Решение № 7047 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2383/2010 г.

Решение № 7047 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2383/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е образувано по касационна жалба на РДНСК Смолян чрез юрисконсулт Караманолева и по касационна жалба на Аделина Свиленова Горова - Симова от гр. Стара Загора срещу решение № 293 от 23.12.2009 г. по адм. дело № 82/2009 г. на Смолянския административен съд, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационните жалба Елин Събев Пехливанчев от гр. Доспат изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Останалите ответници по касационните жалби не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 2 от АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е обявена за нищожна заповед № ДК-10-2 от 30.01.2008 г. на началника на РДНСК гр. Смолян, поправена със заповед № ДК-10-3 от 2.02.2009 г. на началника на РДНСК гр. Смолян, относно датата на издаването на заповедта, като се счита, че предходната заповед е издадена на 30.01.2009 г. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед е отменено разрешение за строеж № 65 от 23.10.2008 г. заедно с одобрен инвестиционен проект на главния архитект на община Доспат за строеж "Къща за гости" в УПИ VI-283, кв. 32 по плана на гр. Доспат, а със заповед № ДК-10-3 от 2.02.2009 г. на началника на РДНСК гр. Смолян е поправена очевидна фактическа грешка, допусната в първата заповед, относно датата на издаването й. Видно от данните по делото, производството пред административния орган е започнало по жалба вх. № ДС-9-00-001 от 5.01.2009 г. до началника на РДНСК Смолян, подадена от Аделина Свиленова Горова - Симова и Надежда Горова, които са поискали същият да осъществи правомощията си по ЗУТ и тъй като според тях се извършва незаконно строителство в УПИ VI, а те са собственици на съседния имот, считат, че на основание чл. 222, ал. 1, т. 1 и т. 10 от ЗУТ следва началника на РДНСК да издаде заповед за спиране или за премахване на незаконен строеж. Съдът е обсъдил всички относими за спорното правоотношение доказателства и делото е изяснено от фактическа страна. Съдържанието на искането, с което е сезиран началника на ДНСК е определящо досежно предмета на развиващото се пред административния орган производство. С жалбата, с която е сезиран административния орган е направено искане същият да упражни правомощията си по чл. 222, ал. 1, т. 1 и т. 10 от ЗУТ, което означава, че административното производство следва да приключи с административен акт, с който или административния орган да разпореди спиране или събаряне на незаконен строеж, или да постанови отказ, ако прецени, че строежът не е незаконен, но в случая вместо това, е отменено разрешението за строеж и инвестиционния проект. Съдът е приел, че разрешението за строеж № 65 от 23.01.2008 г. на главния архитект е влязло в сила и началника на РДНСК не е компетентен да го отменя и мотивите обосноваващи този извод изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Този извод на съда се подкрепя от събраните по делото доказателства. Установява се от първоинстанционния съд, че жалбоподателите Аделина Горова и Надежда Горова не са заинтересувани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, поради което нямат право да обжалват разрешение за строеж № 65 от 23.10.2008 г. Разрешението за строеж е издадено на името на Елин Пехливанчев за построяване на къща за гости в УПИ VI-283, кв. 32 по плана на гр. Доспат, като същият е единствен собственик на имота, за който е издадено разрешението за строеж. Разрешението за строеж е относимо именно към преценката на хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, според която изчерпателно са изброени заинтересуваните лица и това са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, но жалбоподателите като собственици на съседния имот, са извън кръга на изчерпателно изброените субекти. Разпоредбата на чл. 156 от ЗУТ детайлно определя субектите и сроковете, в които съществува правна възможност да се отмени разрешението за строеж. Това са заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 3 от ЗУТ от една страна и органите на ДНСК при извършването на служебна проверка в 7-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ. Тъй като жалбоподателите не са заинтересувани лица по смисъла на цитираната разпоредба, то само РДНСК може да отменя същото като незаконосъобразно като се самосезира, но в рамките на 7-дневния срок от уведомяването й. Този срок е преклузивен и след изтичането му, разрешението за строеж влиза в сила и произвежда своето правно действие и не може да бъде отменено от началника на РДНСК - чл. 156, изречение второ от ЗУТ. С цитираната разпоредба се гарантира стабилитета на разрешението за строеж, в случаите, в които РДНСК не е упражнила правото си да го отмени в предвидения от закона 7-дневен срок. При тези обстоятелства, които не са опровергани от жалбоподателите, съдът е изложил обосновани мотиви, че административният орган не е сезиран с искане за отменяне на разрешение за строеж и инвестиционния проект на главния архитект, от което следва, че административният орган се е самосезирал за отменянето на разрешението за строеж. Неговото волеизявление е материализирано в оспорената заповед, която е обявена за нищожна от първоинстанционния съд, тъй като се касае за отменено влязло в сила разрешение за строеж, което административния орган няма компетенциите да направи след изтичането на 7-дневния срок от уведомяването му. В тази посока са изложени обосновани мотиви от съда, който е стигнал до извода, че е засегната компетентността на органа издал акта и го е обявил за нищожен. Настоящата инстанция на Върховния административен съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и приема, че изложените в касационните жалби отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК не са налице. При постановяването на обжалваното решение не се установява съдът да е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, а материалният закон правилно е приложен. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което