Решение № 58 от 29.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 944/2020 г.

Решение № 58 от 29.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 944/2020 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Търговско дружество "Кваликом-авто" ООД – София, представлявано от Управителя П. Кърмов чрез процесуалните представители адв. А. М. и адв. С. А., и двете САК, поддържа искането си за отмяна на влязлото в сила Решение № 4156 от 12.06.2017 година постановено по В. гр. д. № 812/2015 г. на Софийския градски съд, ГО II B състав, в частта, с която е отменено Решението по гр. д. № 53808/2010 на СРС по отхвърлените ревандикационни искове и е постановено ново, с което е прието за установено по отношение на търговското дружество, че ищците – физически лица са собственици на основание земеделска реституция и наследство на недвижим имот- Нива, пл. № по КВС на [ населено място], кв. О., м. "Б". Като основание за отмяна се поддържа теза, че след влизане в сила на посоченото въззивно решение, търговското дружество, противопоставило в производството собствени права на собственост на основание приватизационен договор, са се снабдили с Постановление № 10 от 16.02.1967 година на МС (непубликувано), установяващо обстоятелства, свързани с осъществени от държавата мероприятия за периода 1972 година до датата на приватизационната продажба през 1996 година. За посоченото ново доказателство търговското дружество е узнало случайно, на 17.09.2018 година по повод на изготвена експерти за от вещи лица по т. д. № 3019/2012 г. на СГС, ТО IV състав. С писмено становище - възражение, Л. И. Г., Е. Б. С., А. В. Г., С. И. Т., А. И. В., Г. Ф. М., С. Ц. Д., Ц. Ц. Д., П. Д. З., М. П. Б., А. М. Б., Т. Б. С., И. Е. В. и М. Т. Б., всички от [населено място], представено от защитата им – адв. В. Г. - САК оспорват наличието на новото писмено доказателство, с доводи, че представеното ПМС не касае предмета на спора по делото, това постановление е било известно на страните в рамките на спора, поради което, молителят е могъл да се снабди своевременно с него. Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство т. е. ново от гл. т. на доказателствения материал по делото правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела и незнанието и се дължи на причини извън процесуалното поведение на молителя. Според практиката на ВКС новооткритото обстоятелство се дефинира като такова обстоятелство, което е съществувало преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, но което не е било известно на страната-молител към този момент, като незнанието на същата се дължи на обективни причини. Страната, която се позовава на такова обстоятелство, следва да не е знаела за факта (обстоятелството) и това незнание не следва да се дължи на нейна небрежност. Новото обстоятелство следва да е обективирано в писмен документ, който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, и което обстоятелство да е от съществено значение за изхода на спора - т. е. ако се намира по делото като доказателство, би могло да обуслови различен от постановения правен резултат, като за установяването му е необходимо да се представи документ, който обективира сочения нов факт. Не може да се иска отмяна въз основа на обстоятелство, което представлява ново основание за защита на претендираното право, тъй като въз основа на него страната може да предяви иск, но не и да иска отмяна на решението, защото това ново основание не е юридически или доказателствен факт, относим към предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решение. Представеното по делото ново писмено доказателство – Постановление № 10 от 16.02.1967 година на МС (непубликувано), установяващо обстоятелства, свързани с осъществени от държавата мероприятия за периода 1972 година до датата на приватизационната продажба през 1996 година, не може да бъде квалифицирано като такова по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Постановлението на Министерския съвет е нормативен акт, изразяващ волеизявление на административен орган на изпълнителната власт на Държавата и доколкото това волеизявление не съдържа регламент, с който възникват преки гражданско-правни последици за гражданския субект - молител в производството за отмяна, то и същото не може да бъде относим писмен документ за конкретния гражданско-правен спор. Дадените с цитираното ПМС насоки за действията на органите на изпълнителната власт нямат пряко отношение към конкретния спор и решаващите мотиви на съда, поради което и нямат характеристиката на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства по см. на закона. Това ново писмено доказателство, доколкото би били приобщено към доказателствения материал, не установява пряко факт от значение за спорния въпрос относно наличието на съсобственост и нейния произход, поради което и не би могъл да обоснове извод различен от този направен от решаващия съд с решението. В посочения аспект това писмено доказателство се явява неотносимо и на базата на това писмено доказателство исканата отмяна не може да бъде допусната. От друга страна се поставя въпроса доколкото това доказателство не е могло, ако страната счита, че би се отразило пряко на изхода на спора, в един по-ранен момент, при положена грижа от страна на заинтересованата страна –молител. Производството за отмяна не е установена от законодателя правна възможност за страна по правен спор, неудовлетворена от влялото в сила съдебно решение, да отстрани пропуски в попълване на делото с доказателствен материал, който е пропуснала да събере в хода висящия исков процес, ако е съществувала обективна възможност да стори това при полагане на една по-голяма грижа. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд - второ отделение на гражданска колегия