Решение № 417 от 13.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 447/2009 г.

Решение № 417 от 13.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 447/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Образувано по жалбата на подсъдимия В. К. Д. против решение № 77 от 18.06.2009 г. по внохд № 82/09 г. на Бургаски апелативен съд. В жалбата на подсъдимия В като касационни основания за проверка на въззивното решение са посочени-нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Доводите са това са, че по делото не са събрани убедителни доказателства за участие на подсъдимия в организирана престъпна група. Присъдата се основава на показанията на 13 "свидетели", които са осъдени по същото дело, със споразумение. Те са в лоши отношения с подсъдимия и заинтересовани от осъждането му. Явната несправедливост на наказанието се обосновава на ролята на подсъдимия за разкриване на обективната истина и членовете на престъпната група. Искането е за оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, или наказанието се намали. Подсъдимият и упълномощеният от него защитник, редовно призовани не се явяват в съдебно заседание. В дадения от съда срок не е представена писмена защита. Прокурора даде заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 49 от 15.04.2009 г. по нохд № 24/09 г., Бургаски окръжен съд е признал подсъдимия В. К. Д. в извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим. С обжалваното решение присъдата е изменена, като наказанието на подс. Д. е намалено на една години и шест месеца лишаване от свобода при определеният режим за изтърпяване. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд след проверка на решението в обжалваната му част намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Независимо, че пред въззивната инстанция подсъдимият Д не е правил оплакване за нарушение на закона при постановяване на осъдителната присъда, съдът при спазване задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК при проверката на нейната правилност, се е занимал и с авторството на деянието. В мотивите на решението са изложени приетите факти, относно доказаността на участието на подсъдимия Д в организираната престъпна група, макар и като участник на по-ниско ниво в групата- уличен дилър, който се отчитал на В. Последният водел отчетност на доставения наркотик, стойността и заплащането на продадения. В иззетия от него лист инициалите на подсъдимия съществуват срещу доставено количество амфетамин. Сам не отрича, че е използвал наркотици и продавал на други лица. Знаел е, че групата притежава оръжие. По поръчение на членове от групата е наел от негова име лек автомобил, с цел да бъде разглобен и продаден на части, но след намеса на полицията това било предотвратено. В показанията на св. К, който е участвал в операцията по неутрализиране на групата, се съдържат също данни за участие на подсъдимия в нея, макар и периферно, с възлагане на изпълнителски и посреднически функции, нямащи особено значение към основната дейност. Принадлежността към групата се подкрепя и от приложените към делото СРС. Поради това, не само показанията на съпроцесниците установяват осъществения от него престъпен състав по който е бил обвинен и осъден. При установените факти материалният закон е приложен правилно. За да намали наказанието на подсъдимия въззивната инстанция е взела предвид и правилно оценила, всички смекчаващи отговорността обстоятелства (включително и посочените в жалбата), за да сведе тежестта на наказанието до една втора от предвидения в закона минимум. Тази група обстоятелства, с оглед на конкретно установената обществена опасност на подсъдимия Д, не води до правният извод, че наказанието се явява несъразмерно тежко. Не е налице нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НК, тъй като наказанието напълно съответства на конкретно установените обстоятелства относно обществената опасност на деянието и дееца. Решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н.о.,