Решение № 3016 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12575/2019 г.

Решение № 3016 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12575/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ и от М. Яхия, [гражданство]. Всеки един от жалбоподателите атакува съответната неблагоприятна за него част от решение № 4938 от 15.07.2019 г., постановено по адм. дело № 8299/2018 г. по описа на Административен съд С.-град. С решението е отменено решение № 1616/04.07.2018 г. на председателя на ДАБ в частта му, в която е отказано предоставяне на М. Яхия хуманитарен статут и преписката е върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне. В частта относно предоставяне на статут на бежанец, жалбата е отхвърлена. С касационната жалба на Яхия се обжалва решението в частта, в която жалбата му срещу решение № 1616/04.07.2018 г. на Председателя на ДАБ за предоставяне статут на бежанец е отхвърлена. Твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че не са обсъдени всички събрани доказателства и обстоятелства. Касаторът моли съда да отмени съдебното решение и решението на Председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Претендира присъждане на разноски. Като ответник по жалбата на М. Яхия - Председателя на Държавна агенция за бежанците не изразява становище. С касационната жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците обжалва съдебното решение в частта, с която е отменено решението на председателя на ДАБ и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт на всички касационни основания, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Като ответник по жалбата на председателя на Държавна агенция за бежанците - М. Яхия, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на решението в тази му част. Постъпили са и две частни жалби, подадени от М. Яхия и председателя на Държавна агенция за бежанците срещу неблагоприятните за всеки от частните жалбоподатели части от определение № 7530 от 08.10.2019 г., постановено по адм. дело № 8299/2018 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е допълнено решение в частта на разноските и Държавна агенция за бежанците е осъдена да заплати на Яхия сума в размер на 400 лева. Всеки от частните ответници оспорва подадената от другата страна частна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба подадена от Яхия и за основателност на тази подадена от председателя на ДАБ и за неоснователност на частните жалби. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания приема, че са подадени в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. По касационната жалба на М. Яхия: Правилно първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него поотделно и в тяхната цялост, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Яхия факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Основателно е прието от съда, че причините за напускане на Йемен са от друг характер, които не са сред основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Настоящият състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не следва да ги преповтаря. Касационните доводи са неоснователни, поради което решението в частта, с която жалбата на Яхия е отхвърлена, следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на председателя на ДАБ: Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано и в тази обжалвана част. Правилни са мотивите на съда, че изводът за отсъствие на всяка една от предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут е необоснован с оглед актуалната информация за Йемен. В хода на административното производство са изяснени всички факти и обстоятелства относно личното положение на чужденеца, включително и обстоятелството, че същият пребивава в Р. Б., влязъл легално в страната. Правилно административният съд е посочил, че не е изследвана опасността за Яхия от последицата от този нестихващ въоръжен конфликт в Йемен, която е тежката и задълбочаваща се хуманитарна криза и опасността за населението от болести и глад. Следва да бъде обърнато внимание на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и Съвета и член 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, изцяло в синхрон с чл. 15 б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/M. E. and N. E. vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл. 15 б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011) се постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Настоящият състав намира, че изводите на съда относно допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила и постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка са обосновани. Съдът е констатирал, че направената от ответника преценка за неприложимостта на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършена едностранна, при непълна и неактуална към дата на неговото решение информация. Използваната от административния орган справка е от дата 01.03.2018 г., а решението е постановено четири месеца след това, което не оправдава думата "актуална", съответно сочи на неизпълнение на задължението на органа да обоснове своя извод за приложимост или не на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ с действителното актуално положение и ситуация в Йемен. С оглед гореизложеното настоящият състав на ВАС намира касационната жалба на председателя на ДАБ срещу решение № 4938 от 15.07.2019 г., постановено по адм. дело № 8299/2018 г. по описа на Административен съд С.-град за неоснователна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на частните жалби и наведените отменителни основания приема, че са подадени в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Обжалваното определение е правилно. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател ДАБ, че с оглед специалната разпоредба на чл. 92 от ЗУБ за производствата по оспорване по този ред не се дължат разноски за адвокатски хонорар. Неоснователни са и възраженията за Яхия изложени в частната жалба с претенция за присъждане на пълния размер на твърдяната като платена сума за адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 92 от ЗУБ постановява, че съдебните производства се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски с изключение на разноските за експертиза, със законовата корекция, че такива не се дължат от чужденеца, ако той докаже че не разполага със средства за задоволяване на основните си жизнени потребности. От анализа на нормата е видно, че тя е създадена с цел защита правото на лицата, търсещи закрила на достъп до правосъдие. За да се обезпечи това им право, жалбоподателите са освободени от заплащането на държавна такса за образуване на съдебно производство, за разноски за предоставена от съда правна помощ, за преводач и т. н. Независимо от това, оспорващите могат да направят разноски при заплащане на суми за експертните заключения, тогава когато не е налице изключението по изр. второ на чл. 92 ЗУБ. Заплащат суми за адвокатско възнаграждение в случаите, когато не са поискали или не им е била предоставена безплатна правна помощ. Разпоредбата не създава благоприятен режим за административния орган и по никакъв начин не го освобождава от заплащане на съдебни разноски, направени от оспорващата страна. По отношение на ответния административен орган намира приложение общата процесуална разпоредба на чл. 143, ал. 1 от АПК - при отмяна на обжалвания административен акт, ответникът дължи възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв. В конкретния случай подателят е направил своевременно искането си за присъждане на разноски. При представените доказателства правилно съдът е допълнил постановеното решение като е редуцирал размер на претендираните разноски и осъдил ответния административен орган да заплати сума в размер на 400 лева. По тези доводи настоящият състав приема, че обжалваното определение не страда от пороците релевирани с частните жалби, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат за настоящото касационно производство на жалбоподателя. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение