Решение № 8009 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4926/2017 г.

Решение № 8009 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4926/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", депозирана чрез упълномощен процесуален представител срещу Решение № 412 от 09.03. 2017 г., постановено по административно дело № 1746/2016 г. на Административен съд - гр. Б. (АС Б.) в частта, с която същата e осъдена да заплати на С. Т. Ш. сумата от 1000 лева. Счита решението в обжалваната част за необосновано и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. В подкрепа на това излага аргументи, че липсват незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ГДИН, които да са в причинно следствена връзка с твърдените вреди. Счита, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди- промяна в психологичното и физичното състояние, което да е в резултат на посочените действия и бездействия на ответника. Изразява и несъгласие с размера на присъденото обезщетение, като счита, че сумата от 1000 лева е завишена и несправедлива. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се потвърди в останалата му отхвърлителна част. Касационният жалбоподател ГДИН в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Николова поддържа касационната жалба и основанията посочени в нея. Моли да се отмени решението в обжалваната част или алтернативно да се намали присъденото обезщетение до справедливия му размер. О. С. Т. Шумналиев не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК, за заплащане на обезщетение в общ размер на 117 000 (сто и седемнадесет хиляди) лева- претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Бургаски затвор, ведно със законна лихва от 01.04. 2012 г. до окончателното изплащане на сумата (лист 2- 6). С обжалвания съдебен акт Решение № 412 от 09.03. 2017 г., постановено по административно дело № 1746/2016 г. на Административен съд - гр. Б. е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С. да заплати на С. Т. Ш., обезщетение в размер на 1000 (хиляда) лева за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛЕН иска до пълния предявен размер от 117 000 лева. Решаващият съд, за да постанови този резултат приема, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника. Счита, че установените факти по делото относно достъпа до санитарен възел и течаща вода водят до извода, че килиите, в които е бил настанен ищеца, не отговарят на изискванията. Намира, че поставянето на ищеца в неблагоприятни условия представлява третиране, способно да породи у него емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство, каквито той твърди. Като взима предвид ефекта от тези установени по делото неблагоприятни условия в Бургаски затвор, е направен извода, че ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. Решаващият съд счита, че искът за претърпени неимуществени вреди в резултат на лошите битови условия в Бургаски затвор е доказан по основание, но е частично основателен от гледна точка на неговия размер. В конкретния случай, предвид характера на деянието извършено от служителите на ответника и на увреждането, от естеството и степента на претърпените морални страдания първостепенният съд смята, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 1000 (хиляда) лева - за установените лоши битови условия в затвора. Адм съд. относно предявения иск в частта за претърпени неимуществени вреди, като резултат от неадекватно медицинско обслужване в Бургаски затвор, приема, че твърденията на ищеца са недоказани, а искът е неоснователен. В останалата част, до претендирания размер от 117 000 лeва, искът e отхвърлен. Касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е НЕОСНОВАТЕЛНА, а решението в обжалваната част е правилно. Решението в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над 1000 лева до пълния предявен размер от 117 000 лева не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящото производство. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател за неправилност и необоснованост на съдебното решение. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на З. Б.. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно решаващият съд е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. По делото е установено, че битовите условия в З. Б. са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво. Безспорно по делото се доказват фактите, относно нарушение на изискванията чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС (Обн. - ДВ, бр. 25 от 2009 г., ) относно критерия за желателен стандарт за жизнена пространство. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода не се е полагала минимална жилищна площ. Лишеният от свобода е бил в килии, без санитарен възел и не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Налице са нарушения на изискванията чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр. 25/2009 г., във връзка чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС относно количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода. Тези неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС. Т. негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АС Б. е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Неоснователни са и оплакванията в жалбата за необоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. Първоинстанционният съд е изложил обстойни и подробни мотиви именно при обсъждане на вредоносния резултат - вида и характера на засягането. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за намаляване на размера на присъденото обезщетение до неговия справедлив размер. АС Б. обосновано и правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Направените изводи на решаващия съд относно размера на обезщетението са в съответствие на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени всички относими факти и обстоятелства и настъпилите последици за лицето. Извършена е оценка на особеностите на вредите и техния кумулативен ефект спрямо него. Настоящият съдебен състав намира присъденото обезщетение за правилно и не намира основания за неговото намаление. Продължителният период от 3 години, 2 месеца и 15 дни, както и кумулативният ефект от негативни преживявания в няколко битови аспекта- жизнена площ, осветеност, чистота на въздуха и хигиена са аргументи против определянето на по- нисък размер на обезщетение. Същото е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице. Решението в обжалваната му част като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение