Решение № 4736 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6797/2016 г.

Решение № 4736 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6797/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "А. П. Ц." ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Б." ..№..., подадена чрез процесуалния му представител адв. Менков, против решение № 2112 от 28.03.2016 г. на Административен съд - С. град, постановено по адм. д. № 12234 от 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване/АПВ/ № П-22220315151570-004-001/09.09.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1742/17.11.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - С. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е изложил подробни мотиви по възраженията в жалбата и неправилно е приел оспорения АПВ за законосъобразен, въпреки че същият не е мотивиран, поради което не могат да се установят предпоставките за отказа да се възстанови сумата от 2 873.22 лв. Счита, че проверката е извършена от орган по приходите без да е възложена с изрична резолюция, а в акта липсват необходимите индивидуализиращи белези на издателя му, същият не съдържа разпоредителна част, подпис на издателя и указания за обжалването му. Претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и на АПВ. С допълнителна молба от 04.04.2017 г. се заявява претенция за присъждане на разноски и се представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП" - С., чрез процесуалния си представител юрк. Венева оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. град е законосъобразността на АПВ № П-22220315151570-004-001/09.09.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1742/17.11.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- С. при ЦУ на НАП, с който на "А. П. Ц." ЕООД е отказано възстановяване на данък върху добавената стойност в размер на 2 873.22 лв. За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения АПВ първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Оспорването на АПВ по съдебен ред е допустимо. Актът е издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. На 17.08.2015 г. от "А. П. Ц." ЕООД е депозирано искане за възстановяване на ДДС в размер на 2 873.22 лв. по решение № 797/26.05.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" /сега "ОДОП"/, с което е изменен РА № 1400683/06.03.2008 г. като установеният с него за данъчния период м. септември 2007 г. ДДС за възстановяване в размер на 208.59 лв. се определя на 2 873.22 лв. С резолюция от 21.08.2015 г., издадена от старши инспектор по приходите, пи условията на заместване, е възложено извършването на проверка на "А. П. Ц." ЕООД за установяване на обстоятелствата, свързани с подаденото искане за прихващане или възстановяване. Проверката е приключила с издаването на оспорения АПВ, с който е отказано възстановяване поради предявяването на искането за това след изтичането на срока по чл. 129, ал. 1 ДОПК. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че решение № 797/26.05.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" е съобщено на жалбоподателя на 27.06.2008 г. и е влязло в сила като необжалвано на 12.07.2008 г., поради което срокът по чл. 129, ал. 1 ДОПК е започнал да тече от 01.01.2009 г. и е изтекъл на 31.12.2013 г. Тъй като искането е подадено на 17.08.2015 г., съдът е приел, че то не подлежи на разглеждане. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че проверката е извършена без да е надлежно възложена на органа по приходите. По делото е представена резолюция за извършване на проверка от 21.08.2015 г., сочеща, че извършването на проверка във връзка с искането на дружеството е възложена от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - С. на Г. Г. Х. на длъжност инспектор по приходите в същата ТД. АПВ е издаден именно от Г. Г. Х. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП - С. в изпълнение изискването на чл. 7 ДОПК, според което актовете по този кодекс се издават орган по приходите, съответно от публичен изпълнител от компетентната териториална дирекция. Инспекторите по приходите са органи по приходите съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за националната агенция по приходите, а ТД на НАП - С. е компетентната ТД по смисъла на чл. 8, ал. т. 3 ДОПК. АПВ е подписан с електронен подпис от органа, който го е издал, съдържа указание за това пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, разпоредителна част, фактически и правни основания, изложени по-горе и установени от първоинстанционния съд. Всички доводи, наведени в жалбата, са обсъдeни от първоинстанционния съд, видно от изложените в съдебното решение мотиви. Съгласно чл. 129, ал. 1, изр. второ ДОПК искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от първи януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. В случая, основанието за възстановяване е решението на директора на Дирекция "ОУИ", с което е уважена жалбата на дружеството против РА по административен ред, и частично е отменен РА досежно претендираната сума. То е издадено на 26.05.2008 г. и по аргумент от чл. 156, ал. 1 ДОПК не е подлежало на обжалване. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че релевантният начален момент на преклузивния срок по чл. 129, ал. 1 ДОПК е 01.01.2009 г. Същият е изтекъл на 01.01.2014 г., съгласно правилото за изчисляването му по чл. 22, ал. 3 ДОПК, с оглед на което депозираното на 17.08.2015 г. искане за възстановяване не подлежи на разглеждане. Именно неговото просрочие е обусловило отказа на органа по приходите за възстановяване на претендирания данък съобразно изложените изрично мотиви в оспорения АПВ. Подаването на искането след като е изтекъл преклузивният срок е основание за неговата недопустимост и налага прекратяване на производството на основание чл. 56 АПК вр. чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК вр. § 2 ДР ДОПК. Съгласно специалната разпоредба на чл. 129, ал. 7 ДОПК АПВ и в този случай обаче подлежи на обжалване по реда, по който се обжалват РА. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения АПВ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 500 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложения първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение