Решение № 2214 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12248/2020 г.

Решение № 2214 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12248/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Варна, в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Е. Андонова против решение № 1437/08.10.2020 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1880/2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 198-ФК/06.08.2020 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед не е мотивирана и запечатването на търговския обект за срок от 14 дни е несъразмерна принудителна мярка. Излага съображения за неправилна преценка за спазване целите по чл. 22 ЗАНН. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – ДЗЗД "И.", чрез И. Костадинова не е изразил становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 198-ФК/06.08.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Варна, в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложено запечатване на търговски обект – фризьорски салон, находящ се в хотел "Интернационал" в к. к. "Златни пясъци", стопанисван от ДЗЗД "И.", град Варна за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистриране на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка за извършена услуга – дамско подстригване на стойност 35 лева и е забранен достатъчна до обекта. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че при правилно установени факти, оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като: 1 не са изложени конкретни мотиви относно определения от органа срок на мярката; 2 не е направен анализ на съразмерността на административната мярка към извършеното нарушение; 3 наложената мярка е в противоречие с целите по чл. 22 ЗАНН и 4 наложената мярка по характер и последици се явява повторно наказание за търговеца. По отношение на срока за запечатване на обекта, съдът е изложил съображения, че непосочването на фактическите основания за издаване на обжалваната мярка за 14 дни, препятства възможността съдът да прецени наличието на предвидените от закона предпоставки и нарушава правото на защита на страната, която следва да е запозната с твърденията на органа по приходите, за да ангажира доказателства в обратна посока. Бланкетното изреждане на тежест на нарушението, последиците от същото и защита на обществения интерес, според съда не позволяват проверка за спазване на принципите за съразмерност и пропорционалност по чл. 6 АПК. Непосочването на конкретни мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка е определено като нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Според съда след като законодателят е предвидил срок до един месец за запечатване на обекта, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил срок от 14 дни, а не по-кратък. Допуснатото нарушение е особено съществено и е прието като самостоятелно основание за отмяна на акта. Прието е също, че оспорената заповед е издадена преждевременно, тъй като няма данни за издадено наказателно постановление, поради което е в противоречие с целта на закона. При определяне на мярката е допуснато нарушение на целите по чл. 22 ЗАНН. Според съда, доколкото твърдяното от органа нарушение е довършено преди съставяне на протокола за извършена проверка, то наложената принудителна административна мярка не изпълнява превантивната или преустановителната си функция, нито е относима към поправянето на вредните последици от деянието. По тези съображения, съдът е обосновал извод, че запечатването на обекта и забраната достъпа до него за 14 дни е наложено след преустановяване на нарушение и има характер на наказание съгласно цитираната съдебна практика на Върховния административен съд. Решението е неправилно постановено. По делото не е спорно, че задълженото лице ДЗЗД "И." не е изпълнило задължението си по чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за издаване на фискална касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство за контролна покупка на услуга – дамско подстригване на стойност 35 лева. При проверката на 05.08.2020 г. е установена разлика в касовата наличност - 70 лева фактическа наличност, неотчетена чрез ФУ. Според протокола за извършена проверка касовата наличност по ФУ е 0. 00 лева и според обясненията на С. Панова, служител в ДЗЗД, се дължи на неиздаване на фискални касови бележки от ФУ за заплатени фризьорски услуги. При правилно установени факти, неправилно съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна. Предпоставките за налагане на принудителна административна мярка в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС са установени от събраните по делото доказателства. Изводите на първоинстанционния съд, че определеният 14 - дневен срок на мярката не е мотивиран с конкретни факти, са в противоречие със съдържанието на оспорения акт. Противно на приетото от съда, в случая административният орган е посочил конкретни обстоятелства за определяне на срока: тежестта на нарушението – неиздаване на фискален бон на стойност 35 лева, установената неотчетена разлика в касовата наличност от 70 лева, която е резултат от неотчитане на извършени продажби към момента на проверката, наличието на задължения към бюджета от 510. 25 лева. Посочените фактически основания отговарят на изискването по чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на административния акт. Изводите на съда на нарушение на чл. 22 ЗАНН при налагане на мярката са в противоречие с установените по делото факти. Целите за прилагането на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС са преценени от законодателя. Съображенията на съда, че наложената принудителна административна мярка има характер на наказание, са в противоречие с нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, която предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се налага независимо от предвидените глоби и имуществени санкции. Издаването на наказателно постановление съгласно чл. 187, ал. 4 ЗДДС е релевантно за прекратяване на действието на мярката, но не е материалноправно основание за нейното налагане. Цитираните решения на Върховния административен съд, първо отделение са постановени при различна фактическа обстановка и са неотносими към спора по настоящото дело. С оглед на изложеното настоящият касационен състав преценява, че обжалваното съдебно решение, с което административният акт е отменен, е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго за отхвърляне на жалбата, подадена от задълженото лице. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ДОПК в размер на 200 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за двете съдебни инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,