Решение № 8671 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3189/2017 г.

Решение № 8671 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3189/2017 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 28.12.2016 г. по адм. д. № 1506/2016 г. Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на "ПИК - КО" АД срещу решение № 32-108464/19.04.2016 г. на началника на М. Б. Решението се обжалва касационна жалба от "ПИК- КО"АД. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Ответникът по касационната жалба началникът на М. Б. я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспореното решение на началника на М. Б. са определени антидъмпингово мито в размер на 17 065, 50 лв. и ДДС в размер на 3413,10 лв., които следва да заплати "ПИК -КО" АД по ЕАД № 15ВG001007Н0006214 от 12.02.2015 г. за внос на лимонена киселина с произход Малайзия. Решението е постановено при извършена повторна проверка от митническите органи след доклад на ОЛАФ, като е установено, че внесената стока е с произход Китай, а не Малайзия. Бургаският административен съд е приел, че повторната проверка е извършена в съотвествие с разпоредбите на Закона за митниците и чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92 (отм.). Този регламент е приложим по силата на чл. 286, § 3 от Регламент 952/13 на Съвета. Съдът е приел, че докладът на ОЛАФ е годно доказателство, с което е уставен произход на лимонената киселина от Китай, а не от Малайзия. Изложил е подробни съображения за това, че представения от дружеството сертификат не установява произхода на стоката така, както е деклариран от дружеството. При постановяване на решението Бургаският административен съд не е допуснал нарушение на закона. Митническите органи имат право да извършват повторна проверка след вдигане на стоките с цел установяване истинността на данните от декларацията, да извършват контрол на търговските документи и данните за вносните и износни операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. В този смисъл е чл. 84, ал. 2 от Закона за митниците и чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92 (отм.). Настоящата инстанция споделя подробните съображения на първоинстанционния съд относно приложението на разпоредбите на регламента и след отмяната му по отношение на процесната стока. В националното законодателство единствено в НПК е уредено, че докладите на ОЛАФ представляват писмени доказателствени средства. Налице е пропуск от страна на законодателя по отношение на тези писмени доказателства и за това следва да се вземе предвид прякото приложение на правните норми на Европейската общност. В случая това е Регламент (ЕО)№ 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). В чл. 9 от "Доклад при разследване и действия след разследването от същия е регламентирано, че докладите от разследването представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство. На държавите членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация и същото следва a fortiori да се прилага към производствата пред европейските съдебни институции. В този смисъл е и решение от 06.02.2007 г. по дело Т-23/03 СЕС. З. това следва да се приеме, че докладът на ОЛАФ е доказателство от групата на официални писмени доказателства освен въз основа на прякото приложение на посочения регламент, така и на основание чл. 179 ГПК и има обвързваща материална доказателствена сила и е допустимо писмено доказателство в развилото се административно - съдебно производство. Същият е изготвен от длъжностни лица въз основа на тяхното разследване, възложено от комисията и се ползва с удостоверителна сила по отношение на фактите, които съдържа и доказателствената му сила следва да се преценява съобразно всички доказателства по делото. В тази връзка правилно първоинстанционният съд се е позовал на доклада на ОЛАФ и го е приел и обсъдил по делото като доказателство относно констатациите за вноса на стоките от Малайзия, където стоките са само пренатоварени, а вносът е извършен от Китайската народна република. Общата уредба за защита и конкретно мерките, които могат да бъдат предприети срещу дъмпингов внос на стоки от трети държави на митническата територия на ЕС се съдържа в Регламент (ЕС) № 1225/09. Според чл. 1, § 2 от същия един продукт трябва да се счита за дъмпингов, ако експортната му цена за Европейската общност е по-ниска от сравнимата с нея цена на сходен продукт при обичайни търговски условия в страната на износа. При установяване на дъмпинг, с процесния регламент се налага антидъмпингово мито върху вноса на стоки, предмет на дъмпинга, като основните понятия и процедурата за налагане на антидъмпинговото мито се съдържат в посочения регламент, наричан и базов. Установено е от събраните и преценени от съда доказателства произхода на стоката от Китай. Този факт следва от доклада на ОЛАФ, който както вече се посочи, съгласно чл. 9, § 2 от Регламент 1073/1999 г. относно разследванията, провеждани на ОЛАФ, е допустимо доказателство в административното производство. Материалната доказателствена сила на този официален документ е обвързваща за съда. Окончателният доклад е изготвен от съответните длъжности лица при проведеното разследване, което им е възложено по установения ред, поради което съгласно чл. 179 от ГПК следва да се преценява с оглед доказателствата, събрани при разследването. Докладът на ОЛАФ не е оспорен, вкл. и данните в него относно произхода на стоките от Китай. Възражението за свързаност с дейността на Основната митническа зона на П. К. е неоснователно, т. к. разследващите са проучили процедурите по внос/износ на стоките, вкл. от информация от компетентните власти на Малайзия, както и от управлението на пристанището. Извършена е съпоставка на списъка с пратки лимонена киселина от Китай (К1) и списък с износа от Основната митническа зона (К2), вкл. отнасящи се до Общата митническа зона, както и регистрите при внос в Свободни търговски зони (трафик ZB1) от НР Китай с CN кодове 291814 и 15 и всички пратки лимонена киселина, експортирани от Свободните зони (трафик ZB2) в ЕС заедно с връзките между тези два оператора (трафик ZB1 и ZB2/ZB4). Износителят по настоящото производство не е включен в обхвата на дружествата, които имат право да изнасят продукти в рамките на общата система за преференции. Всички доказателства, посочени от административния орган и обсъдени от съда, са дали основание да се приеме, че не се касае за износ от Малайзия, за който не се дължи антидъмпингово мито, нито е установено стоката да е получила в тази страна последната съществена и икономически обоснована обработка (преработка), довела до нов продукт. Данни за такава обработка или усъвършенстване в Малайзия на влезлите в П. К. стоки не са налице, т. е. влезлите от Китай в Малайзия стоки не са променени, което би дало произход от Малайзия. Нещо повече - по време на разследването на OЛАФ е установено, че в Свободната търговска зона (FCZ) на пристанище Кланг се извършва само предвижване на стоки и претоварване на стоки. В Свободната търговска зона (FCZ) не е разрешено производство, поради което стоките, влизащи в зоната на пристанище Кланг запазват своя произход. Позволени са единствено дейности като раздробяване, пакетиране, преопаковане, сортиране, класиране, етикиране и поправка на стоки. Следователно стоките, регистрирани в регистър ZB1 (внос) и впоследствие в регистър ZB2 (износ) са само претоварени и съответно - запазили своя произход. Не без значение е и фактът, че според данни от доклада на OЛАФ Малайзия не произвежда лимонена киселина, а само търгува с такава. Правилно решаващият съд е приел и че не следва да бъде приета тезата, че е налице редовно осъществен износ от Малайзия и на друго основание. В административното производство "ПИК-КО" АД е представило одобрение, издадено от Министерство на външната търговия и промишлеността на Малайзия, според което "EASTAR CHEMICAL" има право да изнася продукти в рамките на GSP (Обща система за преференции) за периода 23.07.2013 г. - 23.07.2015 г. Одобрението изисква прилагане на Формуляр А на Сертификат за преференциален произход от посочения Малоазийски износител. Такъв сертификат форма А (преференциален) по делото не е представен, а и според доклада на ОЛАФ, износителят "EASTAR CHEMICAL" не е сред дружествата, които, за процесния период, са били оторизирани да кандидатстват за такива сертификати и са го направили. Съгласно нормата на чл. 66 от Регламент 2454/93 (отм.) и чл. 41-42 от Регламент за изпълнение 2015/2446 на Комисията в раздел 1 на гл. 2 от регламента се установяват правилата относно определението на понятието "продукти с произход" и свързаните с тях процедури и методи на административно сътрудничество за целите на прилагането на схемата на общите тарифни преференции (ОСП), предоставена от Европейския съюз на развиващите се страни по силата на Регламент (ЕО) № 732/2008. За доказване на този произход се използва сертификат за произход Форма А, външния вид, формата и съдържанието на който са нормативно установени, както от Регламент (ЕО) № 732/2008, така и в гл. 2 "Преференциален произход" на Регламент 2454/93 (отм.), респ гл. 2 на Регламент за изпълнение 2015/2446 на Комисията. Освен това следва да се посочи, че сертификатът за произход, предоставен от жалбоподателя, е с дата, след като Малайзия не членува в GPS (Обща система за преференции). В тази връзка правилно е преценено доказателственото значение на доклада на ОЛАФ и представения сертификат за преференциален произход. При тези данни следва, че произходът от НР Китай е установен и е приложим Регламент № 1193/2008 г. с антидъмпингово мито. Решението на Бургаския административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. "ПИК -КО" АД следва да бъде осъдено да заплати на М. Б. разноски по делото за тази инстанция в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд