства по делото не разколебават извода за липса на последващи облагаеми доставки. От друга страна, както вече се посочи, преценката за ползване следва да се извърши изцяло по обективни показатели, а не на базата на намерения и субективни цели. В тази връзка ревизиращите органи могат да се позовават единствено на косвени доказателства, каквито са събрани по изискуемия в ДОПК ред - данни от община Созопол, че обектът не е регистриран по Закона за туризма, както и, че при извършените проверки на място вилата била необитаема. Вилата е туристически обект - място за настаняване съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2 ЗТ (отм.), респ. попада в определението за "хотелиерство" по § 1, т. 2 от ДР на ЗТ (отм.), поради което доводите на ревизиращите органи за липса на предоставени туристически услуги по смисъла на Закона за туризма за правилни. Касаторът от своя страна не е провел пълно насрещно доказване на благоприятния за него факт, че ползва актива за целите на икономическата си дейност. При тези данни по делото правилно и законосъобразно е отказано право на ДК за стоките и услугите, придобити във връзка с ремонтни дейности, консумативи и обзавеждане на вилата, тъй като същите не се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки по смисъла на чл. 69, ал. 1 ЗДДС. В тази връзка дори не е необходимо позоваването на чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС, доколкото хипотезите са приложими при изпълнение на условията по чл. 69 ЗДДС. По изложените съображения и като е достигнал до идентичен правен извод първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на материалния закон, като не е допуснал визираното касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. При този изход от спора на основание чл. 161 от ДОПК ответникът има право на сторените в касационното производство разноски, които не се присъждат поради липса на заявено искане в тази насока и липса на доказателства за направени разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение