Решение № 2867 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8365/2014 г.

Решение № 2867 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8365/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Надка Иванова Божилова срещу решение № 2919/7.05.2014 г., постановено по адм. д. № 9714/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед № з-13793/3.09.2013 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Касаторът, в касационната жалба и в съдебно заседание, излага доводи за противоречие на обжалваното съдебно решение съдебния акт с материалния и процесуалния закон, както и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Сочи се, че съдът неправилно е преценил издадения административен акт като съответен с чл. 246 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм. ДВ. бр. 53 от 27 юни 2014 г.) и чл. 229, ал. 4 от ЗМВР (отм.), защото жалбоподателката не е била запозната с данните от прокурорска преписка № 14511/2013 г. Изложени са доводи, че мотивите на съда за законосъобразност на административния акт не кореспондират с фактите по делото, а именно, че Божилова е съдействала на органите на реда за предотвратяване на престъпления. Иска се отмяна на съдебния акт и се претендират разноски. Ответникът - директор на СДВР, редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Не претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2919/7.05.2014 г., постановено по адм. д. № 9714/2013 г. АССГ е отхвърлил оспорването на Надка Иванова Божилова на длъжност "старши полицай" в група "Охрана на обществения ред на административни сгради на СО" на сектор "Общинска полиция" към отдел "Охранителна полиция" при СДВР срещу заповед № з-13793/3.09.2013 г. на директора на СДВР. С оспорения акт, на основание чл. 228, т. 3, чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм. ДВ. бр. 60 от 22 Юли 2014 г.) на Божилова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното ? правоотношение. От фактическа страна е прието от АССГ, че дисциплинарното наказание е наложено за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в извършени действия, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. Дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено поради това, че в периода от м. септември 2012 г. до м. април 2013 г., в гр. София, Божилова в съучастие със съпруга си - Христо Божилов и лицето Надя Кирилова Георгиева, е участвала в престъпна схема за измами, като под предлог, че ще окаже съдействие за получаване, настаняване и закупуване на общинско жилище е искала и получавала различни суми пари от служители на МВР и отделни граждани. По случая е образувано досъдебно производство по описа на СДВР и заведена прокурорска по описа на Софийска районна прокуратура (СРП) с обвиняем Надя Кирилова Георгиева и съучастник Надка Иванова Божилова. Направен е извод, че от Божилова са извършени деяния, които са станали достояние, както на служители на МВР, СДВР, Главна дирекция "Криминална полиция", така и на Софийска районна прокуратура и на случайни граждани като така служителката не е опазила доброто име на институцията, която представлява. Прието е, че извършеното съставлява деяние, уронващо престижа на службата, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР (прието като нарушение на т. 7 на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР). По делото са приобщени и гласни доказателства. За да отхвърли оспорването съдът приема от правна страна, че не е налице нито едно от основанията за отмяна на административния акт по смисъла на чл. 146 от АПК. Решението е правилно и законосъобразно. Неоснователни са твърденията на касатора за порок на административния акт относно формата по смисъла на чл. 246 от ППЗМВР(отм.) и изложените мотиви на съда в обратния смисъл. Съгласно чл. 246 от ППЗМВР (отм.) дисциплинарните наказания се налагат с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Видно от оспорената заповед (л. 18 от делото) дисциплинарно наказващият орган е изложил съображения за налагане на дисциплинарното наказание (стр. 2). Съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарните производства по ЗМВР (отм.) функция на такъв подготвителен документ притежава становището на дисциплинарно-разследващия орган. В случаите, когато дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви в заповедта по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.), тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарно-разследващия орган. Видно от обобщената справка, изготвена от дисциплинарно разследващия орган, която е цитирана в обжалваната пред АССГ заповед (л. 42), извършените нарушения и данните за извършителя, мястото на извършване, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, са обобщени в съответствие с императивната норма на специалния закон подробно в рамките на 37 страници. Следователно не е налице конкретно твърдяното от касатора нарушение за липса на мотиви в оспорената заповед. Неоснователно е и твърдението на касатора относно преценката на съда за изпълнение на изискването на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР (отм.) от страна на дисциплинарно наказващия орган, а именно, че не са събрани и оцени всички доказателства по дисциплинарното производство. Касационната жалбоподателка твърди, че не е била запозната със съдържанието на прокурорска преписка № 14511/2013 г. и се навеждат доводи, че по този начин е нарушено правото на защита. Следва да се посочи, че съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР (отм.) държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Обстоятелството, че за определено деяние извършителят може да не понесе наказателна отговорност, не изключва неговата дисциплинарна отговорност. В този смисъл са и мотивите на ТП № 3/7.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС. Направената от съда съвкупна преценка на доказателства съставлява преценка на приобщените данни по административната преписка, свидетелски показания и данните, станали повод за образуване на дисциплинарното производство срещу служителката. В кориците на делото се съдържат достатъчно доказателства за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Приобщените материали от досъдебното производство са правилно преценени от АССГ като доказателства за целите на отделното наказателно производство. Незапознаването изрично на служителя с материалите по наказателното производство, правилно е преценено от АССГ, че не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до нарушаване правото на защита в дисциплинарното производство. Неоснователни са твърденията на касатора, свързани с неправилната преценка на фактите от страна на съда. От данните по делото може да се приеме, че информация за извършеното престъпления е постъпила при ръководителя на служителката седмица преди нейния сигнал. От съвкупната преценка на доказателствата може да се заключи, че действията й са били свързани не с превенция на извършване на престъпление, а с избягване на ангажиране на дисциплинарна и наказателна отговорност. Достигайки до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение