Решение № 8675 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14979/2013 г.

Решение № 8675 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14979/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Дончев" ЕООД, представено от адв. Илиева, срещу решение № 1939/19.08.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2178 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 241106782/06.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Смолян. Касаторът инвокира трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи противоречие на решението със съществени процесуални правила заради пропуск на съда да извърши собствена преценка на доказателствата, да обективира фактическите си констатации и правни изводи по съществото на спора. Иска се отмяна на решението и на РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, чрез повереника си юрисконсулт Ненова, отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на "Дончев" ЕООД задължения за ДДС в общ размер 199 997.23 лева и за закъснителна лихва в общ размер 16 782.90 лева заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на ДЗЛ, упражнено в данъчни периоди м. 10 и 12.2010 г. и м. 05 и 06.2011 г. по 21 фактури, издадени от "Стоби - С Сървиз" ЕООД, "Юро Къмпани Т. М. И." ЕООД, "Европейшън Груп Десис" ЕООД, "Корса Тим България" ЕООД, "Арка Консултинг Хаус" ЕООД и "Космополитън Уорд Вижън" ЕООД. По-голямата част от доставките имат за предмет различни видове строителни услуги, а по четири от фактурите, издадени от "Европейшън Груп Десис" ЕООД доставката е на стоки - метални профили. Утежняващият административен акт е мотивиран с доводи за липса на реалност на доставките по фактурите, за които касаторът е упражнил право на данъчен кредит. Според органите по приходите доставчиците не притежават материален и кадрови ресурс за извършване на услугите; предметът им на дейност е несъвместим с характера на услугите; недоказано е плащането за доставките; търсени са несъответствия между предмета на осъществените от РЛ доставки и тези, по които е получател. Органите по приходите са се позовали на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6, чл. 9 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Упражнявайки съдебния контрол върху РА административният съд е изключил допускането на съществени нарушения на процесуални правила; установил е компетентността на участвалите в административното производство органи по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма. Мотивите на съдебния акт буквално възсъздават акта на решаващия орган. Така от предпоследния абзац на страница втора на решението до втория абзац на страница 19 от него е копиран и поставен текста на решение № 630/04.06.2012 г. на директора на Дирекция ОДОП /от шестия абзац на страница втора до края на мотивите му на страница 24/. Решаващите изводи за отхвърляне на оспорването се основават на възпроизвеждане на разпоредбите на ЗДДС относно предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит и за приспадането му; правилата на доказателствената тежест и цитиране на решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Маркирано е съществуването на приети заключения на СТЕ и ССЕ, които при съвкупния анализ на доказателствата по делото не опровергавали констатациите на органа по приходите в РА. Решението е неправилно. Основателни са касационните оплаквания за допуснати при постановяването на оспореното решение съществени нарушения на процесуални правила. Решението на АС Пловдив не съдържа преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на правото на данъчен кредит. Преценката на доказателствата предполага обсъждане на доказателствените средства за определяне на доказателствената им стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът следва да определи кои факти приема за доказани, т. е да извърши фактически констатации. Отнасяйки тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна норма да формира правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - вж. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не представлява оценка на доказателствените източници възпроизвеждането на юрисдикционния акт на директора на Дирекция ОДОП, нито обобщението във връзка със заключенията на СТЕ и ССЕ. Вън от горното, следва да се има предвид, че с арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. Това право не е "сложен фактически състав", както приема административния съд. Съчетанието "сложен фактически състав" е тавтология, тъй като фактическият състав е сложен юридически факт. Ако субективното право на приспадане са възприеме като юридически факт, то той със сигурност е прост, а не сложен. Вероятно решаващият съд е имал предвид, че правото на приспадане се поражда от фактически състав, чийто съществен елемент е осъществената доставка. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Част от преписката са редица писмени доказателствени средства, представени за установяване на спорните доставки на услуги - договори, протоколи обр. 19, количествени сметки, а в хода на съдебното дирене са събрани заключенията на СТЕ и ССЕ. Всички тези доказателствени източници не са обсъдени, не е преценена доказателствената им стойност и не е заявено от съда кои факти приема за установени. Това опорочава и правораздавателната дейност за привързване на правни последици към установените факти - чл. 235, ал. 2 от ГПК. Средството за преодоляване на възприетите опущения на първостепенния съд е отмяната на постановеното от него решение /чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив. В контекста на горните разяснения новото първоинстанционно производство следва да започне от стадия на съдебното дирене, за да се даде възможност на страните да съобразят процесуалното си поведение с правилата на доказателствената тежест и с очакванията към съдържанието на заключителния съдебен акт по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение