Решение № 11843 от 19.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6237/2013 г.

Решение № 11843 от 19.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6237/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Сия Илиева Пенева, от гр. Приморско, чрез процесуалния й представител - адв. Димитров, против Решение № 502/05.03.2013 г. по адм. дело № 1586/2012 г. на Административен съд-Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От ответниците, редовно призовани, се явява само процесуалния представител на ответника Гинка Рангелова Баракова - адв. Бараков, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Бургас е отхвърлил жалбата на Сия Илиева Пенева, Весела Велкова Пенева и Николай Велков Пенев, против Отказ № 94-6261-02-10-8887/02.04.2012 г. на началника на СГКК-гр. Бургас, като неоснователна и ги е осъдил за разноски. Отказът е издаден на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР и с него е отказано изменението на КК и КР на гр. Поморие, одобрени със заповед № РД-18-106/09.12.2008 г. на ИД на АГКК-София, по направеното от Сия Илиева Пенева искане за такова изменение, засягащо границите и площта на съсобствения й поземлен имот с идентификатор № 58356.506.108 и съседните му поземлени имоти с № 109, № 107, № 106 и № 105, както и сграда с № 108.2, в ПИ № 108.Административният орган е мотивирал отказа с наличието на спор за материално право между заявителя и част от заинтересованите лица, отказали да подпишат съставения акт за непълноти и грешки, на основание чл. 53, ал. 3 от ЗКИР и чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Съдът, като е установил правно релевантните факти, е изложил правни изводи за законосъобразност на оспорения отказ, поради наличие на спор за материално право между оспорващите и заинтересованите страни Гинка Баракова и Тончо Иванов Попов, който възпрепятства изменението, преди този спор да бъде разрешен с влязло в сила решение по общия исков ред. Така постановеното решение е правилно. Константна е съдебната практика по приложение на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, че при наличие на спор за материално право между искащия изменението на КК и КР и някой от заинтересованите лица, по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, Службата по геодезия, картография и кадастър издава отказ да се извърши исканото изменение. Спорът за материално право се установява, при наличие на отказ на някое от заинтересованите лица да подпишат акта за непълноти или грешки, съставен по реда на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР. В конкретния случай, правилно е установено, че е налице идентична хипотеза, поради отказа на собствениците на част от имотите, засегнати от исканото изменение, да подпишат служебно съставения акт за непълноти и грешки от 18.02.2011 г. Върху този акт е отразен отказа на ответницата Гинка Баракова и Тончо Иванов Попов, като собственици на поземлени имоти № 106 и № 107, да го подпишат. Липсата на подпис върху съставния акт за непълноти и грешки на част от заинтересованите страни обуславя правилния извод на съда за наличие на спор за материално право, който възпрепятства изменението на КК и КР на поисканите имоти, преди спора да бъде разрешен по общия исков ред. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР и чл. 62, ал. 3, изр. 3 от цитираната по-горе Наредба № 3/2005 г., които са приложени правилно. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че приложимата разпоредба е чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, визираща изменение на КК и КР, когато са одобрени при нарушение на закона. Първоинстанционният съд е изложил мотиви за неприложимост на разпоредбата, които настоящия състав споделя изцяло. Освен това в искането до СГКК за изменението, касатора не е посочил това основание, както и допуснати нарушения на закона. При оспорването на акта съдът е длъжен да извърши проверка за законосъобразност на основанията на които е издаден, а не на други непосочени от издателя му правни основания. Актът е издаден на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР и съобразно изложеното по-горе, се явява законосъобразен. Като е отхвърлил жалбата срещу него съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Съобразно този резултат по касационното обжалване основателно е искането на ответника Гинка Баракова за присъждане на разноските пред касационната инстанция, в размер на 500 лева адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие, на стр. 39, за сметка на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение