Решение № 4780 от 23.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12333/2019 г.

Решение № 4780 от 23.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12333/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Цачев, действащ като ЕТ "Цачев – А. Цачев", [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 282 от 24.06.2019 г., постановено по адм. дело № 339 от 2018 г. по описа на Административен съд – В. Т., в частта, с която, чрез потвърждаване, е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт – /РА/ № Р–04001517002383 – 091 - 001/28.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т., потвърден с Решение № 86/16.04.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" В. Т.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът е игнорирал обстоятелството, че ответникът не е представил в оригинал процесните фактури, в резултат на което не е приложил чл. 183 ГПК. Подчертава, че искането на Директора на Дирекция "ОДОП" по чл. 192 ГПК не е формално уважено от съда, нито му е предоставена възможност да изрази становище по него. Намира, че спорните фактури не съдържат изискуемите по Закона за счетоводството и ЗДДС реквизити, което квалифицира обективираната в тях сделки като нереални. Намира, че при издаването на спорните фактури не е спазена разпоредбата на чл. 127 ЗДДС, тъй като сделките са извършвани от комисионер, както и е игнориран фактът, че като място на сделките е посочен гр. С.. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното съдебно решение в обжалваната му част, отмяна на РА и в тази му част, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП"- В. Т., чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – В. Т. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт – /РА/ № Р – 04001517002383 – 091 - 001/28.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т., потвърден с Решение № 86/16.04.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- В. Т., в частта, с която на А. Цачев, действащ като ЕТ "Цачев – А. Цачев", [населено място] за данъчни периоди 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12. 2013 г., 02. 2014 г. и 03. 2017 г. е начислен ДДС общо в размер на 18 820, 15 лв. и за невнесените в срок данъци са начислени лихви за забава. За да достигне до извод за частична неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради констатация за обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Изводът за наличието му е мотивиран от издадени на ревизирания, но неосчетоводени от него фактури от "Т. Л. груп П." ООД и "Интерплан инженеринг", с предишно наименование "Табак логистик груп" АД. При извършената насрещна проверка на "Табак логистик груп" АД е разяснено, че от 2015 г. дружеството не развива дейност, няма назначени лица, поради което и не е в състояние да представи копия от издадените фактури. Дружеството има сключен договор за търговско представителство с "Табак логистик груп П." ООД, като търговският представител продава от името и за сметка на "Табак логистик груп" АД продуктовата гама на "Ф. М. Б." и получава плащанията по доставките за сметка на търговеца. С. са доставяни от служител на ООД "Табак логистик груп П." до адреса на клиента с микробус, собственост на дружеството, на който са получавани от служител на ревизирания, който е бил на смяна и са заплащани. За извършената доставка е издавана фактура и е плащано в брой. О. Т. логистик груп П." ООД са представени копия от фактурите, счетоводни справки и писмени обяснения, според които стоките в гр. П. са превозвани до обект на ревизирания със собствен транспорт и е плащано в брой. Осъществени са и насрещни проверки на седем физически лица, които към ревизираните периоди са работили като продавачи в двата павилиона на търговеца, които са обяснили, че доставчиците са идвали на място, разтоварвали ли са стоката, а плащане е извършвано при получаване на фактура, като са се разписвали за получаването на стоката. След анализ на представените от доставчиците фактури ревизиращите са констатирали, че в част от тях липсва подпис на получател, а в някои, в които е положен подпис за А. Цачев, същият видимо се различава от този на връчваните в хода на ревизията на същото лице документи. Тези фактури са изключени от обхвата на проверяваните, с оглед на което производството е продължило по отношение на 230 фактури, издадени от "Табак логистик груп П." ООД и 361 фактури, издадени от "Табак логистик груп" АД. Органите по приходите са приели, че едноличният търговец осъществява продажби, които не са намерили отражение в дневниците за продажби, в СД за съответните данъчни периоди и не са отчетени приходи от тях с предмет на доставките - тютюн и тютюневи изделия. Счели са, че стоките са продадени в данъчния период на неосчетоводените фактури, като данъчната основа следва да се определи като стойността на неотчетените фактури за покупки се увеличи със средната търговска надценка на търговеца за съответната дейност. При определяне на стойността на неотчетените приходи от продажба на цигарите е съобразено, че цените им са нормативно регламентирани с ПМС за определяне цените на тютюневите изделия от местно производство и от внос за вътрешния пазар № 298/28.12.2005 г. и създаденият след отмяната му публичен регистър на цените на тютюневите изделия при МФ. Отчетена е средна търговска отстъпка на цигарите за ревизирания период в размер на 5%, в резултат на което за всички данъчни периоди през 2013 г. и за 02. 2014 г. е променен декларираният резултат, като е начислен ДДС за продажби на стоки и следващите лихви за забава. За данъчен период м. 03. 2017 г. е начислен ДДС върху липси в размер на 4 654. 05 лв., установени след извършена на 31.03.2017 г. инвентаризация на налични активи-стоки в търговски обект- павилион за продажба на тютюневи изделия, безалкохолни напитки, бира, захарни изделия, спиртни напитки, вино, колбаси, ядки, вестници, списания, кафе, чай и др., находящ се в гр. П., стопанисван от ревизирания. В хода на съдебното производство търговецът е оспорил автентичността на представените от "Табак логистик груп П." ООД и "Табак логистик груп" АД фактури, които не са отразени в счетоводството му и по отношение на тях е открито производство по чл. 193 от ГПК. В тази връзка е проведена СГрЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Събрани са и показанията на свидетеля Д. Михайлов, работил като продавач в обекта на ревизирания, който е потвърдил авторството на подписа си върху част от оспорените фактури. След анализ на събраните доказателства поотделно и съвкупност, съдът е приел, че фактурите, спрямо които е установена неавтентичност на подписа за получател или не е установено авторството са неистински документи и следва да се изключат от доказателствата по делото. Преценил е, че останалите фактури, които са подписани за получател от служител на търговеца и не са осчетоводени от него, подкрепят установеността на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Поради това е счел, че законосъобразно ревизията е проведена по аналог и след съобразяване на относимите към лицето обстоятелства са формирани данъчни основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК. При преценката за точното определяне на техния размер, решаващият състав е съобразил изключените като доказателства фактури, с оглед на което е достигнал до извод, че данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК за всички данъчни периоди на 2013 г. следва да се редуцират до посочените размери, ведно със следващите се лихва за забава. Относно данъчен период м. 03. 2017 г., първостепенният съд е приел, че законосъобразно е начислен ДДС в размер на 930, 81 лв. върху данъчна основа 4 654, 05 лв., представляваща установена липса на стоки след извършена инвентаризация на налични стоки в обект на търговеца. Констатираната разлика представлява липса, за която търговеца е упражнил право на приспадане на данъчен кредит при закупуване на стоката, без да са установени хипотезите на чл. 80 от ЗДДС. Поради това е достигнал до извод, че в тази му част ревизионният акт е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение в атакуваната му част е валидно, допустимо и правилно. Преди да обсъди доводите на касатора, касационната инстанция намира за уместно да посочи, че нормата на чл. 160, ал. 1 ДОПК ясно дефинира правомощията на съда и произтичащите от тях формулировки на диспозитива на съдебното решение. Сред нормативно предвидените възможности не фигурира възможността ревизионният акт да бъде "потвърден", а единствено - да се отхвърли жалбата, да се измени същия в обжалваната част или да се отмени изцяло или отчасти. Доколкото обаче допуснатата непрецизност от решаващия състав не поставя под съмнение изразената от него воля да отхвърли жалбата срещу РА в тези й части, то тази специфика на диспозитива не рефлектира върху допустимостта и правилността на постановеното решение. Неоснователна е тезата в касационната жалба, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решаващият състав не е допуснал нарушение на нормата на чл. 183 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК, която предвижда, че представеният препис от документ се изключва от доказателствата по делото, ако страната при поискване на представи оригинала или официално заверен препис от него. Визираната разпоредба възлага в тежест на страната, която е приложила документа в заверен препис, да представи неговия оригинал, но не изключва възможността тази страна да се снабди с него от трето лице. Именно поради това и с оглед обясненията на управителя на "Т. Л. Г. П." ООД, на основание чл. 192 ГПК са изискани оригиналите на фактурите от "Бокородо" ООД, което съхранява същите според процесуалния представител на Директора на Дирекция "ОДОП". След представянето им в оригинал от неучастващото в делото лице не е било налице основание за приложението на чл. 183 ГПК, поради което процесните фактури законосъобразно са ценени като доказателства по делото. Противно на разбирането на касатора, нормата на чл. 192 ГПК не изисква постановяването на нарочен процесуален акт, с който да се уважи искането неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ, нито предоставянето на възможност на другата страна да изрази становище. Разпоредбата на ал. 2 сочи, че съдът изпраща препис от молбата на третото лице, като му определя срок за представяне на документа. Именно това е сторено от решаващия състав с разпореждането от 22.04.2019 г. и в негово изпълнение третото лице е представило оригиналите на фактурите. Обосновано първоинстанционният съд е ценил процесните фактури с подпис за получател като частни свидетелстващи документи, които удостоверяват получаването на посочените в тях видове стоки на определена цена. Ирелевантни за дължимата преценка при проведеното облагане по аналог са сочените от касатора нередовности на фактурите от външна страна, след като данните в тях са достатъчни за идентификацията на стоките и за търговеца, който ги е получил. При установеното подписване на фактурите от служител на ревизирания и липсата на доказателства, че веднага след узнаването търговецът се е противопоставил на извършени от негово име без представителна власт действия, законосъобразно АСВТ е приел, че стоките по спорните фактури са получени от ревизирания, не са осчетоводени и впоследствие са продадени. При установеност на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, правилно решаващият състав е пристъпил към проверка на точното определяне на данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК, в резултат на което и в съответствие с изключените като доказателства фактури е редуцирал размера на същите. Неподкрепено от събраните доказателства е и твърдението на касатора, че процесните доставки са извършени от трето лице – комисионер, поради което при издаването на фактурите е нарушен чл. 127 ЗДДС. Самият ревизиран е депозирал писмени обяснения, че е бил в трайни търговски отношения именно с издателите на фактурите, а не с "Бокордо" ООД, а съхраняването на счетоводната документация от последното дружество не установява, че то е действало от свое име и за чужда сметка. По аргумент от чл. 114 ЗДДС ирелевантно е и посоченото във фактурите място на сделката, което не разколеба доказателствената сила на подписаните от името на ревизирания за получател фактури. Като е достигнал до извод за законосъобразност на РА в тези му части до посочените размери, първоинстанционинят съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Идентичен извод следва и спрямо данъчен период м. 03. 2017 г. Относно същия в жалбата не се съдържат никакви доводи, а осъществената от касационната инстанция служебна проверка на съответствието на решението с материалния закон сочи, че и в тази му част то е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1944. 79 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение