Решение № 5653 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12881/2020 г.

Решение № 5653 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12881/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Х. Р., чрез пълномощника му адв. Д. К., срещу Решение № 325 от 20.09.2019 г., постановено по адм. дело № 359/2019 г. от Административен съд Стара Загора с доводи за неправилност и наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, в частта, в която е отхвърлена исковата претенция, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна – Областна дирекция на МВР гр. Монтана не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е уважил частично предявения от Х. Р. против ОД на МВР Монтана иск за обезщетение на причинени имуществени вреди за сума в размер от 50 лева, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.05.2019 г. до окончателното й изплащане. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски в размер на 68, ЗЗ лева, с оглед на уважената част от иска. С допълнително Решение № 369 от 19.10.2020 г. постановено по същото дело, решаващият съд е допълнил Решение № 325 от 20.09.2019 г. като след диспозитива за уважаване на иска в размер на 50 лева е отхвърлил иска в останалата част до 300 лева като неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от началник сектор "Пътна Полиция" към ОДМВР-Монтана, с което на ищеца е наложено административно наказание глоба в общ размер от 200 лева. За осъществената в производството пред Районен съд Монтана адвокатска защита Р. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева, в брой, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника, но е направил извод, че при наложено наказание "глоба" с отмененото НП в общ размер на 200 лева, заплатения адвокатски хонорар от 300 лева е необоснован и несправедлив. Решението в оспорената му част е валидно и допустимо, но неправилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Неправилно първоинстанционния съд, изхождайки от размера на наложената на ищеца с отмененото наказателно постановление глоба е приел, че заплатеният адвокатски хонорар от 300 лева не е обоснован и справедлив. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че по този въпрос следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по тълк. д. № 2/2016 г. и тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г. В първото ВАС е посочил в мотивите, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдиите са посочили: "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. " Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона – "справедлив и обоснован". Съдът неправилно е направил преценка, че размерът на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е справедлив и обоснован, както изисква чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, поради което е приел за основателно възражението за прекомерност и е намалил дължимото обезщетение. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по административнонаказателни дела, когато е наложена глоба, имуществена санкция или имуществено обезщетение, е 300 лева за всяка инстанция. При уговарянето на платеното възнаграждение за процесуално представителство пред районния съд ищецът е положил дължимата грижа с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяване на защитата и не може да се определи като прекомерно, като се съпостави с установения минимален размер и с обема на правната работа, извършена от упълномощения адвокат. Наред с това, обективен ориентир за лицата - получатели на адвокатската услуга относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разглежда този по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция). Определеният в наредбата размер на адвокатското възнаграждение е 300 лв. при материален интерес до 1 000 лв. В настоящия случай размерът на претендираното като настъпила имуществена вреда адвокатско възнаграждение е 300 лева. Като така този размер се явява справедлив и обоснован. Въпреки че делото не се отличава с фактическа и правна сложност уговореният хонорар не надвишава установения с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимум. При установеното по делото обжалваното решение в оспорената му част, като постановено при неправилно приложение на закона следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи в претендирания пълен размер от 300 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.05.2019 г. до окончателното й изплащане. Предвид уважаването на иска в претендирания пълен размер, присъдените в полза на ищеца разноски пред първата съдебна инстанция следва да бъдат увеличени до пълния претендиран размер от 360 лева. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за касационната инстанция е основателно и следва да бъде уважено в пълен размер. Съобразно представените Договор за правна защита и съдействие от 15.10.2019 г., съгласно който сумата от 200 лева е била заплатена в брой при подписване на договора, която сума следва ответника да бъде осъден да заплати, както и внесената държавна такса в размер на 5 лева за настоящето производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение