Решение № 268 от 16.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 260/2009 г.

Решение № 268 от 16.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 260/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на внохд № 570/07 г. на Софийски окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение от 23.12.2008 г. срещу А. Н. в частта, с която е отменена присъда № 18 от 30.05.2007 г. по нохд № 399/2006 г. на Районен съд-гр. Сливница, с която на основание чл. 251, ал. 2 НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението-149 835.00 евро с левова равностойност 293 051.79 лв.и постановено връщане на паричната сума на Г. М. и делото се върне за ново разглеждане в тази част. В искането се твърди се, че посоченото решение в отменената част, с връщане на сумата от 149 835.00 евро на Г. М.-живущ в Република Сърбия- гр. Ниш е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила-касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК. Съображенията за това са, че въззивният съд и направил недопустимо идентифициране на разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. "б" НК и чл. 251, ал. 2 НК. В първия текст е прогласен общият принцип за отнемане на предмета на престъплението и той препраща към съответните текстове на отделните престъпления. Затова при наличието на такъв текст в особената част на НК, както е в случая с чл. 251, ал. 2 НК, приложение намира тази специална законова норма. На основание на последната предметът на престъплението-в случая чуждестранната валута, следва да бъде отнет в полза на държавата. Това е така, защото нормата е императивна и предвижда отнемане в полза на държавата предмета на престъплението, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност. Събраните доказателства за собствеността на валутата са само с превод на български език не са достатъчно убедителни и пораждат съмнения относно техният произход. Прави се искане за възобновяване на наказателното дело и отмяна въззивното решение в частта с която е върната валутата на сръбския гражданин Г. М., с връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът поддържа искането по изложени в него съображения. Защитата на осъдения А. Н. намира искането за неоснователно и моли да не бъде уважено. Намира за изяснени от съда всички обстоятелства по делото. Категорично е установена собствеността на предмета на престъплението и правилно е преценено, че не може да бъде наложена гражданска санкция. Искането е ОСНОВАТЕЛНО. При постановяване на решението в частта по приложението на чл. 251, ал. 2 НК е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на закона-касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК. С присъда № 18 от 30.052007 г. по нохд № 399/2006 г., Районен съд-гр. Сливница е признал подсъдимия А за виновен в извършено престъпление по чл. 251, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. На основание чл. 251, ал. 2 НК е отнел в полза на държавата предмета на престъплението, извършено от подсъдимия Н от 149 835.00 евро, с левова равностойност 293 051.79 лв. С решение от 23.12.2008 г. по внохд № 570/2007 г., Софийски окръжен съд е отменил присъдата в частта, с която на основание чл. 251, ал. 2 НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението-149 835.00 евро, с равностойност 293 051.79 лв. Постановил е връщането и на Г. М.-живущ Република Сърбия, гр. Ниш. Въззивната инстанция е приела, че "...гражданската санкция по чл. 251, ал. 2 НК може да се приложи само в случаите, когато предмета на престъплението принадлежи на подсъдимия". Застъпено е виждането в Р № 474/2002 г. по н.д. № 371/02 г. на ВКС, III н.о. Този извод обаче, както е посочено и в цитираното решение, предполага изясняване в достатъчна степен на съществения въпрос-собствеността на цялата валута. По делото са представени документи, изходящи от сръбския гражданин Г. М., от които обаче не може да се направи категоричен извод за собствеността на валутата. Първо представената декларация възпроизвежда изявления на последния, но същата е заверена по съответния ред, едва на 12.03.2008 г. Второ, самото изявление няма как да бъде ценено като доказателство за собственост, защото е известен реда и начина, по който могат да бъдат възпроизведени в процеса отделни факти от значение за правилното решаване на делото. Вярно е, че в обясненията си подсъдимия заявява обстоятелства с подобно на декларацията съдържание, но това съвсем не е достатъчно, да се приеме за безспорно изяснен въпроса за произхода на валутата. На следващо място, липсват каквито и да са доказателства, че е налице връзка между евентуално предадените от М. на подсъдимия парични средства, с тези които са предмет на престъплението. Само по себе си само размера на посочената сума в декларацията и откритата недекларирана такава, не може да обоснове такъв извод, защото е възможно и друго обяснение, например посочването й, да е в резултат на съгласуваност между лицата. В обясненията си депозирани пред първата инстанция подсъдимият Н заявява, че има пълномощно от името на фирмата, с конкретен мандат, но по делото липсва такова пълномощно, то не е представено и от защитата на подсъдимия, ведно с останалите документи-декларация, договор и фирмени документи. В този смисъл, изводът на въззивния съд за безспорно установяване на обстоятелството-собствеността на валутата, е направен в нарушение на принципните норми на чл. 13, ал. 1 и чл. 107, ал. 2 и 5 НПК. Това е достатъчно за възобновяване на наказателното дело и отмяна на решението в частта по приложението на чл. 251, ал. 2 НПК. Допуснато е нарушение по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК. Едва след точно, ясно и без противоречиво изясняване на посочените обстоятелства, може да се постави и принципният въпрос относно, направеното от съда свързване на чл. 251, ал. 2 НК с чл. 53, ал. 1, б. "б" НК. Отмяната на решението в тази част, налага и ново разглеждане на делото от въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. По тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н.о.,