Решение № 6376 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13730/2020 г.

Решение № 6376 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13730/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба А. А. от гр. Карлово, чрез адв. К., срещу решение № 1641/21.09.2020 г., постановено по адм. дело № 376/2020 г. на Административен съд - Пловдив. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на заповед №РД-26/20.01.2020 г. kd кмета на Община Карлово като незаконосъобразна. Ответникът кмет на Община Карлово, чрез адв. Ц., в писмено становище, излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение и моли за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като правилно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-26/20.01.2020 г. на кмета на Община Карлово, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на оспорващия А. да премахне незаконен строеж "пристройка към масивна сграда за обитаване", находящ се в ПИ с идентификатор 36498.701.1376 по КККР на Карлово, местност "[наименование]", изграден в противоречие с изискванията на чл. 148, ал. 1 без строителни книжа. Прието е, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и при спазена процедура, при безспорно установено наличие на визираното в заповедта основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Прието е, че строежа не попада в режим на търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Решението е незаконосъобразно, като постановено при съществено процесуално нарушение - произнасяне по некомплектована в цялост административна преписка. Оспорената заповед е подписана "за кмет" на общината при изрично визиране на заповед № РД-11/16.01.2020 г. на кмета, която не е приложена по административната преписка, не е изискана от съда и не е представена по делото. Това препяства преценката за валидност на заповедта, с оглед евентуално оправомощаване на нейния издател, чието качество също не е изяснено по делото. Преценката за валидност на оспорения административен акт, за която съдът следи служебно по реда на чл. 168, ал. 2 АПК е с преюдициално значение по отношение преценката за законосъобразност по ал. 1, чл. 168 във връзка с чл. 146 АПК, поради което е следвало съдът да събере доказателства за надлежно оправомощаване/заместване, респ. липса на компетентност на издателя. В този смисъл е и служебното начало по чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 171, ал. 4 от АПК. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на горните указания. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение