Решение № 8863 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1901/2013 г.

Решение № 8863 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1901/2013 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, чрез юрисконсулт Боян Митев, в която се заявява, че на основание чл. 211 АПК обжалва Решение № 7053 от 18.12.2012 г., постановено по адм. дело № 7940/2012 г. на Административен съд София град, с което е отменено уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 02-230-2600/2043 от 30.06.2012 г. в частта, с която е отказано финансово подпомагане по СЕПП и НР1 и е осъден ДФ "Земеделие" да заплати направените от жалбоподателя разноски в размер на 2086,70 лева по делото. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно и необосновано, защото неправилно първоинстанционният съд е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като на жалбоподателя не е дадена възможност в рамките на административното производство да се запознае с констатациите, касаещи откритите нередности, за да може да проведе защитата си. Заявява, че в хода на административното производство е била дадена възможност на адресатите на акта (кандидатите, подали заявления за финансиране по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2010) да подадат възражения срещу проекта на слой "Площи, подходящи за подпомагане за кампания 2010" и липсата на възражение има за последица съгласието на бенефициента с така направените констатации за допустими площи. В тази връзка са развити подробни съображения. По отношение на присъденото адвокатско възнаграждение твърди, че съдът неправилно е приел, че делото е с определен материален интерес и в случая не се е произнесъл по съществото на спора, като определи какъв е размера на дължимата се субсидия, а е върнал преписката за ново произнасяне. Предвид изложеното моли да бъде отменено решение № 6914 от 13.12.2012 г. постановено по адм. дело № 11616/2011 г. на Административен съд София-град и се остави без уважение жалбата на ЗК "Пищиговска земя". На това място следва да се отбележи, че касаторът погрешно е посочил номера на решението и датата на постановяването му, номера на делото и жалбоподателят пред АССГ, като верните са решение № 7053 от 18.12.2012 г., постановено по адм. дело № 7940/2012 г., а жалбоподателят пред Административен съд София град е Кооперация "Единство" с. Негушево. От този именно ответник по подадената касационна жалба Кооперация "Единство", с. Негушево, общ. Горна Малина, обл. София област, чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище, че жалбата е лишена от правна мотивация, а аргументите й са изцяло в разрез със закона, европейските регламенти и установената съдебна практика в Република България. Счита, че обжалваното решение е правилно, обосновано и справедливо и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на заплатения адвокатски хонорар и разноските по делото. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът оспорва жалбата, счита че е неоснователна и моли да бъде потвърдено решението на съда. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно, а сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Обжалваният съдебен акт не страда от пороците на чл. 209, т. 3 от АПК и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да остане в сила. Настоящият касационен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че жалбата на Държавен фонд "Земеделие" гр. София е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява частично основателна. С решение № 7053 от 18.12.2012 г. по адм. дело № 7940/2012 г., в производство по реда на чл. 145 и следв. от АПК, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София - град, Второ отделение, 26 състав ОТМЕНЯ по жалба на Кооперация "Единство" с. Негушево, общ. Горна Малина Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изх. № 02-230-2600/30.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА, в частта, в която е отказано финансово подпомагане по СЕПП и НР1 и с втори диспозитив съдът ОСЪЖДА ответника ДФ "Земеделие" - РА да заплати на жалбоподателя Кооперация "Единство" разноски по делото в размер на 2086,70 лева. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че в процедурата по издаване на оспорвания акт са допуснати съществени процесуални нарушения. По-конкретно съдът е посочил, че административният орган след като е констатирал нередности при проверката на място, съгласно чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г. е следвало да изготви контролен доклад и да го представи на жалбоподателя за запознаване и бележки, а по делото няма данни жалбоподателят да е уведомяван за констатираните нередности. Последните от своя страна са обосновали извод за отказ от оторизиране на суми при последващо наслагване на определения допустим за подпомагане слой със заявените за подпомагане земи. Съдът е приел, че е недопустимо в хода на съдебното производство при така съставения акт - писмо, да се допуска ответникът да представя обяснения защо в хода на административното производство при разчитане на ортофотоснимките дадена площ е определена за недопустима, тъй като на първо място това представлява изявление на органа, което не е част от преписката и на следващо място определянето на допустим слой за подпомагане, без участие на заявителя, въвеждането му в система и използване на данните от нея като константно положение, което не може да се обори от жалбоподателя, нарушава правата му на защита. Съдът е посочил, че след влизане на решението в сила преписката следва да се изпрати на ответника за ново произнасяне по заявлението на Кооперация "Единство". Предвид този изход на делото съдът е приел, че на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 50 лв. заплатена държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 2036.70 лв., който е определен при направено възражение за прекомерност и с оглед това, че административното производство е с определен материален интерес или общо съдът е присъдил сума в размер на 2086.70 лева. Така постановеното съдебно решение е правилно в частта за отмяната на обжалвания акт и неправилно в частта за присъдените разноски. Както се установи по-горе, в решението няма постановен диспозитив, с което съдът да ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, и при липсата на молба за допълване или на жалба в тази част, настоящата инстанция не дължи произнасяне по този въпрос. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град (АССГ) е законосъобразността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., с изх. № 02-230-2600/2043 от 30.06.2012 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. С това писмо адресатът Кооперация "Единство" с. Негушево, общ. Горна Малина, УРН: 184306 се уведомява за оторизирана и изплатена обща субсидия съгласно подадено общо заявление за плащания на площ с УИН: 23/060611/52245, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2011 г. в размер на 415.20 лева и по-конкретно: По Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е поискана сума от 5360.73 лева, като ДФЗ - РА отказва финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП, поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в конкретно описани в таблици площи и посочени нормативни основания; По Схемите за национални доплащания на площ (СНДП) е поискана сума от 415.2 лева, която ДФЗ - РА изцяло оторизира и сумата е изплатена видно от Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева); По мярката "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" (НР1) е поискана сума от 6084.3 лева, като ДФЗ - РА отказва финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в конкретно описани в таблици площи и посочени нормативни основания. Накрая е наложена санкция за бъдещ период в размер общо на 4749.23 лева на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. за СЕПП - 2224.49 лв. и на основание чл. 16 от Регламент 65/2011 г. за НР1 - 2524.74 лв., като за НДП е посочено 0 лв., което означава, че за тази схема няма наложена санкция. При тези данни правилно съдът е приел, че жалбоподателят няма правен интерес да оспорва решението в частта относно СНДП, а предмет на контрол е само претенцията по СЕПП и НР1. Всички разсъждения и съображения на съда касаят писмото в тази му обжалвана част, която се отнася за отказ от изплащане на субсидии за кампания 2011 г. В тази връзка е цитирал писмо вх. № 02-0400/533 от 28.02.2012 г., подписано от министъра на земеделието и храните и адресирано до Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което се предава пакет, включващ База данни "Физически блокове" и База данни "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2011 г. Проверките на място са извършени на основание на Заповед № РД 09-1214/22.12.2011 г. на министъра на земеделието и храните. В касационната жалба, освен че е погрешно цитиран, както се установи по-горе номерът на образуваното пред АССГ административно дело, номерът и датата на постановеното съдебно решение и самият заявител - кандидат за подпомагане, който е Кооперация "Единство", а не ЗК "Пищиговска земя", всички възражения касаят кампания 2010 г. Касаторът се позовава на писмо за предаване на пакета База данни с друг номер - 02-0409/1679 от 21.06.2011 г., които са в резултат на извършени проверки по друга заповед на министъра на земеделието и храните с № 09-270 от 29.04.2011 г. На практика няма оплаквания касаещи процесната кампания 2011 г., за която действителният жалбоподател Кооперация "Единство" е подал ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ 2011 - форма за юридически лица. Затова и постановеното съдебно решение в тази му част следва да бъде оставено в сила. Неправилни са изводите на съда относно присъдените разноски. На първо място следва да се посочи, че делото не е с определен материален интерес, независимо, че се отказва финансиране в някакъв паричен размер. Не стойността на субсидията определя характера на производството. Касае се за оспорване на писмо, което, макар и да е наречено "уведомително", носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и затова вече е безспорно от съдебната практика, че подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. В това административно производство обаче се проверява законосъобразността на акта по критериите на чл. 146 АПК, а не размера на посочената в него сума, за разлика от данъчните производства, в които точно това е предмета - периода и размера на определената в ревизионните актове сума за плащане към и от бюджета. Отделно от това, по делото няма доказателства за реално направени разноски за адвокатско възнаграждение. В приложения на стр. 11 от адм. дело № 7940/2012 г. по описа на АССГ Договор за правна защита и съдействие серия А № 0124690 от 3.08.2012 г., сключен между Кооперация "Единство", с. Негушево, представлявано от председателя Мариана Борисова Узунова като "клиент" и адвокат Георги Узунов, за представителство по административното дело на I съдебна инстанция е договорено възнаграждение в размер на 2500 лева, което обаче не е платено, видно от празната, тоест непопълнената с текст - цифром и словом графа "платена сума". В договора е записано като начин и срок на плащане: "в 1 месечен срок от подписване на настоящия договор". По делото на АССГ няма представен никакъв счетоводен документ от който да се установява, че действително е извършено плащане - фактура, фиш, касов бон, платежно нареждане, вносна бележка, приходен или разходен касов ордер. Представеният с Молба СПИСЪК на разноските по чл. 80 от ГПК има друго предназначение, но не и да доказва плащане, а приложената към молбата-списък РАЗПИСКА от 16.10.2012 г. написана на бял лист хартия формат А4 е частен писмен документ (дори и не нотариално заверен), и има значение само за уреждане на гражданските отношения между лицата, но не и правна стойност за заплащане на разноски по дела, по които страната е постигнала благоприятен правен резултат. Отделно от това, има различие в отразените факти - в списъка е записано, че адвокатския хонорар е изплатен на 24.10.2012 г., а в разписката е посочено, че сумата е получена на 16.10.2012 г., и двете дати след едномесечния срок упоменат в Договора за правна защита и съдействие от 3.08.2012 г. Следва да се отбележи, че разноски се дължат не само когато са поискани своевременно, но и когато са направени, а в случая, независимо че са своевременно поискани, разноските не е доказано да са направени, поради което не се дължат. Предвид липсата на доказателства за реално плащане, не може да се обсъжда въпроса за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед наличие на правна и фактическа сложност на делото, за да бъде присъден според чл. 78, ал. 5 от ГПК трикратният размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата и § 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изложеното, ответникът по адм. дело № 7940/2012 г. - административният орган издал отменения акт не следва да бъде осъждан да плаща суми за адвокатско възнаграждение, но дължи разноски за заплатената държавна такса по делото. Всъщност жалбоподателят пред АССГ - Кооперация "Единство" е внесъл на 6.08.2012 г. (стр. 12) държавна такса в размер на 10 лева. Впоследствие по Разпореждане на съда от 3.09.2012 г., с което жалбата е била оставена "без движение", жалбоподателят е внесъл на 17.09.2012 г. държавна такса в размер на 50 лева (стр. 58). И двете такси са по сметката на АССГ, но на практика съгласно т. 2б, б. "б" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, жалбоподателят дължи заплащане на държавна такса в размер на 50 лева. Затова само тази сума следва да му бъде присъдена, а другата като недължимо платена може да му бъде върната обратно по установения ред. С оглед изложеното, съдебното решение в осъдителната му част ще трябва да бъде отменено (а не изменено предвид разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК, в която не е предвидено правомощие касационната инстанция да изменя обжалвани съдебни решения, за разлика от отменения ЗВАС) и вместо отмененото решение да се постанови друго, с което да бъде осъден ДФ "Земеделие" да заплати на жалбоподателя разноски, представляващи заплатената държавна такса в размер на 50.00 лева. По изложените съображения за недължимост на разноските за адвокатски хонорар поради липсата на доказателство за реално извършено плащане, на ответника по касация - Кооперация "Единство" не следва да се присъждат и претендираните разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. В представения Договор за правна защита и съдействие серия А № 0124704 от 1.02.2013 г., сключен между Кооперация "Единство", с. Негушево, представлявано от председателя Мариана Борисова Узунова като "клиент" и адвокат Георги Узунов, за представителство по административното дело пред ВАС, е договорено възнаграждение в размер на 2400 лева, което обаче не е платено, видно от непопълнената с текст - цифром и словом, тоест празна графа "платена сума". В договора е записано като начин и срок на плащане: "в 1 месечен срок от подписване на настоящия договор". Също както и пред първата инстанция е представена Молба - списък и е приложена разписка за плащане от 10.06.2013 г., като плащането е много след договорения срок, но за разлика от документите пред първата инстанция датите на плащане съвпадат, който факт обаче е без правно значение по посочените вече по-горе съображения. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,