Решение № 16504 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4756/2012 г.

Решение № 16504 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4756/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас срещу решение № 197/14.02.2012 г., постановено от Административен съд Бургас по адм. д. № 123/2011 г. в частта му, с която е отменен ревизионен акт № 201000996/01.10.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-371/02.12.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас относно установените в тежест на "Лили Трейд Къмпани" ЕООД задължения по ЗКПО за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. за размера над 1 008 лева и лихва за размера над 42.20 лева; задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2008 г. за размера над 2 016 лева и лихви за забава за размера над 375.17 лева и лихви по авансови вноски за корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. за размера над 302.96 лева. Твърдят се трите категории основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно съдът е признал реалността на получената от ДЗЛ доставка по фактура № 80/29.12.2008 г., издадена от "Кабиле" ЕООД и като последица неправилно е разпоредил отмяна на РА относно установеното задължение за ДДС заради незачетеното право на приспадане на данъчен кредит, както и увеличаването на финансовия резултат за 2008 г. със стойността на платеното по тази фактура. Като невярно е определено заключението на експерта по делото и неправилни изводите на съда относно размера на лихвата за авансовите вноски по ЗКПО за 2008 г. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендират се разноските по производството. Ответникът по касация - "Лили Трейд Къмпани" ЕООД, чрез повереника си адв. Георгиев, отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. В обхвата на проверката по чл. 218, ал. 1 от АПК и след обсъждане на доводите на страните, съдът прие следното: С оспорения пред АС Бургас ревизионен акт са установени задължения на "Лили Трейд Къмпани" ЕООД за ДДС в д. п. м. 12.2008 г. в общ размер 16 856 лева и лихва 3 236.70 лева, заради отказа да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по фактури № 80 /14 840 лева/ и № 81 /2 016 лева/, двете от 29.12.2008 г., издадени от "Кабиле" ЕООД. Със стойността на платеното по фактурите е преобразуван финансовия резултат по ЗКПО за 2008 г. на основание чл. 26, т. 2 от този закон и е определен допълнително корпоративен данък за внасяне в размер 8 428 лева с лихва 3 650.92 лева. В състава на лихвата по ЗКПО се включват лихва в размер 1 415 лева върху данъка за 2008 г. и 2 032.57 лева закъснителна лихва за просрочените авансови вноски по ЗКПО. Задължението за ДДС е обосновано с установявания за липса на реалност на доставките по фактурите и с позоваване на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. С решение № РД-10-371/02.12.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Бургас РА е отменен за част от лихвите за задълженията по ЗКПО в общ размер 302.96 лева - 99.61 лева от лихвата върху авансовите вноски за първите две тримесечия на 2008 г. и 203.35 лева за лихвата върху данъка по ЗКПО. Административният съд е възприел различна от интерпретираната от приходната администрация фактическа обстановка за доставката предмет на фактура № 80/29.12.2008 г. Тълкувайки сключените между жалбоподателя и доставчика "Кабиле" ЕООД договори за изработка от 15.01.2007 г. и от 01.07.2007 г. с предмет производството съответно на трикотажни блузи с къс ръкав и на трикотажни блузи с дълъг ръкав, съдът е извел волята на страните договорено възнаграждение в твърд размер по цена на изделие и такова което е обвързано от цената на реализираното изделие. Първото възнаграждение е определено като авансово, поради което това по фактура № 80 е окончателно, като основанието му е доставката по договора за изработка, а не комисиона от реализирането на стоката. Установявайки предпоставките на правото на приспадане на данъчен кредит за доставката по фактура № 80/29.12.2008 г. съдът е определил като неправомерен отказът за признаването му. Като документално обоснован е квалифициран разходът за плащането по фактурата и с това плащане е съобразено преобразуването на финансовия резултат и размера на данъка по ЗКПО. Отмяната на РА относно лихвите върху авансовите вноски по ЗКПО в размера над 302.96 лева съдът е мотивирал с позоваване на заключението на в. л. по приетата съдебно-счетоводна експертиза. Решението е правилно, освен в частта му за отмяна на РА относно лихвите за авансовите вноски по ЗКПО. Първоинстанционната проверка за законосъобразност на ревизионния акт е извършена в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, а заключителният съдебен акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 от АПК и е мотивиран в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК. Решението е основано на доказателствата по делото и на закона в съответствие с чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР ДОПК. Правният спор по ЗДДС е относно съществуването на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 80/29.12.2008 г. С арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Не се основава на събраните в хода на извънсъдебната и съдебната фази на административното производство доказателства теза на приходната администрация за плащането по фактура № 80 като разпределение на печалба или комисиона. При обвързаността на доставчика и получателя по облагаемата доставка с два договора за изработка е ясен източника на правоотношението между тях и основанието за имущественото разместване. Тълкуването на договорите, направено от първоинстанционния съд, е съобразено с правилото на чл. 20 от ЗЗД. Не се спори, че изпълнителят по договорите е изработил уговореното, т. е. услугата е получена от възложителя. В пределите на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД е определянето от страните по договора на съставно възнаграждение. Едната част от него е в твърд размер и се изплаща авансово /стойност на изработка на блуза/, а другата е с елементи на алеаторност и зависи от факта на реализиране на изделието и продажната му цена. Предметът на доставката обаче е все същият - услугата по изработване на облекла. Изопачаване на волята на страните е тълкуването й в посока на съгласие за комисионен договор или за извършване на стопанска дейност с общи средства и последица - разпределение на печалба. Наличието на насрещна престация срещу платеното по процесната фактура изключва верността на извода на органите по приходите за плащането като проява на отклонение от данъчното облагане по чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО и основание за увеличаване на финансовия резултат по чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Правилно съдът е постановил отмяна на РА за стойността на корпоративния данък съответна на разходите за облагаемата доставка по фактура № 80. Първостепенният съд е ценил безкритично заключението на експерта Златев относно размера на лихвата за забава върху задълженията за авансови вноски по ЗКПО. При идентичността на размера на лихвата, за който решаващия орган е отменил РА - 302.96 лева и то общо за забавата на авансовите вноски по чл. 85 от ЗКПО за първите две тримесечия на 2008 г. и за плащането на корпоративния данък за същата година след срока по чл. 93 от ЗКПО и изчисления от експерта размер на лихвата за закъснение на авансовите вноски кредитирането на заключението е необосновано. Заключението не съдържа лихвен лист, който да осигури възможност за проверка на изводите на експерта. Това определя като правилно оплакването на касатора за инерционно пренасяне от вещото лице на стойността от таблицата в акта на решаващия орган за отмяна на РА. Изложеното е основание за отмяна на решението на Административен съд Бургас в частта за отмяна на РА относно лихвите върху авансовите вноски по ЗКПО и за оставянето му в сила в останалата част. След отмяната на решението при решаване на спора по същество е дължима отхвърляне на жалбата на "Лили Трейд Къмпани" ЕООД срещу ревизионен акт № 201000996/01.10.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-371/02.12.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Бургас относно установените в тежест на "Лили Трейд Къмпани" ЕООД задължения за лихви по авансови вноски за корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. за размера над 302.96 лева. За сумата до 302.96 лева жалбата на дружеството е отхвърлена от АСБ. При този изход на спора на касатора се следват разноски съразмерно на уважената част на жалбата в размер 81.86 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение