Решение № 16109 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4934/2018 г.

Решение № 16109 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4934/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение на ВАС № 15824 от 21.12.2017 г. по адм. д. № 14604/2016 г. е било отменено решение на А.-П. № 2200 от 18.11.2016 г., по адм. д. № 2225 от 2014 г., с което РА № 261306549 от 09.04.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП-П., в частта потвърдена с Решение № 700 от 15.07.2014 г. на директора на Д"ОДОП"-П. е бил обявен за нищожен, като издаден от некомпетентен орган. С решението на ВАС е прието, че РА е издаден от компетентен орган и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото е постановено Решение № 463 от 28.02.2018 г. по адм. д. № 3742 от 2017 г., предмет на разглеждане в настоящото производство, в частта в която жалбата на Н. Б. с ЕТ"Асти-Н-Н. Б." е отхвърлена като неоснователна. Срещу решението е подадена касационна жалба от Н. Б. с ЕТ"Асти-Н-Н. Б.", с адрес гр. [населено място]. Оспорва се решението в частта на установени задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС за периоди от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. В частта от решението, в която РА е отменен за установени задължителни осигурителни вноски за ДОО и здравно осигуряване РА № 261306549 от 09.04.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П. решението не е оспорено от директора на Д"ОДОП"-П., поради което същото е влязло в сила. В касационната жалбата на Н. Б. с ЕТ"Асти-Н-Н. Б." се прави оплакване, че решението е неправилно. Иска се отмяна на решението и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени РА. Ответникът-директора на Д"ОДОП"-П., не се явява, не се представлява. Представени са писмени бележки от процесуален представител. Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на приходния орган да приеме, че са налице хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 от ДОПК Подробно описани представените от жалбоподателя писмени доказателства, както и откритото по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК производство по оспорване на някои от писмените доказателства. След това са изложени мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, отговаря на изискванията на чл. 113 от ДОПК, в писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му. След това са изложени фактите, въз основа на които са изградени изводи за наличие на условия за провеждане на ревизията по особения ред - не осчетоводяване на фактури издадени от доставчици подробно отразени в РА и РД. Установено е, че тези фактури не са отразени в счетоводството на ревизираното лице, като фактури включени в дневника за покупки на ревизираното лице. За същите фактури не се спори, че са включени в дневниците за продажби и СД на доставчиците. С. са доставяни до обекти на ревизираното лице, или то само ги е получавало от търговските обекти на контрагентите си. През ревизирания период стоките не са отчетени, като получени, а през процесните периоди не са отразени излишъци или липси. Установено е, че реализирания приход е укрит, т. к. стоките са реализирани на вътрешния пазар. Така обосновано съдът е приел, че са налице елементите от разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, които са послужили за определяне на данъчната основа на ревизираното лице. Удостоверяването на получаване на стоките от ревизираното лице е видно от представените от доставчиците документи и разпечатки, при които е установено, че е налице осчетоводяване на фактурите свързани с първоначално придобиване на стоките от доставчиците и тяхното изписване от съответната материална сметка, както и отчитане на прихода, реализиран от продажбите. При този механизъм на продажби обосновано съдът е приел, че стоките са получени от посочените доставчици от ревизираното лице и са реализирани на пазара. Направен е обоснован извод, че реализираните продажби –търговия на дребно с тютюневи изделия, захарни и пакетирани храни са формирали облагаем оборот по см. на чл. 96 от ЗДДС. Тъй като лицето не е заприходило стоките по издадените от доставчиците фактури и към края на годината не са установени липси и излишъци, то правилно е прието, че към 31.12. на всяка съответна година лицето е реализирало облагаем оборот. Към 31.12.2007 г. този оборот е бил в размер на 59 392, 27 лв.. С оглед на това правилно е прието, че до 14.01.2008 г., Н. Б. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, каквото заявление не е подадено в този срок и от 15.01.2008 г. до 31.12.2011 г. лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки. Така обосновано е установено, че върху неотчетените приходи от продажби на доставена стока за периода м. декември 2008 г., на 2009 г., на 2010 г., и на 2011 г. на основание чл. 86, ал. 1 и 2 и чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, вр. с чл. 122 от ДОПК се дължи допълнително начислен косвен данък в размер на 34 814, 73 лв., както и доначислените допълнително 24 220, 30 лв. ДДС по повод отчетените реализирани приходи представени от счетоводството на ревизираното лице за 2008 г-2011 г. Така общия размер на начисления с РА ДДС е в размер на 59035, 03 лв., ведно със съответни лихви в размер на 27737, 08 лв. Правилно в решението на първоинстанционния съд не е кредитирано заключението на вещото лице по ССчЕ. Същото е дало заключение единствено на база подписаните от ревизираното лице и двама служители фактури.. В резултат на събраните доказателства правилно е установено, а и не се спори по делото, че от ревизиращия екип е формираната продажна цена по фактурите, неотчетени от Н. Б., както следва: за хранителни продукти, шоколадови изделия, сокове, алкохол и др. -15 % надценка, за стреч карти, ваучери-по обозначена продажна цена, за тютюневи изделия с определена в документите търговска отстъпка и посочена пределна продажна цена по бандерол. Предвид това следва да бъде прието, че решението на административния съд се явява правилно и законосъобразно, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на ответника по касация следва да се присъдят разноски въз основа на общия материален интерес по ЗДДС представляващ 86 772, 11 лв. Така на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения юрисконсултското възнаграждение е в размер на 3 133, 16 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,