Решение № 4435 от 7.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1030/2021 г.

Решение № 4435 от 7.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1030/2021 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. С решение № 368/11.12.2020 година, постановено по административно дело № 242/2020 година Административен съд – Смолян е отменил по жалба С. Б., Н. Б. и М. Б., тримата със съдебен адрес гр. Момчилград решение № Ц5104-20-22#2/23.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ –Смолян, с което е отхвърлена жалбата им против разпореждане № Ц5104-20-22/16.06.2020 г. на старши инспектор по осигуряването в сектор КР на ДОО, отдел КПК в ТП на НОИ – Смолян. Изпратил е преписката на директора на ТП на НОИ – Смолян за издаване на нов акт при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. Решението е оспорено с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Смолян. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационната жалба - С. Б., Н. Б. и М. Б., тримата със съдебен адрес гр. Момчилград, чрез адвокат М. Ч. изразяват становище за неоснователност на същата. Представят подробни писмени бележки и претендират разноски за касационното инстанция. Ответникът по касационната жалба - "Родопи Еко Проджектс" ЕООД, гр. Златоград не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че В. Б. е бил в трудови правоотношения с "Родопи Еко Проджектс" ЕООД, гр. Златоград. Работил е като електромеханошлосер. На 20 март 2019 г. е бил първа смяна, за която работното време започвало от 07. 00 часа и завършвало в 15. 00 часа. Работил е под земята, за което е получил конкретна задача от своя пряк началник да ремонтира машина на хоризонт 400. Подписал се на инструктажа и се придвижил до депото, където са инструментите на шлосерите. Оттам работниците по шахтите влизали към съответния хоризонт, като на хоризонт 400 са работили четирима работници. Общо смяната е била от 52 души, от които, шлосери на участък "Андроу", където работил Б. са били 14 работника. В дружеството - работодател не е съществувал пропусквателен режим, от който да се установи точно в колко часа В. Б. е слязъл под земята и след това в колко часа е излязъл. В деня на инцидента той е имал задача да извърши заваръчни дейности по предната част на товаръчна машина. Фишът за посещение в ЦСМП е от 14, 30 ч. За това, че злополуката е настъпила под земята, косвено сочат част от гласните доказателства. Доказателство за мястото на настъпване на злополуката е и протоколът от вътрешното разследване, в който е отразено, че тя е настъпила на хоризонт 400. Обстоятелствата, че настъпването е внезапно и е през работно време, са видни и от фиша на ЦСМП, неоспорен по съдържание и авторство. Административният съд обосновано е приел, че щом Б. е върнал лампата и самоспасителя си, преди 14, 30 часа и след това е бил в спешния център, а работното му време е до 15 часа, инцидентът е станал по време на работа. Разпитани двамата лекари оказали му медицинска помощ описват характера на травмата и обстоятелството, че са вписали нейния произход от битов характер поради това, че пострадалият е посетил спешния център без транспорт на ЦСМП или фирмен такъв. Непосредствено след злополуката раната на крака е била умерено кървяща, поради което му е била направена инжекция против тетанус. Свидетелят д-р Ч., оказал първата медицинска помощ е посочил, че не е медицинска практика да обсъжда с пациента мястото на причиняване на травмата, начина на причиняването и, както и с какъв транспорт е пристигнал до ЦСМП; няма спомен дали пострадалият е бил придружаван от някого и дали е могъл да ходи без чужда помощ. На следващия ден, 21 март 2019 година, на Б. е било издадено направление от личния лекар, направена му е била рентгенова снимка, посетил е хирург, който му е издал болничен лист за домашно лечение от 21 март до 04.04.2019 година. Последвали са болнични листи и за времето от 04.04 до 13.04.2019 г.; от 13. 04. до 20.04.2019 г.; от 20.04 до 26.04.2019 г. с диагноза разкъсно-контузна рана в областта на дясно ходило, а злополуката във всички медицински документи е била описана като "битова". В образуваното по нейна инициатива производство по чл. 58 и сл. КСО съпругата на починалия В. Б., С. Б. е дала обяснения, че сутринта на 20.03.2019 г. заедно със съпруга си са излезли рано от дома си, за да се придвижат до работните си места и след като се прибрала след обяд е видяла, че съпругът й е в вкъщи с превързан крак. Той и споделил, че докато заварявал, голям къс метал се откъснал и паднал върху дясното му стъпало. Извършеното вътрешно разследване е завършило с протокол 5/3.04.2020 г. на комисия от дружеството - работодател, в който тя е приела, че не може да приеме, нито да отрече инцидент на работното място, тъй като работникът е бил длъжен по чл. 856 от ПТБ да съобщи, но тъй като не е съобщил за злополуката тя не е била регистрирана по чл. 857 от Правилника за трудовата безопасност. Макар и да е било установило мястото и времето на инцидента, вътрешното разследване е приело, че след като злополуката не е съобщена, такава не е настъпила. Относимите по спора факти са, че В. Б. е осъществявал трудовата си функция, когато при заваряване върху ходилото на десния му крак е паднал къс метал, който му е причинил рана. Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Субсумирани под хипотезата на правната норма, фактите по спора сочат наличието на кумулативно изискуемите основания за квалифициране на злополуката като трудова. От фактите, установени чрез гласните доказателства и протоколът за вътрешното разследване на злополуката, се налага извода, че инцидентът с пострадалото лице се е случил по време на работа и на работното място. Няма нито гласни, нито писмени доказателства, че на съответната дата пострадалият Б. е работил на повърхността на рудника. При съвкупната преценка на доказателствата и съпоставянето на отделните факти, изнесени от разпитаните свидетели, съдът е извел обоснован извод, че макар никой да не сочи, че е пряк свидетел на инцидента, щом пострадалият е върнал миньорската лампа и самоспасителя и в 14. 30 ч. на 20.03.2019 г. е бил в спешния център при работно време до 15 ч., инцидентът, за който се е заговорило на следващия ден, е станал в работно време и на работното място, независимо, че пострадалият не е спазил реда за уведомяване на компетентните длъжностни лица и не е ползвал служебен транспорт или линейка до ЦСМП. Това е и основната причина, в медицинската документация злополуката да е отразена като битова, при изричната уговорка на разпитаните лекари, че не са коментирали с пострадалия конкретните обстоятелства, при които е била получена травмата. Не се спори, че увреждането е настъпило внезапно за осигуреното лице. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответниците по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока възлизат на сумата от по 500, 00 лева за С. Б., Н. Б. и М. Б.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение