Решение № 487 от 30.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 647/2008 г.

Решение № 487 от 30.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 647/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на И. Д. Т. против решение № R-II-169 от 9.10.07 г.по в.гр. дело № 1082/06 г.на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 200/29.08.06 г. по гр. дело № 657/05 г.на Несебърския районен съд, с което е отхвърлен предявения от същата страна иск за признаване за установено по отношение на Н. Д. Ц.,Я. Д. Я.,К. Г. Ж.,В. К. Ж.,Ж. К. К.,Х. Я. Х. и М. Я. Д., че е собственик на части от следните недвижими имоти: 0.272 дка от им. № 502-в регулацията на гр. О..472 дка от им.пл. № 1* по плана за земеразделяне на землището на гр. О., представляващ имот с идентификатор 53045.155.19 в кадастралната карта на землището на гр. О., възстановен на наследниците на Х. Я. П. и 0.520 дка от имот 155015 по плана за земеразделяне на землището на гр. О., възстановен на наследниците на Д. Г. Г., върху които попада бивш имот с пл. № 884 м. Мешелика по неодобрения кадастрален план на гр. О. от 1989 г. с площ от 2165 кв. м. Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.). Моли решението да бъде отменено и искът - уважен. Ответникът по касационната жалба Н. Д. Ц. моли решението да бъде оставено в сила. Останалите ответници не заявяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищецът И е законен наследник на Р. М., която от своя страна е наследник на родителите си Г. М. и И. С., а ответниците са наследници на Х. Я. П. С решение № 3215/25.10.94 г.на ОСЗГ - гр. Несебър на наследниците на Х. Я. е възстановено правото на собственост съгласно плана за земеразделяне върху земеделски земи, в т.ч.имот № 1* с площ от 3.457 дка, част от който се претендира от ищеца- 1.472 дка. Направен е извод, че ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния имот с договора за покупко-продажба от 20.05.69 г., сключен между наследодателя му И. С. като купувач и продавач - Д. Ж., представлявана от баща си Х, тъй като не била спазена изискуемата се от закона нотариалната форма за действителност на договори, с които се прехвърля правото на собственост върху недвижим имот, поради което въпросният договор не бил годен да породи правните си последици. Обсъден е доводът на ищеца за придобиване на имота по давност, като са изложени съображения, че с оглед ограниченията по ЗРПВПВННИ (отм.) и по чл. 29 от ЗСГ (отм.), а впоследствие и на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, както и земеделския статут на имота (лозе) не е изтекла необходимата десетгодишна давност за придобиването му като оригинерен способ. По отношение на другите части от бивш имот № 884, върху които ответниците не претендират собственически права, съдът е приел, че същите не са пасивно легитимирани да отговарят по отношение на собственическия иск за тези части. Касационната жалба е неоснователна. Решението е законосъобразно. Формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявения иск е правилен, в съответствие със закона и доказателствата по делото. Релевантните за спора доказателства и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Правните изводи са логични и обосновани. Правилно е прието от съда, че придобиването по давност е изключено по отношение на недвижим имот, който е бил земеделска земя. Този придобивен способ е приложим, ако имотът е имал селищен характер и не са били налице ограниченията на закона - по ЗРПВПВННИ (отм.) и по чл. 29 от ЗСГ(отм.), а впоследствие и по чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ за придобиването му по давност. Изводът на съда, че процесният имот има земеделски характер, се подкрепя от събраните поделото писмени доказателства и от заключението на техническата експертиза. Установено е, че възстановения на ответниците имот по ЗСПЗЗ е земеделска земя в селскостопанския фонд, която се намира извън регулационните очертанията на гр. О. Правилна е преценката, че въпреки че няма данни дали процесният имот е бил включен в блок на ТКЗС и обработван от стопанството, това не променя земеделския му характер. А щом това е така съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ ищецът не може да се позове на придобивна давност, тъй като изтеклият давностен срок за имоти, подлежащи на възстановяване на основание ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ, не се зачита. По изложените съображения настоящият състав приема, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - да бъде оставено в сила. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на IV г.о.