Решение № 554 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9937/2013 г.

Решение № 554 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9937/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "К-Кърджъ" ЕООД, гр. Кърджали против Решение № 988/29.04.2013 г., постановено по адм. д. № 2981/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 091201248/23.05.2012 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Пазарджик, в частта, потвърдена с Решение № 1045/21.08.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 62 741,03 лв. и са начислени лихви за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводите на съда, че не е установено предаването и транспортирането на стоките, предмет на спорните доставки, са неправилни. Счита, че тяхното реално извършване и последващата реализация на материалите се установява от събраните доказателства, включително и от заключението на вещото лице по проведената ССчЕ. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея отменителни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, с оглед на което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - гр. Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 091201248/23.05.2012 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Пазарджик, в частта, потвърдена с Решение № 1045/21.08.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 62 741,03 лв. за данъчни периоди м. 12.2010 г. и м. 01.2011 г. по фактури, издадени от "Газ стоп" ООД и "Гат Груп" ЕООД и са начислени следващите се лихви за забава. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обоснованост и в съответствие с материалния закон. Преценил е, че събраните по делото доказателства не установяват реалното осъществяване на спорните доставки, поради което с РА законосъобразно е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по тях. Това крайно заключение решаващият състав е извел при следните релевантни фактически констатации: Предмет на доставките по издадените от "Газ стоп" ООД 3 бр. фактури са гвоздеи и заварена мрежа, досежно които при извършената насрещна проверка доставчикът е представил: разпечатка на сметка 411, отчет на журнал операции, отразяващ отчитането на прихода, начисляването на данъка, изписването на стоката и извършеното плащане, оборотна ведомост, инвентарна книга и др., фактури от предходен доставчик "Фактор 11" ЕООД и договор за съвместна дейност с "Ким груп 29" ЕООД. Съобразно писмените обяснения на доставчика, стоките, предмет на изследваните доставки, са съхранявани в нает склад в гр. Пловдив, ул. "Брезовско шосе" № 170 и са транспортирани от купувача за негова сметка. Досежно издадените от "Гат груп" ЕООД 18 бр. фактури с предмет на доставките - винкел, метални тръби, арматурна заготовка, е констатирано, че плащането по тях е извършено в брой. При осъществената насрещна проверка на доставчика ИПДПЗОЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК и не са представени посочените документи, а при справка в информационната система на НАП е установено, че не са декларирани трудови договори и няма данни за наличие на ДМА. За установяване на последващата реализация на закупените стоки ревизираното лице е представило фактури № 2/16.12.10 г. и № 3/04.01.11 г., които са съобразени от вещото лице по проведената СТЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Експертът е посочил, че в счетоводството на жалбоподетеля са отразени осъществените разходи за покупката на спорните стоки по дебита на см. 611 - разходи и по кредита на см. 601 - разходи за материали, като ДДС е начислен по см. 4531 - ДДС на покупките. Констатирано е, че ревизираното лице няма склад за съхранение на строителните материали и не е осчетоводило разходи за транспорт. Относно доставчикът "Гат груп" ЕООД вещото лице е уточнило, че те са отразени от получателя в счетоводната програма - см. 304 стоки и см. 401 - доставчици, включени са в дневника за покупки за м. 01.2011 г. и в подадена справка - декларация за периода. При тази фактическа установеност и след като е преценил, че основният спор между страните е свързан с реалното осъществяване на доставките, обективирани в процесните фактури, административният съд е приел, че ангажираните доказателства не сочат тяхното обективно извършване поради неустановеност на предаването, транспортирането и последващата реализация на стоките. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са формирани обосновани фактически и правни изводи, които кореспондират с приложимия материален закон. Възникването на регламентираното в чл. 68, ал. 2 от ЗДДС субективно публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките и услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на правото на собственост. В случая, предмет на спорните доставки са заместими вещи, които са определени по своя род, поради което и по аргумент от чл. 24, ал. 2 от ЗЗД вещнопрехвърлителният ефект на продажбите настъпва с определянето на стоките по съгласие на страните, а при липса на такова - с предаването им. Именно тези алтернативно предвидени релевантни факти са останали недоказани от касатора. По делото не са представени приемо - предавателни протоколи досежно спорните стоки, нито са ангажирани други относими доказателства в тази връзка, поради което правилен е изводът на съда, че не е установено прехвърлянето на собствеността върху стоките, респективно- настъпването на данъчно събитие, при което да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. При недоказаност на предаването на стоките като ирелеватни следва да се преценят доводите на касатора относно липсата на необходимост от установяване на транспортирането на стоките и издадените фактури за последващата им реализация. Сами по себе си те не биха могли да променят крайният правен извод, че спорните доставки не са реално осъществени. Достигайки до него и отхвърляйки жалбата срещу оспорения РА, съдът е постановил правилно решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение