Решение № 192 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5216/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на И. В. И. от гр. Котел против решение 429 от 27.02.2024 г., постановено по адм. дело 272/2023 г. по описа на Административен съд - Сливен. Касаторът навежда оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на съдебния акт касационни основания по чл.209, т. 1 - т. 3 АПК. Твърди се нищожност на решението поради изземване от съда на функциите на законодателя; недопустимост поради интерпретация на относимите факти, която не се основава на представените от касатора доказателства и на заключението на вещото лице архитект; неправилност поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на противоречивите заключения на вещите лица и необоснованост на правните изводи от събраните по делото доказателства. Прави се искане за обезсилване или за отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът главният архитект на община Котел, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Ю. Н. Л., чрез пълномощника си адв. Е. Христова, с представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение административният съд отменя, по жалба на Ю. Н. Л., виза за проектиране от 28.06.2023 г., издадена на осн. чл.140, ал.1 и 2 ЗУТ от главния архитект на община Котел по заявление на И. В. И., за основен ремонт, пристрояване и надстрояване на съществуваща жилищна сграда в УПИ ХІІІ 927, кв.61 по плана на гр. Котел. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл.140, ал.7 ЗУТ, но в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Сочи се несъответствие между текстовата и графична част на процесната виза, която не съдържа мотиви относно разполагането на новопредвиденото застрояване на страничната регулационна линия с УПИ ХIV 924. Съдът счита, че визата не отговаря на изискванията на чл. 140, ал. 2 ЗУТ същата не е издадена върху комбинирана скица при положение, че кадастралната карта е одобрена след одобряване на действащия ПУП. Констатирано е, че с визата е предвидено ново застрояване пристрояване на сградата, на северната регулационна линия на УПИ ХІІІ 927 към УПИ ХIV 924, с което е нарушено правилото на чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ за разполагане на сградите на основното застрояване при ниско жилищно застрояване, най-малко на 3 метра до страничната граница на УПИ. Извода за материална незаконосъобразност на оспорената виза се свързва и с липсата на съгласие на собственика на УПИ ХIV 924 за предвиденото пристрояване на страничната регулационна граница. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са наведените от касатора доводи за нищожност на оспорения съдебен акт. Нищожно е съдебно решение, когато е постановено при липса на компетентност (от незаконен състав), при сериозно нарушение на формата (устно или неподписано решение) или с друг съществен порок, водещ до абсолютна невъзможност да бъде разбрана волята на съда. В жалбата не се съдържат твърдения за наличие на нарушения от посочения вид, засягащи валидността на процесния съдебен акт, а соченото от жалбоподателя изземване от съда на функциите на законодателя би било относимо към правилността на същия като касационно основание по чл.209, т.3 АПК. В случая, обжалваното решение е постановено от законен състав съгласно чл.164 АПК и в рамките на правораздавателната му власт. Неоснователни са оплакванията на касатора за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Възраженията срещу правилността на установените от съда факти, респ. за съответствието им със събраните доказателства, са неотносими към касационното основание по чл.209, т.2 АПК. От значение за преценката за допустимост на решението е допустимостта на предявената жалба. Противно на поддържаното от касатора, в случая административният съд е сезиран с подадена в срок жалба, от лице с правен интерес от оспорването и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, от което следва, че обжалваното решение е постановено по допустима жалба. Правилни са констатациите на съда, че оспорващата има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл.131, ал.2, т.3 ЗУТ във вр. с чл.140, ал.1-3 ЗУТ. От графичната част на оспорената виза за проектиране, е видно, че се предвижда пристрояване на сградата в УПИ ХІІІ 927, разположено на северната регулационна линия със съседния УПИ ХIV 924 собственост на Ю. Н. Л., която е подала жалбата пред административния съд, т.е. предвиденото застрояване на север лежи на граница, която е обща със съседния имот на оспорващата Л.. Проектната линия на застрояване може да лежи на регулационната граница, когато е към обслужващ път и е външна линия на застрояване при свободно застрояване или когато е вътрешна линия на застрояване при свързано застрояване. В случая не се касае за външна линия на застрояване, както и за свързано застрояване на вътрешна граница, поради което с предвиждането се допуска застрояване при намалени разстояния (разстоянието на сградите на основното застрояване, при ниско жилищно застрояване, до страничната граница на урегулирания поземлен имот не може да бъде по-малко от 3 м. съгласно чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ). Предвиденото с оспорената виза свободно застрояване на вътрешна граница на УПИ обосновава правен интерес за оспорването по смисъла на чл.131, ал.2, т.3 ЗУТ, както правилно е приел първоинстанционният съд. Оспореното решение е правилно като постановено в съответствие с материалния закон, без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано от събраните по делото доказателства, от преценката на които са установени релевантните за спора факти, спрямо които са приложени относимите материалноправни норми. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената виза е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Оспорената виза е издадена на основание чл.140, ал.1 и ал.2 ЗУТ за основен ремонт, пристрояване и надстрояване на съществуваща жилищна сграда в УПИ ХІІІ 927, каквото е и заявлението на собственика на имота И. И.. Анализът на съдържанието и предвиденото застрояване, които определят вида на визата, сочат на изводи за несъответствие между приетото от органа правно основание и графичната част на същата, както и за липса на мотиви относно разполагането на новопредвиденото застрояване на страничната регулационна линия със съседния УПИ ХIV 924. Съгласно разпоредбите на чл.140, ал.2-5 ЗУТ, визата за проектиране е копие от действащия ПУП - ПРЗ или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. В случая визата е издадена по искане на собственика на УПИ ХІІІ 927 и при действащ ПУП, който предвижда ниско застрояване за територията, в която попада процесния УПИ, но от графичната й част е видно, че се предвижда промяна в застрояването, тъй като наред с проектираното надстрояване, се увеличава и дължината на жилищната сграда към дъното на имота чрез изграждане на пристройка към нея, с което на практика се допуска ново застрояване на страничната регулационна линия с УПИ ХIV 924, което сочи на приложимост на основанието по чл.140, ал.3 вр. с чл.134, ал.6 ЗУТ, т.е. на основание, различно от приетото от органа за издаване на процесния акт. Според разпоредбата на чл.134, ал.6 ЗУТ, когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т. ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове, като в тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140. Следователно, при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, както е в конкретния случай, не се изменя ПУП - ПЗ, а се издава виза по чл.140, ал.3 ЗУТ, която разпоредба обаче не е посочена от органа като правно основание на процесния акт. В същия не се съдържат и мотиви относно разполагането на предвиденото пристрояване на страничната регулационна линия със съседния имот, като е допуснато и противоречие между текстовата и графичната част на визата, които пороци на акта са квалифицирани правилно от решаващия съд като съществени нарушения на административнопроизводствените правила по см. на чл.146, т.3 АПК. Законосъобразни са и изводите в оспореното решение за това, че процесната виза е издадена в противоречие с изискването на чл. 140, ал. 2 ЗУТ. Видно е от самата виза, от приложената по делото скица от СГКК Сливен, както и от заключенията на вещите лица, които в тази им част не са противоречиви, че визата не е издадена върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план, като в случая кадастралната карта е влязла в сила след влизане в сила на ПУП. Съгласно изискването на чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план, което изискване в случая органът не е изпълнил. В скицата виза са означени допустимите височини, плътност и интензивност на застрояването, последното с контур, и разстоянията до дъното на процесния УПИ, но не са нанесени разстоянията до сградите в съседните имоти. В същата не е показана площта на УПИ ХІІІ -927, която би била от значение за показателите за плътност и интензивност на застрояване, доколкото е разрешено пристрояване и надстрояване на сградата в имота. С оглед на изложеното, оспореният акт е издаден в противоречие с материалния закон, поради което изводът на първоинстанционния съд в този смисъл е законосъобразен. Както се посочи, в съответствие с графиката на процесната виза са фактическите констатации в оспореното решение за новопредвидено застрояване на пристройка, разположено на страничната регулационна линия със съседния имот. В съответствие с горното обстоятелство и с разпоредбата на чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ, са правните изводи за неспазване на задължителното минимално разстояние от 3 метра на сградите на основното застрояване, при ниско жилищно застрояване, до страничната граница на урегулирания поземлен имот. Допуснатото нарушение на посочената правна норма сочи на материалноправна незаконосъобразност на оспорения акт, която е основание за отмяна на същия по чл.146, т.4 АПК, както правилно е постановил административният съд с оспореното решение. Тук е мястото да се посочи, че мотивите на съда в тази част са формирани след надлежна преценка на съдържанието на издадения акт, а не само въз основа на заключението на вещото лице К. Д. Г., както неоснователно сочи касаторът. Действително последният е оспорил компетентността и обективността на съдебния експерт, с оглед на което и на осн. чл.201 ГПК е назначена повторна експертиза с ново вещо лице архитект К. Я., посочен от И.. Съдът, в съответствие с правилото на чл. 202 ГПК, приложимо по препращане с чл.144 АПК, не е задължен да възприеме заключението на в.л. Я., поради което го е обсъдил заедно с другите доказателства по делото. Процедирайки по описания начин, съдът е изложил изводите си относно предвижданията за застрояване с процесната виза и относно нарушенията на нормативите за разполагане на сградите по чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ, като е обосновал надлежно отказа си да зачете констатациите на вещото лице в обратен смисъл. Изложените доводи са и в отговор на оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на оспореното решение, което настоящият състав на касационната инстанция счита за неоснователно. Противно на поддържаното, съдът е осигурил възможност на И. да ангажира доказателства в подкрепа на защитната си теза, включително като е допуснал повторна експертиза с посочено от него вещо лице. Както се посочи, преценка на изготвеното от последния заключение е извършена от съда в съответствие с разпоредбата на чл.202 ГПК. Основания за процедиране по реда на чл.203 ГПК в случая липсват, поради което цитираната в касационната жалба съдебна практика на ВКС във връзка с разпоредбата на чл.203 ГПК е неотносима и не следва да се обсъжда. Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на оспореното решение поради незачитане на документите за собственост върху процесния УПИ, на строителните книжа, издадени за сградата в имота и на данните за същата в действащия ПУП. Видно е, че за да отмени процесната виза като материалноправно незаконосъобразна, съдът е констатирал нарушения на изискванията на чл.140, ал.2 ЗУТ и на чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ, последното във връзка с предвиденото пристрояване. Решаващите изводи за отмяна на издадената виза нямат отношение към това, дали съществува сутеренен етаж, респ. дали е налице съществуваща сграда, която да подлежи на ремонт, надстрояване и пристрояване. Изрични мотиви в изложения смисъл се съдържат в обжалвания съдебен акт, в които съдът сочи, че преценката относно застрояването в имота следва да се извърши въз основа на данните в действащия ПУП, доколкото визата за проектиране е извадка от същия съгласно чл.140, ал.2 ЗУТ. Горното опровергава твърденията на касатора за незачитане от страна на съда на относимите към собствеността, вида и състоянието на сградата, документи. Отказът на първата инстанция да изследва въпроса за законността на строителството в съседния имот, е правилен. Касае се за обстоятелство, което е неотносимо към предмета на правния спор по делото. За пълнота на изложението и във връзка с възраженията в касационната жалба, следва да се констатира неправилност на изводите в оспореното решение за материална незаконосъобразност на процесната виза поради липсата на съгласие на собственика на УПИ ХIV 924 за предвиденото пристрояване на страничната регулационна граница. Съгласно чл.140, ал.3 ЗУТ, органът е задължен за уведоми заинтересованите лица за издадената виза, предвиждаща промяна в застрояването спрямо действащия ПУП, но не изисква тяхното съгласие. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане от ответника по касация Ю. Н. Л., съдът присъжда в нейна полза разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв., платими от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,