Решение № 4346 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 778/2015 г.

Решение № 4346 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 778/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 2621/1.12.2014 г. на Административен съд - гр. Пловдив по АХД № 559/2014 г., в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 16251300183 от 21.10.2013 г., издаден от Албена Атанасова Дончева - началник отдел "Ревизии и проверки - 2" и Добрин Лалев Радулов - Главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив - ръководител на ревизията, в частта, с която е отказан данъчен кредит в размер на 16 244.60 лв. по седем броя фактури, издадени от СД "М-КОМ МИХАЙЛОВИ И СИЕ"; с която е отказан данъчен кредит в размер на 2496.12 лв. по фактура № 117/11.01.2011 г., издадена от "САТКОМ" ООД; с която е отказан данъчен кредит в размер на 3480.00 лв по фактура № 89/03.02.2011 г., издадена от "ТЕДИ 85" ЕООД, ведно със съответните лихви. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводите на съда не са съобразени със събраните относими доказателства, което не установяват главно и пряко реалното осъществяване на спорните доставки. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по същество на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения ревизионен акт в тази му част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Зара фуражи" АД, гр. Стара Загора, чрез процесуален пълномощник, с писмена защита по съществото на спора моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, ведно с присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № Ревизионен акт № 16251300183 от 21.10.2013 г., издаден от Албена Атанасова Дончева - началник отдел "Ревизии и проверки-2" и Добрин Лалев Радулов - Главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив - ръководител на ревизията, в частта, с която е отказан данъчен кредит в размер на 30527.92 лв. и са определени прилежащи лихви, потвърден с Решение № 71 от 17.01.2014 г. на И. Д. Директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед № 526 от 05.12.2013 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите. За да обоснове преценката си за частична основателност на предявената жалба, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон по отношение на определени доставки. По процесните фактури, издадени от СД "М Ком Михайлови и сие", първоинстанционният съд е приел, че е осъществено приемане-предаване на стоката, същата е транспортирана, налице са достатъчно доказателства, от които да може да се направи категоричен извод, че се е стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи, тяхното отделяне, с постигане на съгласие, за което съгласно чл. 24, ал. 2 предл. първо от ЗЗД да се е прехвърлила и собствеността върху тях. Налице са първични документи за движението на процесните стоки и за тяхното предаване. Счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и процесните фактури са включени в Дневниците за продажби на доставчика "М-Ком Михайлови и сие" за съответните данъчни периоди и отговарят на изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС. Относно липсата на доказателства за придобиване на част от предходните доставчици, съдът се е позовал на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО. Аналогични мотиви са изложени и относно доставките от "Сатком" и "Теди 85" ЕООД. Обосновано на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че е доказано получаването от ревизираното дружество на родово определената стока - царевица и слънчогледов шрот. В ревизионното и съдебното производство са представени достатъчно придружаващи фактурите документи за този факт с правно значение - експедиционни и кантарни бележки, декларации от търговец на зърно, пътни листа и товарителници, контролни талони на автомобили, трудови договори на шофьори, анализни свидетелства и приемни бележки. Органите по приходите не са оспорвали самото наличие на стоки от процесните видове при РЛ, нито използването им в независимата икономическа дейност на ревизираното дружество /което категорично е потвърдено и с неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза/, а са приели, че не е доказано именно издателите на фактурите да са прехвърлили правото на собственост върху процесните количества. Първоинстанционният съд принципно правилно, позовавайки се и на задължителната съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, е приел, че фактите на получаване на стоката и на използването й за последващи облагаеми доставки подлежат на доказване от страна на претендиращото данъчен кредит лице, като последното не може да бъде задължавано да доказва капацитета на доставчика да извърши доставките или изпълнението от страна на последния на задълженията му по деклариране на продажбите. Това тълкуване е израз на постоянната съдебна практика на СЕС, че получателят по облагаема доставка не може да отговаря за чужди действия и да бъде наказван за това с отказ на данъчен кредит по доставката, когато е добросъвестен, като добросъвестността се предполага. Отделно от това, съдът обосновано е приел, въз основа и на експертното заключение, че по счетоводни данни доставчиците са разполагали с процесните количества зърно, а също и че има доказателства за транспортирането на предмета на доставките от наети от доставчиците превозвачи. При това, разминаванията в количествата зърно в описите, придружаващи фактурите за превоз, и във фактурите, не са от съществено значение, при съвпадане на датите на превоза и доставките, а също и маршрута на превозите. Като се съобрази и неоспореното плащане по фактурите по банков път и липсата на доказателства ревизираното дружество да е разполагало с царевица и слънчогледов шрот, доставени от трети лица, съдът обосновано при съвкупната преценка на доказателствата е приел, че реалността на процесните доставки е доказана, а претендираното право на данъчен кредит е отказано незаконосъобразно. Решението следва да остане в сила, като при този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноските за касационната инстанция в размер на 1 440 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение