Решение № 15211 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9046/2012 г.

Решение № 15211 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9046/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Димитър Марков и Йорданка Маркова от гр. София, чрез адв. Г. Ценков срещу решение № 2644/15.05.2012 г., постановено по адм. д. № 4077/2010 г. на Административен съд - София град. С доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество, с отмяна на заповед № РД-09-50-83/18.01.2010 г. на главния архитект на София, ведно със законните последици. Ответникът "Фундамент" ООД, гр. София, в писмено възражение излага становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Ответникът - главен архитект на София, в писмено становище излага, че касационната жалба е основателна, тъй като оспорената разработка не е съобразена с влезлия в сила преди издаване на заповедта ОУП и предвидената първостепенна улица между новорегулираните УПИ-та и имота на жалбоподателите. Ответникът Андонов оспорва касационната жалба като неоснователна. Останалите ответници не ангажират становища по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ е отхвърлена жалбата на настоящите касатори срещу заповед № РД-09-50-83/18.01.2010 г. на главния архитект на София, с която на основание чл. 129, ал. 2, чл. 136, ал. 1 във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 6 и 7 от ЗУТ е допуснато изменение на ПР и ПЗ на кв. 7, м. "Малинова долина - Бункера - I част" със създаване на УПИ ХХ-941 и ХХI-1558 и предвидено застрояване по приложения проект. Прието е, че заповедта е законосъобразна като издадена при спазена процедура, без съществени нарушения на процедурата и в съответствие с предвижданията по предходните планове от 1960 и 1967 г., в които частта от улица "Първа" между новосъздадените УПИ ХХ-941 и ХХI-1558 и собствения на жалбоподателите УПИ ХVI-304 е преотреждана и не е реализирана. Обсъдени са подробно и в съответствие с останалите доказателства по делото заключенията на двете СТЕ /първоначално и допълнително/, като решаващият правен извод е изведен от наличния достъп до имота на жалбоподателите от реализирана на място улица и безсмисленото продължаване на улица "Първа" от о. т. 10. Прието е също, че е допустимо последващото съобразяване на плана с ОУП, досежно улицата и конкретните параметри на застрояване, визирани в заключението на вещото лице. Така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено при изяснена фактическа обстановка, но при неправилно прилагане на материалния закон - чл. 103, ал. 4 във връзка с чл. 134, ал. 3 и чл. 104, ал. 1, хип. 2 от ЗУТ. От приетите без оспорване по делото първоначално и допълнително заключения на съдебно-техническата експертиза е установено, че процесната разработка е първа регулация за УПИ ХХ-941 и ХХI-1558, като същите граничат с УПИ ХVI-304, а отстоянието по предвиденото застрояване в двата УПИ до тази граница /към дъното на парцела/ е 6 м. Безспорно е установено от експерта и приложените скици, че улица № 1 /от ул. "Околовръстен път" до ул. "23"/ е с продължение на югозапад /до пресичане с ул. "Бистришко шосе"/, и в тази част съставлява улица № 2 по действащия Общ устройствен план /ОУП/, която разделя УПИ ХХ-941 и ХХI-1558 и УПИ ХVI-304 и е част от първостепенната улична мрежа. Видно от устното заключение на вещото лице в съдебно заседание от 24.04.2012 г., тази улица фигурира освен в сега действащия ОУП и в предходния, като не е отразена в ПУП и територията й е приобщена към новорегулираните УПИ ХХ-941 и ХХI-1558. Безспорно е и обстоятелството, че действащия ОУП е одобрен преди издаване на процесната заповед - с решение № 697 от протокол 51/19.11.2009 г. и решение № 960/16.12.2009 г. на МС. Предвид горното, изводът на административния съд за законосъобразност на оспорената заповед не е съобразен с установеното несъответствие на изменението на ПУП с предвиждането на улицата по действащия ОУП, което води до незаконосъобразност на одобрената със заповедта разработка както в регулационната, така и в застроителната й части. Това е така, тъй като площта за улица е приобщена към създадените УПИ ХХ-941 и ХХI-1558 и е предвидено отстояние от 6 м към дъното на УПИ-ти, което при промяна на регулацията подлежи на преразглеждане с оглед застроителния режим. Изискването за съобразяване на всички подробни устройствени планове с предвижданията на общите е регламентирано с генералната норма на чл. 103, ал. 4 ЗУТ и има императивен характер. В тази връзка е и изричната норма на ал. 3, чл. 134 ЗУТ, съгласно която изменението на ПУП в противоречие с ОУП е допустимо само при предварително изменение на ОУП, което в случая не е налице. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго по същество, с което се отмени процесната заповед като незаконосъобразна. Предвид изрично и своевременно заявената претенция на Димитър Марков и Йорданка Маркова за присъждане на разноски по делото, такива се дължат на основание чл. 143, ал. 1 от АПК от Столична община в общ размер от 1365 лв., от които: 900 лв. - договореното и надлежно внесено адв. възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие, 250 лв. - депозит за СТЕ, 200 лв. - депозит за допълнителна СТЕ и 15 лв. - държавни такси. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение