Решение № 12366 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16662/2013 г.

Решение № 12366 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16662/2013 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "ВИС" ЕООД, с. Буковлък, общ. Плевен, против решение № 588/8.11.2013 г. по адм. д. № 444/2013 г. на Административен съд В. Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт (РА) № 151201894/21.12.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 181/18.04.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя за данъчни периоди от м. 12.2008 г. до м. 03.2011 г. и от м. 05.2011 г. до м. 03.2012 г. е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 85 591.88 лв. и са начислени лихви в размер на 25 008.09 лв. (общо определените данъчни задължения са в размер на 110 599.97 лв.), и дружеството е осъдено да плати на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 662 лева. С решението, съдът е признал за установено, на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, че акт, обр. 19 от 30.12.2008 г., подписан от "ВИС" ЕООД и ЕТ с фирма "Евробилдинг", е неистински по отношение автентичността на подписите за "възложител" и "изпълнител", както и верността на съдържанието му, като го изключва от доказателствения материал по делото.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Иванов, оспорва касационната жалба, моли решението да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА, издаден на дружеството с непризнат данъчен кредит за данъчни периоди и доставчици, както следва:

• за данъчен период м. 05.2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 200 лв. по фактура № 351/07.05.2009г, издадена от "Мойпан" ЕООД с предмет извършване на СМР услуга;

• за данъчен период м. 02.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1340 лв. по фактура № 2379/17.02.2010 г., издадена от "Типс Лимитид" ЕООД с предмет на фактурата "профили";

• за данъчен период м. 06.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3000,16 лв. по фактури № 729/4.05.2010 г. и № 730/5.05.2010 г., издадени от "Електра София" ЕООД с предмет на фактурата "Тес лайнер 190 гр. - 22 060 кг";

• за данъчен период м. 11.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 958.80 лв. по 3 бр. фактури, издадени от "Насти" ЕООД с предмет на фактура № 198/25.11.2010 г. и № 199/25.11.2010 г. "ПВН Руло вторичен - 4800 кг", а по фактура № 205/26.11.2010 г. - "Теслайнер 195 грш 105 см - 5300 кг";

• за данъчен период м. 01.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 996 лв. по фактура № 3000000411/10.01.2011 г., издадена от "Ви ес спорт" ЕООД с предмет на фактурата "Хромов картон";

• за данъчни периоди м. 02 и м. 03.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 315.80 лв. по 4 бр. фактури, издадени от "Елистрой" ЕООД с предмет на фактура № 233/18.02.2011 г. и фактура № 395/11.03.2011 г. - "Теслайнер", по фактура № 234/10.02.2011 г. - "Политилен рола I-во качество", по фактура № 389/11.03.2011 г. - "Хромов картон";

• за данъчни периоди м. 05 и м. 06.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 904,44 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "Лорета" ЕООД с предмет на фактура № 4000000219/18.05.2011 г. - "Хромов картон", а по фактура № 4000000221/15.06.2011 г. - "Хромов картон и теслайнер";

• за данъчен период м. 07.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 500 лв. по фактура № 113/27.07.2011 г., издадена от "ММ-строй 2011" ЕООД с предмет на фактурата "Хромов картон";

• за данъчни периоди м. 09 и м. 10.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 246,20 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "Н и Н Транс" ЕООД с предмет на фактура № 2000000051/9.11.2011 г. - "Хромов картон 350 гр. ", а на фактура № 2000000052/20.10.2011 г. - "Теслайнер 210 гр.";

• за данъчен период м. 11.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 756,58 лв. по фактура № 67/25.11.2011 г., издадена от "Трейд Комерсиал" ЕООД с предмет на фактурата "Хромов картон";

• за данъчни периоди м. 12.2011 г., м. 01, м. 02 и м. 03.2012 г. на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 570,66 лв. по 6 бр. фактури, издадени от "Бела ком" ЕООД с предмет на фактури № 292/28.12.2011 г., № 444/26.01.2012 г., № 446/17.02.2012 г. и № 450/27.03.2012 г. - "Хромов картон", а на фактури № 442/9.01.2012 г. и № 449/22.03.2012 г. "Теслайнер 190 гр.";

• за данъчни периоди от м. 12.2008 г. до м. 10.2010 г. и м. 12.2010, м. 03, м. 06 и м. 08.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 67 803,24 лв. по 72 бр. фактури, издадени от ЕТ "Евробилдинг - Г. С." с предмет на фактурите СМР, Велпапе 3 пласта и 5 пласта, лепило "Поксипол", лепило за картон и експерт лепило;

Отказът е мотивиран с основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 вр. чл. 6, 9 и 25 от ЗДДС - недоказана реалността на доставките. Фактическите констатации са въз основа на резултатите от извършените насрещни проверки на доставчиците, които не са намерени на адресите си за управление и кореспонденция и не са представили изисканите документи, както и че представените от ревизираното лице доказателства не доказват реалността на доставките по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и възникнало данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС.

Решението е правилно.

Като е ценил заключенията по изготвените по делото основно и допълнително заключение на съдебно-икономическа експертиза в съвкупност с останалите по делото доказателства, резултатите от извършените насрещни проверки на процесните доставчици, административният съд правилно е приел, че не може по безспорен начин да се установи реалното изпълнение на фактурираните услуги и получаване по тях стоки.

Безспорно е установено в хода на ревизията, че доставчиците не са открити на данъчните им адреси, което е възпрепятствало проверка на счетоводните им документи от страна на органа на приходната администрация.

Правилно е посочено, че липсва коректна съпоставимост между приходите и разходите на "ВИС" ЕООД, която вещото лице е мотивирало с редица несъответствия относно приходите от продажби, изчерпателно изброени в решението на АСВТ, както и в разходите за материали. Тези констатации се потвърждават и от допуснатите и изслушани по делото основно и допълнително заключение на съдебно-икономическа експертиза. В тях е посочено, че дружеството е организирало и водело текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти. Предприятието има разработен индивидуален сметкоплан. Формата на счетоводството осигурява синхронизирано хронологично и систематично счетоводно отчитане. Дружеството не е водило аналитични регистри на счетоводни сметки 302 "Материали", 303 "Продукция" и 611 "Разходи за основната дейност". Счетоводните статии са съставени единствено на база данъчната фактура за покупка, като няма други придружаващи доставката документи, в т. ч. и вторични документи, отразяващи заприхождаването на закупените материали. При влагане в производството им също не са съставени счетоводни документи.

Вещото лице не може да даде категоричен отговор на въпроса дали направените от страна на "ВИС" ЕООД разходи по доставки, документирани с фактури, издадени от доставчиците са включени в себестойността на крайния продукт и налице ли е съпоставимост между приходите и разходите в счетоводството му. Не може да се установи, дали посочените материали са формирали себестойността на продадената през отчетните години продукция или са останали натрупани в стойността на незавършеното производство.

Вещото лице не може да даде категоричен и безспорен отговор на въпроса дали получените стоки и услуги от процесните доставчици или каква част от тях са намерили отражение в стойността на реализираната от дружеството продукция и съответно дали същите са участвали в реализираните приходи от трети лица.

Допуснатата е допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице, на база допълнително представената в съдебно заседание от 12.09.2013 г. справка (сборна ведомост), да установи движението на стоковия поток относно процесните доставки и да отговори дали е налице съпоставимост между приходите и разходите за процесния период. Изводът е, че се установяват несъответствия между представената по делото аналитичност и хронологичните записвания, намерили отражение в годишната счетоводна отчетност на дружеството. На база установеното, експертизата не може по категоричен и безспорен начин да установи дали стойността на описаните в сборната ведомост закупени материали през 1.01.2009 г. - 31.03.2012 г. са вложени в производството, каква част от тях участват при формиране на себестойността на произведената и продадена през периода продукция, както и дали част от тези разходи не участват в стойността на крайното дебитно салдо по сметка 611, а именно в стойността на незавършеното производство.

Органът на приходната администрация е установил, че всички фискални бонове, представени от "ВИС" ЕООД към процесните фактури, с изключение на фактурите от ЕТ "Евробилдинг - Г. С.", не са издадени от фискални устройства, регистрирани на името на съответния търговец, което означава, че представените касови бележки към фактурите са неистински и не удостоверяват плащане. Единствено към фактурите, издадени от ЕТ "Евробилдинг - Г. С." са представени фискални бонове, върху които са отпечатани номер на фискалното устройство и номер на фискалната памет, съответстващи на регистрирания от едноличния търговец, но при насрещна проверка на същия не са представени доказателства за плащане, вкл. извлечения от ЕКАФП.

Част от фактурите, издадени от "Мойплан" ЕООД, "Елистрой" ЕООД, "Лорета" ЕООД, "Бела ком" ЕООД не са отразени в техните дневниците за продажби, а фактури с издател ЕТ "Евробилдинг - Г. С." са издадени към друг получател, а не към "ВИС" ЕООД.

Установено е също, че "Н и Н Транс" ЕООД и "Трейд комерсиал" ЕООД не са регистрирани по ЗДДС към момента на издаване на фактурите, което е необходимо, за да може касаторът да се ползва от правото на приспадане на данъка за стоки или услуги, каквото е изискването на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, следователно начисляването му е неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

При извършени проверки в информационната система на НАП е установено, че по-голяма част от издателите на фактурите нямат назначени работници по трудови правоотношения, а тези които са декларирали такива по реда на чл. 62 от КТ, не са подали в НАП данни за осигурени от тях лица и не са внасяли осигурителни вноски за тях. Не са налице данни и да се изплащани възнаграждения по извънтрудови правоотношения. В първоинстанционното решение са изброени изчерпателно декларираните длъжности по трудови договори, които не съответстват на дейностите, свързани с предмета на фактурите.

Административният съд правилно е изключил от доказателствените материали по делото акт образец 19 от 30.12.2008 г. В съдебно заседание от 12.09.2013 г. съдът е открил производство по оспорване истинността му, в частта, касаеща автентичността на подписите за възложител и изпълнител както и верността на съдържанието му, като е указал на касатора, че доколкото се касае за частен документ, неносещ подписа на оспорилата го страна, върху него лежи доказателствената тежест са обосноваване истинността му. Съдът е допуснал поисканите от ревизираното лице гласни доказателства, чрез призоваването на свидетеля Генади Стефанов Стоянов. На следващото съдебно заседание, проведено на 17.10.2013 г., съдът е определил на ревизираното лице 3-дневен срок за посочване на друг адрес за призоваване на свидетеля, тъй като на посочения първоначално същият не е намерен, като му е указано, че при неизпълнение на тези указания, свидетелят няма да бъде призован основание чл. 169, ал. 2 от ГПК. Като е спазил разпоредбите на ГПК, административният съд правилно е заличил свидетеля, поради липса на процесуална активност от страна на ревизираното лице.

В хода на оспорване на РА в тежест на жалбоподателя е било при условията на пълно насрещно доказване, да установи посредством годни и убедителни доказателства, че са налице предпоставките на закона за признаване на правото му на данъчен кредит по процесните фактури. Настоящата инстанция счита, че събраните както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство доказателства, не позволяват да се формира безпротиворечив извод, че жалбоподателят е установил спорните факти, от които черпи претендираното право на данъчен кредит по процесните фактури, поради което правилно органът по приходите е постановил отказ за признаване на данъчен кредит по тях.

Съдът правилно е приел жалбата за неоснователна и я отхвърлил, за което решението следва да бъде оставено в сила.

С обжалваното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация в размер на 2 662 лв., същото е за цялото производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК.

По изложените съображения Върховният административен съд, I отделение