Решение № 4211 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7437/2016 г.

Решение № 4211 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7437/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "СК Арнаудов" ЕООД срещу съдебно решение № 752 от 18.04.2016 г. постановено по адм. дело № 655 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - П. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната взаимовръзка, поради което е достигнал до неправилни фактически и правни изводи. В първоинстанционното производство не е доказано, че са били налице законовите основания за прекратяване на правата произтичащи от лиценза за извършване на обществен превоз на товари на територията на Р. Б. № 06006 издаден на 14.04.2011 г. на дружеството. Съдът неправилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) правата произтичащи от лиценза се прекратяват по решение на лицензионния орган при посочените в нормата условия. Лицензът на дружеството е бил издаден от министъра на информационните технологии и съобщенията, който е лицензиращ орган, по смисъла на цитираната разпоредба. Заповедта за прекратяването му е издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА"), който не притежава надлежна компетентност да издава заповед с такова съдържание. Заповедта не е издадена в предписаната от закона форма, тъй като чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП изисква прекратяването на правата по лиценза да се извърши с решение. Съдът не е взел предвид, че заповедта е издадена при съществено нарушение на на административнопроизводствените правила, поради липса на доказателства за осъществен изискуемия от закона сложен фактически състав за реализиране на задълженията на административния орган по повод взетото от него решение. Липсват и доказателства по какъв начин и от кого е била извършена посочена в мотивната част на заповедта справка в регистър "Лицензии". Не е ясно въз основа на какви доказателства органът е стигнал до заключението, че превозвачът не отговаря на изискванията за финансова стабилност. В заповедта е налице вътрешно противоречие. Като основание се въвежда правна норма, регламентираща определено задължение на притежателя на лиценза, но в нея не е посочено, че правата се прекратяват поради неизпълнение на някакво задължение. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да бъде отменена оспорената заповед. Ответникът - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "СК Арнаудов" ЕООД против заповед № РД-01-395 от 10.03.2016 г. на изпълнителния директор на ИА "АА", с която са прекратени правата произтичащи от лиценз № 06006 от 15.04.2011 г. за извършване на обществен превоз на товари на територията на Р. Б. и е осъдил "СК Арнаудов" ЕООД да заплати на ИИ "АА" сумата от 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на "СК Арнаудов" ЕООД е издаден лиценз № 06006 от 15.04.2011 г. за превоз на товари на територията на Р. Б., на основание чл. 7 от ЗАвтП и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р. Б. (Наредба № 33/Наредбата). След направена справка в регистър "Лицензи" на ИА "АА" е прието за установено, че към 02.10.2015 г. жалбоподателят не е представил необходимите документи, с които да гарантира, че отговаря на изискването за финансова стабилност. С писмо с изх. № 14-00-00-2420 от 02.10.2015 г. на изпълнителния директор на ИА "АА", на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, дружеството е уведомено, че е започнато производство за прекратяване на правата му, произтичащи от издадения лиценз. Указано му е, на основание чл. 34, ал. 1 и 3 от АПК, че в 7-дневен срок считано от получаване на писмото, има правото да се запознае с документите по преписката, да изрази становище по тях и да направи писмени искания и възражения, във връзка с производството. На основание чл. 15, ал. 1, т. 3/чл. 84, ал. 1, т. 3 от Наредба № 33, на "СК Арнаудов" ЕООД е определен 3-месечен срок от уведомяването за отстраняване на несъответствието с изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАвтП. Писмо е получено от офис асистент на 09.10.2015 г. на адреса на управление на дружеството. Липсват доказателства, представени от "СК Арнаудов" ЕООД за удостоверяване на финансовата му стабилност, в указания 3-месечен срок, който е изтекъл на 11.01.2016 г. Издадена е заповед № РД-01-395 от 10.03.2016 г. на изпълнителния директор на ИД "АА", с която са прекратени правата, произтичащи от лиценз № 06006 от 15.04.2011 г., за извършване на обществен превоз на товари на територията на Р. Б.. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, чл. 7, ал. 1 от ЗАвтП и заповед № РД-08-20 от 15.01.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която той е делегирал редица свои правомощия по ЗАвтП на изпълнителния директор на ИА "АА", между които и правомощието да отнема издадени лицензи за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б. (т. I. 5.). Изложил е, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за форма, предвид направеното в нея посочване на фактическите и правните основания, послужили за издаването и, както и реда за нейното обжалване. След анализ на разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и ал. 6 от ЗАвтП, на чл. 76, ал. 7, т. 3 и ал. 8 от Наредба № 33 и на приетите по делото доказателства, съдът е приел, че е налице хипотезата по чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАвтП, предвид липсата на представени доказателства за финансовата стабилност на превозвача по смисъла на чл. 7, ал. 6 от същия закон. Посочил е, че от дружеството не са представени доказателства за разполагаемост с достатъчно ресурси, гарантиращи нормално стартиране и функциониране на транспортното предприятие и доказателства за липсата на задължения за данъци и осигурителни вноски, освен ако са отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК, както в рамките на административното, така и в хода на съдебното производство. Поради това съдът е достигнал до извод, че заповедта е издадена при наличието на фактическо основание, без противоречие с материалноправни разпоредби. Приел е, че заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, за осигуряване обществен превоз на пътници и товари само от лицензирани превозвачи, респективно от лица, отговарящи на изискванията на закона. Решението е правилно. Обжалваното в настоящето производство решение е постановено точно установена фактическа обстановка, въз основа на която правилно е приложен материалният закон. Изложените в решението мотиви за законосъобразност на оспорения административен акт се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно административният орган е приел за доказано цитираното в административния акт фактическо основание, а именно, че превозвачът не отговаря на изискванията за финансова стабилност, което правилно е квалифицирано като основание по чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗАвтП вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАвтП, за прекратяване на правата на "СК Арнаудов" ЕООД, произтичащи от лиценза на дружеството за извършване на превоз на товари на територията на Р. Б. от лицензиращия орган. За да прекрати произтичащите от лиценза права, административният орган е приел, че дружеството не отговаря на изискванията за финансова стабилност. Видно от чл. 7, ал. 6 от ЗАвтП, изискванията за финансова стабилност по ал. 2, т. 3 са изпълнени, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие и няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл. 76, ал. 7, т. 3 от Наредба № 33, посочена също като правно основание за издаване на заповедта, лицата по чл. 2, ал. 1 (каквото безспорно е "СК Арнаудов" ЕООД предвид притежавания от него лиценз), доказват финансова стабилност всяка година в 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор, както и преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция. В случая, както в административното производство (за започването на което е надлежно уведомен), така и в проведеното съдебно производство пред АС - П. "СК Арнаудов" ЕООД не е представил изискуемите от закона документи, от които може да се удостовери финансовата стабилност на дружеството. Неизпълнението на посоченото регламентирано в закона задължение е скрепено със санкция за нередовния превозвач, а именно прекратяване на произтичащите от лиценза права. Противно на изложеното в касационната жалба, законовите основания за прекратяване на правата на "СК Арнаудов" ЕООД, произтичащи от лиценза за извършване на обществен превоз на товари на територията на Р. Б. № 06006 издаден на 14.04.2011 г. на дружеството, са били налице. Неоснователно е наведеното в жалбата възражение, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Видно от чл. 7, ал. 1 от ЗАвтП лицензите по този закон се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица. Тоест предвидена е законова възможност министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията да делегира качеството си на "лицензиращ орган" на оправомощени от него длъжностни лица. В случая със заповед № РД-08-20 от 15.01.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, той е делегирал на изпълнителения директор на ИА "АА" свои правомощия, сред които правомощието да издава лицензии за извършване на превоз на пътници и товари на територията на Р. Б. (т. I. 2 от заповедта). С оглед посочената делегация изпълнителният директор на ИА "АА" е придобил качеството "лицензиращ орган" и е разполагал с правомощие да издаде заповед за отнемане на лиценза на "СК Арнаудов" ЕООД, което негово правомощие е изрично посочено и в т. I. 5. от заповедта. Неоснователно е възражението за незаконосъобразност на заповедта, предвид изискването в чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП прекратяването на правата по лиценза да се извърши с решение. Решаващо за определяне на законосъобразността на даден акт е не наименованието му, а неговото съдържание, а в случая, както е изложено в настоящето решение, лицензионният орган разполага с правомощия да издаде административен акт от вида на процесния, за прекратяване на правата произтичащи от лиценз. Предвид посоченото настоящият състав намира, че не са налице релевираните с жалбата основания за отмяна на съдебния акт. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност на АС - П., обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с чл. 144 от АПК с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,