Решение № 10637 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5154/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ЕВРОСАЙТ" ООД гр. София подадена чрез адв. Мраценкова срещу Решение 1162/23.02.2023г., постановено по адм. дело 6146/2022 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт Р-22221421003077-091-001/02.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 768/19.05.2022 година на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 16 855.37 лева и лихви в размер на 7 641.71 лева вследствие на непризната вътреобщностна доставка (ВОД). В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че по доставката на стоки към полското дружество са изпълнени всички условия посочени в чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, както и че са налице необходимите документи, посочени в чл. 45 от ППЗДДС фактура и документи доказващи изпращането или транспортирането на стоката до територията на друга държава членка. Твърди се, че непълнотата в реквизитите на представената товарителница не оказва влияние върху действителността на договора за превоз, както и че за доставката е налице писмено потвърждение, удостоверяващо, че стоките са получени на територията на друга държава членка. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа. Иска се отмяна на решението и на издадения ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Атанасова, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения ревизионен акт е издаден от компетентни органи, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, като същия е и материално законосъобразен. Първоинстанционният съд е обсъдил разпоредбите на чл. 7 ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС и е приел, че по повод твърдяната за извършена ВОД не може да се изведе категоричен извод за транспортиране на стоките, респективно получаването им на територията на друга държава - членка. Съдът е установил, че през ревизираните периоди "Евросайт ООД е с основна дейност производство и продажба на спортни стоки, оборудване за уиндсърф и кайтсърф, като за месец 05. 2017 година дружеството е декларирало ВОД на стоки дъски за сърф - 67 броя, ринг - 40 броя, мачта - 30 броя, трапци - 50 броя и неопрен комплект - 50 броя по фактура 694/30.05.2017 година с данъчна основа 84 276, 84 лева и получател G & N Trade Spolka Z Ograniczona, Полша, по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, подлежаща на облагане със ставка 0% на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство жалбоподателят е представил документи, относими към ВОД на стоки - фактура/инвойс 694/30.05.2017 година, потвърждение от VIES за номер по ДДС от 05.06.2019 година, международна товарителница, потвърждение за получени стоки на територията на държава членка от ЕС от 02.06.2017 г., извлечение от банкова сметка. Приел е за установено, че полското дружество е с валиден ДДС номер и същото е декларирало ВОП от "Евросайт ООД, като не се установява разлика с декларирания ВОД от "Евросайт ООД, а транспортът на стоките е за сметка на клиента G & N Trade Spolka Z Ograniczona, Полша и съгласно приложения транспортен документ ЧМР превозвач е А. Наклие ЛТД с товарен пункт София, България, място на разтоварване Варшава, Полша, получател G & N Trade Spolka Z Ograniczona, Полша. При анализ на съдържанието на представените документи съдът е приел, че същите не установяват извършване на ВОД, тъй като в представената международна товарителница за превозвач е вписан А. Наклие ЛТД с камион [номер] и влекач [номер]. товарен пункт София, България, място на разтоварване Варшава, Полша, получател G & N Trade Spolka Z Ograniczona, Полша, но в нея няма посочени дата на тръгване и точен адрес на място на товарене на стоката, няма дата на пристигане на стоката и точен адрес на разтоварване на стоката, подписи на превозвача, както и име, и подпис на лицето, получило стоката, а от извършените справки в база данни на Агенция Митници не е установено преминаване през ГКПП на МПС с посочения регистрационен номер. Съдът е посочил, че в случая липсват доказателства за това кои лица са извършили натоварването на стоките, на кое транспортно средство, кога е станало това, кога и откъде са напуснали територията на РБ, а в писменото потвърждение за получаване на стоките липсва подробно посочване на количество, вид, единична цена и крайна цена на стоката от получателя, при което няма как само наличието на писмено потвърждение да е основание за действително получено такова, без да са налице индивидуализиращи признаци на получената стока, липсват и доказателства за лицето, което е получило стоката. По отношение на товарителницата съдът е посочил още, че в същата не е посочен начина на опаковане на стоката, броя на колетите, особената им маркировка и номерата им, разноските, свързани с превоза/ превозна цена, допълнителни разходи, митнически сборове и други разноски, възникващи от момента на сключването им до доставянето им, а по делото не са представени доказателства за наличието на сключен договор за превоз с конкретно лице, за това, че превозът е извършен за сметка на получателя по ВОД, че стоката физически е напуснала територията на РБ, на коя дата и от кой граничен пункт е станало това. В заключение съдът е приел за правилен крайния извод на органите по приходите, че в случая ВОД не е осъществена. Обжалваното решение е правилно. Нормата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС регламентира, че вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Следователно, за да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната разпоредба, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, доставчикът по която да е регистриран за целите на ДДС в Република България, а получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка на ЕС, стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. В този смисъл само при такова установяване с безспорни доказателства може доставчикът да се възползва от нулева ставка на ДДС съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Това доказване е винаги успешно, когато събраните по делото доказателства сочат, че стоките фактически са напуснали територията на страната и са достигнали до друга територия в рамките на Европейския съюз. Относима към случая е и разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, изискваща за доказване на вътреобщностна доставка доставчикът да разполага с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава-членка в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя, като в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Спорът между страните по делото е за това доказано ли е от жалбоподателя извършването на ВОД на стоките по процесната фактура, а именно - дъски за сърф 67 броя, ринг - 40 броя, мачта - 30 броя, трапци- 50 броя и неопрен комплект 50 броя по фактура 694/30.05.2017 и получател G & N Trade Spolka Z Ograniczona и място на получаване Полша. Както правилно е приел първостепенният съд, от международната товарителница не може да се установи мястото на получаване на стоките, както и не са посочени идентификационните данни на лицата, които са предали и приели стоките. Наред с това в алтернативно изискуемото писмено потвърждение също не са посочени името на лицето предало стоките и неговото длъжностно качество, както и длъжностното качество на лицето получило стоките и конкретния адрес на получаване на стоките, в т. ч. вида и марката на превозното средство, с което са превозени стоките, с което не са изпълнени изискванията на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС. Правилно Административен съд София-град приел, че писменото потвърждение не отговаря на изискването да съдържа вид и количество на стоката, доколкото в него е посочено че е осъществена доставка на уиндсърф дъски без посочено количество и в същото липсват останалите стоки, предмет на процесната фактура - ринг - 40 броя, мачта - 30 броя, трапци- 50 броя и неопрен комплект 50 броя. Същите пропуски са налице и по отношение на международната товарителница, като освен изложеното, същата не съдържа дата и място на съставяне, както и дата на приемане на стоката за превоз. Наред с това, чрез обмен на информация с приходните органи на Полша е установено, че адресът, с който се индивидуализира получателя е известен на местната данъчна служба като кутия за контакти и т.нар. виртуален офис , последната декларация по ДДС от дружеството е от м.12.2017г., а кореспонденцията до седалището и адреса остава без отговор, което характеризира полското дружество като липсващ търговец . В обжалваното решение съдът е извършил правилна преценка на тези доказателства и в тяхната съвкупност е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, на ответника Националната агенция за приходите следва да се присъдят претендираните разноски за касационното производство в размер на 2 605 лв., съгласно Наредба 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,