Решение № 4788 от 10.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 194/2009 г.
ВАСVI отделение10.04.2009 г.докладчик т Иван Трендафилов
Диспозитив
Оставя в сила решението от 7.11.2008 г., постановено по адм. дело № 91 от 2008 г. на Кърджалийския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4788 от 10.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 194/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 7.11.2008 г. по адм. д. № 91 от 2008 г. Кърджалийският административен съд е отменил решение № 23 от 7.07.2008 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" - Кърджали и потвърденото с него разпореждане № 119 от 21.05.2008 г. на началника на отдел "КПК", издадено за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 13.05.2008 г., с което ЕТ "Сеат - Антон Димитров" от Кърджали е задължен да внесе сумата 3 738, 44 лв., представляваща изплатени за сметка на ДОО парични обезщетения на едно осигурено лице за временна нетрудоспособност поради общо заболяване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете през периода от 14.02.2005 г. до 12.03.2007 г. и лихви за забава в размер на 1 862, 27 лв. Против това решение на административния съд РУ "Социално осигуряване" е подало касационната жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Решението е постановено при правилно прилагане на материално правните разпоредби на чл. 40, 48а и 52а от Кодекса за социално осигуряване. Административният съд правилно е приел, че полагането на труд и изплащането на трудово възнаграждение по време на ползваните отпуски за временна нетрудоспособност поради общо заболяване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете не съставляват елементи от фактическите състави на чл. 40, 48а и 52а от КСО, пораждащи правото на парични обезщетения за временна нетрудоспособност поради общо заболяване, за бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Разпоредбите на чл. 40, 48а и 52а КСО създават право на осигуреното лице да получава обезщетения за временна нетрудоспособност поради общо заболяване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете при условие, че е придобило осигурителен стаж с продължителност 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. От данните по делото се установява, че при настъпване на осигурения риск "общо заболяване" и "майчинство" майката Семра Мюмюн Джамбазова е изпълнявала условието за придобит осигурителен стаж за всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО в качеството й на наета на работа по трудов договор лице във фирмата на ЕТ "Адрес - 2003" - Кърджали. Трудовото правоотношение между страните е било прекратено на 14.02.2005 г. и на същата дата лицето е сключило трудов договор с ЕТ "Сеат - Антон Димитров" от Кърджали и е представила болнични листове за временна нетрудоспособност поради общо заболяване и за бременност и раждане. След използване на отпуските поради временна трудоспособност, бременност и раждане, работодателят ЕТ "Сеат - Антон Димитров" е разрешил и отпуска за отглеждане на малко дете, както е поискано от лицето с молба и приложена декларация, че детето й не е настанено в детско заведение. Съгласно чл. 162, 163 и 164 от Кодекса на труда работничката или служителката има право има на платен отпуск при временна нетрудоспособност, поради бременност и раждане и за отглеждане дете до навършване на 2-годишна възраст. В случаите на чл. 41, 49 и 53 КСО при ползван платен отпуск при временна нетрудоспособност, поради бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за майката възниква право на месечно парично обезщетение от държавното обществено осигуряване без да се изисква новопридобит осигурителен стаж. По силата на чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) времето на ползваните платени и неплатени отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски. При тази нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да Де престирало труд по трудово правоотношение" поне един ден при новия работодател и да е получавало трудово възнаграждение. Като лице с придобит осигурителен стаж за всички осигурени рискове с продължителност повече от 6 месеца към датата на настъпване на осигурения риск съгласно изискванията на чл. 40, 48 и 52а от КСО Семра Мюмюн Джамбазова има право на парични обезщетения за ползваните отпуски за временна нетрудоспособност поради общо заболяване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете Осигурителят ЕТ "Сеат - Антон Димитров" - Кърджали законосъобразно е изплатил паричните обезщетения за сметка на държавното обществено осигуряване. Оспорените актове, с които осигурителят е задължен да възстанови нанесени на ДОО щети от неправомерно изтеглени парични обезщетения, са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като ги е отменил административният съд не е допуснал закононарушение. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 12.02.2009 г. по адм. д. № 11304 от 2008 г. и решението от 31.03.2009 г. по адм. д. № 61 от 2009 г., където се разглеждат съвършено аналогичен случаи. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. Искането на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. за втория адвокат Д. Дуков не следва да се уважава. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК при отмяна на обжалвания административен акт страната има право на разноските възнаграждението на един адвокат. Пред административния съд адвокат В. Янев е представил пълномощно да представлява страната до свършване на делото във всички инстанции. От обстоятелството, че ответника по касация е пропуснал да поиска присъждане на адвокатско възнаграждение от административния съд, за адвокат В. Анев не следва друго. По изложените съображения, Върховният административен съд,