Решение № 10407 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5116/2012 г.

Решение № 10407 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5116/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 131/01.03.2012 г., постановено по адм. д. № 1140/2011 г. Административен съд гр. Плевен е отхвърлил жалбата на Марияна Трифонова Фитева от гр. Плевен против заповед № СП-02-Д-3365/31.10.2011 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Плевен, с която е отказано отпускането на еднократна помощ за дете по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Срещу това решение е подадена касационна жалба от Марияна Трифонова Фитева с оплакване, че е неправилно. Съдът е взел становище по въпрос, който не е предмет на жалбата. Събраните по делото доказателства не отричат качеството й "студент", а точно обратно. Не е в правомощията на директора на дирекция "Социално подпомагане" да определя статут, а органът следва да се съобрази с издадените документи от Академията. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, или вместо обжалваното решение се постанови друго по съществото на спора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е заповед № СП-02-Д-3365/31.10.2011 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Плевен, с която е отказано отпускането на еднократна помощ за дете по чл. 8в от ЗСПД за роденото от нея дете Мартин Калинов Григоров, видно от приложеното Удостоверение за раждане от 22.08.2011 г. Посочил е, че в качеството си на специализант жалбоподателката не попада сред кръга на изброените в правната норма лица, имащи право на подобно подпомагане. Неоснователно е възражението на Марияна Фитева в касационната жалба, че съдът е излязъл извън конкретния предмет на жалбата и не се е произнесъл по съществото на искането. Според жалбоподателката предмет на спора е само фактът дали директорът на ДСП гр. Плевен следва да тълкува официално издадените документи от СА"Д. Ценов" гр. Свищов, в които не е определен статут "специализант", а точно обратно - изрично в издаденото Уверение № 3275/17.11.2011 г. е записано "студент" редовно обучение през учебната 2011/2012 г. Административният орган в хода на административното производство е спазил разпоредбата на чл. 35 от АПК, според който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В тази връзка, с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от АПК на органа е предоставена възможност служебно да събира доказателства, а ал. 3 от същата норма гласи "Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган." Административен съд гр. Плевен при провеждане на съдебния процес е спазил принципа на служебното начало, заложен в чл. 168, ал. 1 от АПК, не се е ограничил само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. В обжалваното решение са изложени мотиви за издаването на акта при наличие на материална и териториална компетентност, спазване на законоустановената писмена форма и излагане на мотиви с посочване на правно и фактическо основание. От своя страна съдът също е проявил активност при изясняване спорния въпрос по делото относно статута на жалбоподателката с оглед законовите разпоредби. В правомощието на съда е да събира доказателства, с които да бъдат пояснени факти от съществено значение за изхода на спора. Административното производство пред ДСП гр. Плевен е било образувано на предвиденото в закона основание по чл. 10, ал. 1 от ЗСПД и чл. 16а, ал. 2 от ППЗСПД въз основа на подадената от жалбоподателката молба-декларация по утвърден образец, окомплектована с писмени документи. По делото е прието като доказателство фотокопие от Уверение № 3275/17.11.2011 г. на СА"Д. Ценов" гр. Свищов, в което Марияна Трифонова Фитева е записана като "студент" редовно обучение през учебната 2011/2012 г. първи курс за специалността "Банков контрол", както и фотокопие от студентска книжка със същите данни. Представен е също Договор за придобиване на допълнителна квалификация на студенти и кадри с висше икономическо образование към Центъра за следдипломно и факултативно обучение - сектор "факултативно обучение" при СА"Д. Ценов" гр. Свищов, сключен между висшето учебно заведение и жалбоподателката. От съдържанието на договора и от нарочно изпратеното по искане на съда писмо от висшето учебно заведение изх. № 52-00-3/24.01.2012 г. се установява, че обучението на Фитева не е част от обучението за придобиване на ОКС "магистър", а е курс за повишаване на квалификацията по специализирани учебни планове, без да се получава по-висока образователна степен или нова специалност. Анализирайки всички данни по делото, съдът е достигнал до извода, че отказът на административния орган за отпускане на еднократна помощ за дете по чл. 8в от ЗСПД на Марияна Фитева е постановен при спазване на материалноправните разпоредби, тъй като тя не отговаря на изискването "студент" по смисъла на Закона за висшето образование. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите на Административен съд гр. Плевен досежно правилното прилагане на материалноправните разпоредби и съответствието на издадения акт с целта на закона. Съгласно чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. С чл. 66, ал. 1 от Закона за висшето образование е изяснен статута на категориите обучаващи се във висшите учебни заведения, а дефинираната специфика е обусловила различните законодателни разрешения досежно правото на еднократна помощ за отглеждане на дете до едногодишна възраст. Съгласно цитираната разпоредба, "студент" е този, който се обучава за придобиване на образователните степени "бакалавър" и "магистър", а "специализант" е този, който повишава квалификацията си по специализиран учебен план, без да придобива по-висока образователна степен или нова специалност. От съдържанието на тези определения е видно, че студентите придобиват по-висока образователна или научна степен, за разлика от специализантите, при чието обучение не се променя образователната им степен, а се разширяват познанията им в полученото образование, като се обогатяват и квалифицират познанията в конкретна област. Изхождайки от тези характеристики, правилно съдът е възприел становището на административния орган, че макар в представеното по делото Уверение № 3275/17.11.2011 г. на СА"Д. Ценов" гр. Свищов жалбоподателката Марияна Трифонова Фитева да е записана като "студент" редовно обучение през учебната 2011/2012 г., формата на обучение сочи статут "специализант" - целта е повишаване квалификацията по специализиран учебен план, без да се придобива по-висока образователна степен или нова специалност. Самото учебно заведение е Център за следдипломно и факултативно обучение към СА"Д. Ценов" гр. Свищов, а за обучението се подписва Договор "за придобиване на допълнителна квалификация на студентите и кадрите с висше икономическо образование". При тълкуването на чл. 8в ЗСПД с оглед приложното поле на разпоредбата по отношение на лицата, които имат право да ползват регламентираното право на еднократна помощ за отглеждане на дете до 1 г., в съдебната практика се приеме, че майките - специализантки не могат да ползват това право, тъй като е недопустимо разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД чрез включването и на други групи лица, непредвидени от законодателя. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,