Решение № 8545 от 14.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7352/2019 г.

Производството е касационно, по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на кмет на Община Добричка чрез пълномощника му адв. Георгиева, против Решение 161/16.04.2019 г. по адм. дело 57/2019 г. на Административен съд - Добрич. В жалбата се мотивират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Счита, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Претендират разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна П. Василев, чрез адв. Василева, дава писмено становище за неоснователност на жалбата. Счита решението за правилно. Претендират разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е обявил нищожността на изричен отказ на кмета на Община Добричка да издаде удостоверение за наследници на М. Киров, бивш жител на [населено място], Община Добричка, обективиран в писмо с рег. ГРАО-341#1/08.01.2019 г. За да постанови този резултат е приел за установено, че на 12.12.2018 г. П. Василев, е депозирал искане с вх. ГРАО-3410 /12.12.2018г. до кмета на община Добричка, с което е поискал да му бъде издадено удостоверение за наследници на М. (М.) Киров, б.ж. на [населено място], Община Добричка, починал около 1930г. В искането са цитирани няколко удостоверения, издадени съответно от Окръжен съд Добрич и Община Добрич, като е посочено, че те не са приложени към заявлението, а са изпратени по пощата. Административната услуга е била отказана с писмо рег. ГРАО-3410#1/08.01.2019 г. на кмета на община Добричка поради това, че не са налице данни наследодателят да е вписан в регистъра на населението и за него да е съставен акт за смърт. Приел е, че липсата на акт за смърт на лицето, е пречка за издаване на удостоверение за наследници, на основание чл. 10, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения, въз основа на регистъра на населението и това, че заинтересованото лице първо трябва да установи правата си по съдебен ред в производство по чл. 542 от ГПК. Въз основа на тази установените фактически обстоятелства и представените по делото доказателства, съдът е приел, че обжалваният административен е нищожен, поради липса на компетентност на административния орган, който го е издал. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения, въз основа на регистъра на населението (Наредбата), удостоверения, въз основа на регистъра на населението, се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация, а съгласно ал. 5 от посочената разпоредба, удостоверения за наследници се издават от общината, от района или от кметството по последен постоянен адрес на починалото лице. Анализирайки и прилагайки тази разпоредба от Наредбата, съдът е приел, че законодателят не е предоставил кумулативно възможност на всеки един от посочените в нея административни органи, да издават удостоверения за наследници, а правомощието за това е предоставено само на този от тях, в чийто административен район се е намирал последният постоянен адрес на починалото лице, без значение къде се съхраняват регистрите на актовете за гражданско състояние и регистрите на населението на населеното място. Съобразявайки обстоятелството, че в заявлението е посочено, че към момента на смъртта си, наследодателят е бил с постоянен адрес в [населено място], Община Добричка, законосъобразно съдът е приел, че териториално-компетентен да се произнесе по направеното искане за издаване на удостоверение на наследници, е кметът на село Драганово, Община Добричка, а не кметът на Община Добричка, поради което последният е следвало да му препрати искането по компетентност, на основание чл. 31, ал. 2 от АПК, а не да се произнася по същество с административен акт по направеното искане. Решението на съда е правилно. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че в случая административният орган е нарушил териториалната си компетентност. Компетентността в административно-правния смисъл на това понятие обхваща както кръга от въпроси, с които административният орган е оправомощен да се занимава, така и правомощията, с които органът разполага за решаване на тези въпроси т. е. тя е нормативно-призната способност на даден орган да издаде определен акт. Нарушаването й води до нищожност на издадения административен акт, както правилно е преценил административният съд. При така изложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно и законосъобразно. Съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията за присъждане на понесените по делото разноски от ответната страна по касация е основателна, като същият е представил договор за правна защита и съдействие /ДПЗС/ серия Д 029351 от 21.05. 2021 година за 500 лева платени в брой при подписване на същия и 10 лева платена държавна такса за образуване на делото като е представен и списък на разноските, съгласно изискването на чл. 80 ГПК. Искането е направено своевременно с молба преди проведеното по делото заседание и са представени доказателства за направата им. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение