Решение № 11787 от 21.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 458/2020 г.

Решение № 11787 от 21.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 458/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Иванов от [населено място], [област], срещу решение № 488 от 27.11.2019 г., постановено по административно дело № 334/2019 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 9 от 10.05.2019 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) – Добрич, и жалбоподателят е осъден да заплати на ТП на НОИ – Добрич сумата от 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли първоинстанционното решение да бъде отменено, и да се постанови друго, с което изцяло да бъде уважена първоначалната му жалба. В писмена защита и в съдебно заседание (чрез пълномощник) поддържа жалбата и навежда допълнителни доводи в нейна подкрепа. Претендира и присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ - Добрич, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. На 27.12.2018 г. касационният жалбоподател е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО. По искането е постановено разпореждане № [ЕГН] от 25.03.2019 г. от ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Добрич, с което е отказано на заявителя отпускане на пенсия както по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО, така и по реда на чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Видно от разпореждането, за да постанови този резултат административният орган е зачел осигурителен стаж от втора категория труд - 14 години, 9 месеца и 17 дни и осигурителен стаж от трета категория - 17 години, 9 месеца и 16 дни. Посочил е, че общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, е 36 години, 3 месеца и 15 дни. Отказал е отпускане на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО, поради липса на изискуемия минимален осигурителен стаж за втора категория труд от 15 години. Отказал е отпускане на пенсия и по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, поради липса на минимално необходимия трудов стаж от 38 години и 6 месеца и поради липса на изискуемата възраст от 64 години и 1 месец, а навършена такава от [възраст]. Разпореждането е обжалвано и по жалбата е постановено решение № 9/10.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което жалбата е отхвърлена, като решаваща в тази насока е преценката на горестоящия административен орган, че не следва да бъде зачетен от втора категория по т. 66и от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.), трудът, положен от Н. Иванов през периода от 03.05.1983 г. до 10.05.1984 г. на длъжност "технолог" в "АСМ" ЕООД гр. Добрич (правоприемник на бившето предприятие СМК "Механизация и нови технологии"), в резултат на което общо положеният от осигуреното лице стаж от втора категория е по-малък от изискуемия – 15 години, и по отношение на жалбоподателя не е налице приложното поле на чл. 69б, ал. 2 от КСО, за да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание (неналичието на условията по чл. 68, ал. 1-2 от КСО не е спорно). За да не уважи жалбата на Н. Иванов срещу това решение, първоинстанционният съд е обосновал извод за неговата законосъобразност като издадено от компетентен орган в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът подробно е обсъдил основният спорен въпрос за категорията на труда, положен от жалбоподателя на заеманата от него длъжност "технолог" през периода 03.05.1983 г. – 10.05.1984 г., като е приел, че правилно административният орган не е зачел спорният трудовият стаж на Иванов като такъв от втора категория, понеже длъжността "технолог" в СМК "МНТ" не попада в записа на т. 66и от ПКТП, отм., в частта "Инженерно-технически работници до началник на строителен обект включително". Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд - Добрич, с което жалбата против решението на директора на ТП на НОИ - Добрич е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и обуславящите ги такива) е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, мотивите за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат дословно преповтаряни съгласно чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Касаторовите възражения са неоснователни. Според касатора при изготвянето на експертизата са допуснати различни грешки и неточности. Съдът е постановил решението въз основа на заключението на вещото лице, чиито задачи са били поставени от жалбоподателя. Видно от представения протокол от проведеното на 17.09.2019 г. съдебно заседание, заключението не е било оспорено от жалбоподателя в първоинстанционното производство и не е направено искане за назначаване на допълнителна, повторна или разширена експертиза. От жалбоподателя не са били ангажирани допустими доказателства, които да оборват констатациите на съдебния експерт. Действително съдът би могъл да назначи такава експертиза и без изрично искане от страната, но само при наличие на данни за очевидна некомпетентност или необоснованост на заключението на вещото лице, изведена от съдържанието на заключението и от другите доказателства по делото, каквато хипотеза в процесния случай липсва. С разпоредбата на т. 66и от ПКТП (отм.); са създадени преференциални условия за пенсиониране на работещите в изброените в нея отрасли и дейности. От 1 януари 2000 г. на основание чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66и от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, се счита за осигурителен стаж от втора категория. В т. 66и ПКТП (отм.); е посочен трудът на "инженерно-технически работници до началник на строителен обект включително". Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. По делото е безспорно установено, че през периода 03.05.1983 г. – 10.05.1984 г. касационният жалбоподател е заемал длъжността "технолог" в предприятие СМК "Механизация и нови технологии" гр. Толбухин (сега гр. Добрич). Възражението на касатора, че през този период е заемал длъжност "помощник-технически ръководител", се опровергава чрез данните от трудовата книжка, която съставлява официален удостоверителен документ. Същата е водена редовно и е надлежно оформена и удостоверените с нея факти следва да се считат за настъпили. Чрез проведеното от жалбоподателя доказване не се оборва нито доказателствената сила на трудовата книжка, нито се представят каквито и да е други доказателства, чрез които да се обосновават други фактически изводи, относно заеманата от него длъжност за процесния период. Правилен е формираният от първоинстанционния съд извод, че в писмените доказателства по делото, вкл. заключението на вещото лице, не се съдържа документ, въз основа на който да се приеме, че длъжността "технолог" в СМК "МНТ" гр. Толбухин е идентична с длъжностите "технически ръководител" или "началник строителен обект". Действително данните в представената справка по строителни обекти за категоризиране на длъжностите "началник група строителни обекти", "началник строителни обекти" и "пом. технически ръководители" са индиция за сходство/идентичност на длъжността "технолог" и длъжността "помощник технически ръководител". На първо място обаче, приложените по делото поименни щатни разписания не са относими към процесния период, като липсват такива за 1983 г. и 1984 г. Не са представени никакви доказателства в подкрепа на твърдяното от касатора обстоятелство, че през посочения период е заемал длъжността "помощник технически ръководител" и обосноваващи извод за приравняване на посочената длъжност с длъжността "технолог". Липсват доказателства, вкл. длъжностни характеристики, за идентичност в извършваната работа (респ. трудовата функция) на двете длъжности, няма и обективни данни положеният през спорния период труд като "технолог". От друга страна, както правилно съдът е посочил в оспореното решение, с оглед императивната забрана по чл. 104, ал. 10 от КСО свидетелските показания не могат да служат като доказателствено средство за категорията на труда. Разпоредбата на т. 66 от ПКТП (отм.); причислява към трета категория труда на всички работници и служители, невключени в другите раздели на правилника. При липса на удостоверяване по несъмнен начин, че заеманата от касатора длъжност "технолог" през периода 03.05.1983 г. - 10.05.1984 г. е включена в обхвата на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране от втора категория, съдът правилно е приел, че този стаж следва да бъде определен при условията на трета категория, до какъвто извод е стигнал и административния орган. Посочените мотиви от цитираното в касационната жалба съдебно решение № 12527 от 23.11.2015 г. по адм. д. № 5284/2015 г., VІ отд. на ВАС, са неотносими, доколкото касаят различна хипотеза. Както вече беше посочено, в процесния случай не е категорично и безспорно установено, че трудът на жалбоподателя на длъжността "технолог", положен през процесния период, може да бъде отнесен към труда на инженерно-техническите работници и да бъде категоризиран като такъв от втора категория по чл. 66и от ПКТП (отм.);. Независимо от направеното в представеното щатно разписание отбелязване, не е доказано положеният труд да е свързан с пряко участие в изпълняваните СМР (ако и да е възможно да е имал организационен, контролен или отчетнически характер спрямо тях), хипотеза, изключваща приложното поле на чл. 66и от отменения ПКТП. Не могат да бъдат споделени и касационните доводи за необоснованост на съдебния акт. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което такива са и твърденията на касатора за необоснованост. Предвид горното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на съдебния акт, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд - Добрич е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а ответникът по касация не е претендирал репариране на разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, шесто отделение,