Решение № 5676 от 10.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Василева и В. Василев против решение 1999 от 27.10.2021 г., постановено по адм.д. 360/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на район Централен - Община Пловдив, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на Р. Василева и В. Василев против заповед РД-20-1033/02.12.2020 г., издадена от кмета на район Централен при Община Пловдив, с която, на основание чл. 178, ал. 6 вр. ал. 4, вр. с чл. 223, ал. 1, т. 6 ЗУТ, е забранено ползването на строеж Преустройство с промяна предназначението на заведение за обществено хранене (ЗОХ) Закусвалня 2 А в Закусвалня 2Б и Магазин за хранителни стоки 2В, намиращи се в УПИ ІІ-47, жилищно строителство и обслужващи дейности, кв.3 по плана на Трета градска част на гр.Пловдив, СО с идентификатор 56784.524.47.1.20 и 56784.524.47.1.21, с административен адрес: гр.Пловдив, [улица]. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че процесната заповед е издадена на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ, като сочи, че строежът е четвърта категория, което обстоятелство е отразено и в удостоверение за въвеждане в експлоатация 49-П/25.09.2019 г. Приема за безспорно по делото, че разрешеният за ползване строеж следва да бъде от два самостоятелни обекта с различно предназначение: закусвалня 2Б и магазин за хранителни стоки 2В, които обекти са заявени от собствениците в искането за регистрация на строежа. Излага съображения за материална законосъобразност на оспорената заповед въпреки, че в периода от 2011 г. до 2019 г., както и след това площта на двата обекта е ползвана трайно като един общ обект магазин за хранителни стоки, но не по предназначението му предвид издадените окончателен доклад от 2019 г., удостоверение за въвеждане в експлоатация от 25.09.2019 г. и удостоверение от СГКК Пловдив от 12.08.2019 г. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган кметът на район Централен при Община Пловдив, предвид делегираните му със заповед 13ОА556/05.03.2013 г. от кмета на общината правомощия т. 12. 6 от заповедта. Законосъобразен е изводът, че административният акт е издаден в предписаната от закона форма и при постановяването му не са нарушени административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена в писмен вид и съдържа фактически и правни основания. Административният акт е постановен въз основа на констативен акт 13/19.08.2020 г., с който се установява, че строеж: Преустройство с промяна предназначението на ЗОХ Закусвалня 2 А с идентификатори 56784.524.47.1.20 и 56784.524.47.1.21 в Закусвалня 2Б и Магазин за хранителни стоки 2В, намиращи се в УПИ ІІ-47, жилищно строителство и обслужващи дейности, към момента на проверката представлява само един обект магазин за хранителни стоки Гастро Магия, което е в нарушение на чл. 178, ал. 4, като обектът се ползва не по предназначение и в нарушение на удостоверението за въвеждане в експлоатация. Следователно при издаване на административния акт са спазени изискванията на чл. 178, ал. 6 ЗУТ и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразни са изводите на първоинстанционният съд, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че начинът на ползване на площите, определени като Закусвалня 2Б и Магазин за хранителни стоки 2В в Удостоверение за въвеждане в експлоатация 49-П/25.09.2019 г., издадено от главния архитект на Община Пловдив район Централен, не отговаря на одобрените строителни книжа, както и на цитираното удостоверение, тъй като на място не съществува Закусвалня 2Б, а двата обекта Закусвалня 2Б и Магазин за хранителни стоки 2В представляват общ магазин за хранителни стоки супермаркет Гастро магия. Установено е, че двата обекта са отразени и в КККР на гр. Пловдив след представяне на одобрени проекти и следват тези предвиждания, като това е станало по искане на собствениците и същите са уведомени за тези промени. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 178, ал. 6, вр. ал. 4 ЗУТ, която разпоредба забранява ползването на строежи или части от тях, не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. По делото по несъмнен начин е установено, че обектът не се ползва по предназначение. Следователно изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, е правилен. Неоснователни са доводите на касаторите, че удостоверението за въвеждане в експлоатация, издадено въз основа на окончателен доклад 0535-ОД19П от 21.08.2019 г., изготвен от ЕН ДЖИ КОНСУЛТ ООД са документи с невярно съдържание. Същите не са оспорени по предвидения за това в закона ред и тяхната доказателствена сила не е оборена. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъдят Р. Василева и В. Василев да заплатят Община Пловдив сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,