Решение № 3779 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9790/2013 г.

Решение № 3779 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9790/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Началника на Митница Пловдив моли да бъде отменено като неправилно решение № 1213/29.05.2013 г. по адм. д. № 780/2013 г. на АС-Пловдив, с което е отменено негово решение № 14/07.01.2013 г. за определяне на дължим акциз на основание чл. 107ж ал. 2 ЗАДС, потвърдено с решение № 59/12.02.2013 г. на директора на Агенция Митници. Подържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против решението да бъде отхвърлена като неоснователна по определения акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС. Ответникът по касационната жалба Динчо Динев по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, посочени в нея по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на Динев решение № 14/07.01.2013 г. на началника на Митница Пловдив за определяне на дължим акциз на основание чл. 107ж ал. 2 ЗАДС, потвърдено с решение № 59/12.02.2013 г. на директора на Агенция Митници, с което определен акциз 4342,69 лв за 871л етилов алкохол - ракия. В мотивите си съдът е приел, че определянето на акциз на основание чл. 107ж ЗАДС е необходимо стоките да са предмет на нарушение и тъй като наказателното постановление № 560/19.12.2011 г. е отменено с влязло в сила решение на РС-Раднево няма основание за определяне на акциз на основание чл. 107ж ал. 1 и 2 ЗАДС. Видно от решение № 236/30.05.2012 г. по кнахд. № 194/2012 г. на АС-Стара Загора, с което е оставено в сила решението на РС-Раднево, в него е приета различна фактическа обстановка, като е прието, че е налице извършено нарушение, но не е установено какво количество от намерените 871л ракия са произведени от Динев, тъй като имало данни, че част от ракията е произведена от баща му. По чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Влязлото в сила решение на РС, с което се отменя наказателно постановление не е обвързващо за съда, поради което неправилно съдът е приел, че за да се приложи чл. 107ж ЗАДС трябва да има влязло в сила наказателно постановление, установяващо факта на нарушението на ЗАДС. Фактът на нарушението може да бъде установен от съда в производството по оспорване на процесното решение на началника на митницата и в ЗАДС няма изискване да е установен с влязло в сила наказателно постановление. Съдът е разгледал спора в едно заседание като не е дал указания на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Жалбоподателят е поддържал, че част от ракията е произведена преди повече от 10 години, за които твърдения е следвало да се дадат указания по чл. 171, ал. 4 АПК да представи доказателства. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против решението на началника на митницата в частта за определен акциз на основание чл. 107ж ЗАДС е незаконосъобразно и неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав във тази част. В мотивите си съдът е приел също, че не е налице издаден акт на общо основание, което противоречи на съдържанието на оспореното пред него решение на началника на митницата, в което в мотивите като основание за издаване е посочен и чл. 20, ал. 1, т. 21 ЗАДС, според който държането на акцизни стоки, за които в нарушение на този закон не е заплатен акциз, представлява освобождаване за потребление, а според чл. 20, ал. 1 ЗАДС задължение за заплащане на акциз възниква на датата на освобождаването на акцизните стоки за потребление. В нарушение на процесуалните правила съдът е отхвърлил жалбата против оспорения акт в частта, с която е определен акциз на основание чл. 20, ал. 1, т. 21 ЗАДС. Жалбата против решение по чл. 107ж ал. 2 ЗАДС предвид чл. 107ж ал. 3 ЗАДС се разглежда по реда на АПК. По чл. 104, ал. 1 ЗАДС за производствата по установяване на задължения за акциз се прилага ДОПК. Решението на началника на митницата в частта за определяне на акциз на основание чл. 21, ал. 1 и 2, т. 21 ЗАДС може да се обжалва по ДОПК, който процесуален ред е различен от реда за обжалване на административни актове по АПК. На основание чл. 144 АПК и чл. 210 ГПК е недопустимо в едно решение на началника на митницата да се определя акциз на основание чл. 107ж ЗАДС и на основание чл. 21, ал. 1 и 2, т. 21 ЗАДС поради различния процесуален ред за разглеждане на тези административни актове. Следваше съдът да обезсили решението на началника на митницата в частта, с която е определен акциз на основание чл. 20, ал. 1 и 2, т. 21 ЗАДС и да върне преписката на началника на митницата за издаване на отделен РА на това основание. Решението на съда следва да бъде отменено в частта, с която отхвърлена жалбата против решението на началника на митницата в частта, с която е определен акциз на основание чл. 20, ал. 1 и 2, т. 21 ЗАДС като неправилно и вместо него следва да се постанови обезсилване на решението на началника на митницата в тази част и да се постанови изпращане на преписката на началника на митницата за издаване на отделен РА на това основание. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,