Решение № 85 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1382/2014 г.

Решение № 85 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1382/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 228 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цанко Славенков Станков срещу решение № 6870/11.11.2013 г. постановено по адм. д. № 5918/2011 г. по описа на Административния съд - София град, с което е оставена без разглеждане в една част и в друга част е отхвърлена подадената от него жалба срещу уведомително писмо № 02-220-6500/1005 от 2.10.2011 г. по заявление за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., с УИН 22/070610/32532 и УРН 245 427 от 28.04.2010 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт и се присъдят направените разноски. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд София-град е установил, че с общо заявление за подпомагане от 13.05.2010 г., УИН 22/070610/32537 Цанко Славенков Станков е поискал подпомагане за кампания 2010 г., по Схемата за единно плащане на площ/СЕПП/; Схема за национално доплащане на хектар земеделска земя/СНДП/, по мярка Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони/НР1/ и по Схема за национални доплащания за овче майки и кози майки, обвързана с производството/НДЖП/. В заявлението по приложена таблица са описани заявените БЗС, общо 48 бр., попадащи в землищата на с. Кладница, Мурено, Падине, Перник и Рударци като в отделна таблица са описани отглежданите животни. Установено е също така, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол/ИСАК/, след извършването на задължителни административни и/или проверки на място на данните, съгласно чл. 37 от ЗПЗП, включително и теренни проверки на място за част от парцелите. Въз основа на тази проверка на основание чл. 43, ал. 3, т. 1, т. 4 и т. 5 ЗПЗП, Разплащателната агенция е отказала финансово подпомагане по СЕПП за разликата от оторизираната за подпомагане сума от 14086,81 лв. до размера на поисканата сума от 23 345,68 лв., поради това, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването не е отстранено, както и за това за това, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и че стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП. По мярка СНДП е отказано финансово подпомагане за разликата от 512,406 лв. до размера на поисканата сума от 590,456 лв., поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в допустимите площи - кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по чл. 47, ал. 1 от ЗПЗП, като общия размер на отказаната за подпомагане площ за деклариран парцел/БЗС/ въз основа на наложените намаления, съгласно чл. 37 ЗПЗП е 0, 26 ха. Въз основа на фактически констатации, аналогични на тези по СЕПП е отказано финасово подпомагане по НР1 за разликата от 13397,23 лв. до размера на поисканата сума от 15646,40 лв. Административният съд, въз основа на приетите по делото доказателства - разпечатки на карти от ИСАК, карта на открити застъпвания и въз основа на прието по делото заключение на вещо лице, установил фактическите констатации за издаване на оспореното писмо и отхвърлил жалбата като подробно мотивирал решението си. От правна страна съдът приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Фактическите и правни основания за издаването на акта се съдържали в документите, част от административната преписка-таблици, карти от ИСАК и документи от проведени административни процедури по издаване на оспорения акт. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства и събраните по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон. Направеният в решението извод, че административният акт отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, се обосновава от данните по делото. Административният орган е изложил основанията за отказ за финансово подпомагане на страница четвърта и пета от уведомителното писмо, след двете таблици за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане. За да постанови частично отказ от подпомагане органът се е позовал на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 1, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП, в редакцията съгласно ДВ, бр. 85 от 27 октомври 2009, според която Разплащателната агенция отказва плащане по СЕПП, когато установи, че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Отказът на административния орган за подпомагане по НР1 се основава на чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г., който гласи, че изплащането на финансова помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние за съответните площи. Резултатите от дешифриране на цифровата ортофотокарта за 2010 г. относно заявените от Цанко Станков площи, в по-голямата си част /37 бр./, се подкрепят от актуализираната база от данни за площите, допустими за подпомагане установени със самолетни снимки от същата 2010 г. Малка част /за 11 бр. БЗС/ са били под самолетна снимка от 2006 г. За част от тях са били направени теренни проверки на място, но протоколите не са били запазени. Обосновано за тях съдът е кредитирал заключението на вещото лице което след проверка на място е установило наличие на храсти и дървета за които е констатирало, че по големина отговарят да са съществували към момента на проверката. Тези данни за парцелите са били установени и при самолетните заснемания извършени 2011 г., поради което не е възможно дърветата и храстите, наблюдавани при дешифрирането по време на административната проверка, и по време на проверката извършена от вещото лице, да са израснали за една година, както поддържа касатора При положение, че част декларираните от земеделския стопанин площи/земя не отговарят на изискванията на чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/2008 г., то тази част не подлежи на подпомагане и правилно исканата субсидия е намалена. Законосъобразна е и преценката на административния съд че установената разлика в процента на наддеклариране по СЕПП и НР1 15,19%, при установени от ДФЗ-РА - 16,87% не дава основание за отмяна на уведомителното писмо, тъй като тази разлика не обуславя друг размер на отказаните суми. Касационната инстанция намира за неоснователни и голословни твърденията за некомпетентност на вещото лице. Твърдението, че компетентен да установи допустимата за подпомагане площ принадлежи на специалист - агроном, а не инженер - геодезист не може да бъде споделена защото именно специалните знания и геодезически умения за заснемане на място и проверката на данните от ИСАК, са от компетентност на специалист геодезист. Не може да бъде споделен и довода, че вещото лице е направило правни изводи които съдът безкритично въприел. Видно от заключението вещото лице въз основа на специалните си знания е направило само фактически констатации, които са дали основание на съда да изведе правните си изводи за материално-правните предпоставки на закона за отпускане, респ за отказ от финансово подпомагане. Неотличаването от касатора на фактическите констатации от правните изводи в решението не е основание за отмяна, а начина на тяхното внасяне от съда в решението си е въпрос на техника. Голословни са и доводите за липса на мотиви за отказа, което съдът не отчел в решението си. Доводите обективно се опровергават от данните по делото. В този мисъл правилно административният съд е приел, съгласно константната практика на ВАС, че за мотиви на административният акт се считат и фактите, съдържащи се в документите към административната преписка по издаване на акта. Обстоятелството, че касаторът не е оборил данните от таблиците и картите, които представляват разпечатки от ИСАК и по този начен не е успял да установи административния статус на заявлението за подпомагане, не е липса на мотиви на административния акт, а въпрос на доказване, което не се провежда само чрез възражения и отрицания на факти. С колегиалност и уважение към обективно проведения съдебен процес, към задълбочения анализ на фактите и правно мотивирания съдебен акт, следва да се отчете и това, че по-голямата част от доказателствените искания /дали постоянно пасище обрасло с дървесина и храстовидна растителност позволява свободно пашуване на животните; както и исканата правна преценка на представените доказателства относно установеното застъпване на площи, респ. искането за признаване на права за един от многото заявители с "приоритетни доказателства"/ са неотносими към предмета на доказване в това производство. Неоснователното е и позоваването на процесуалния представител на касатора на фактически установявания от следваща 2011 г. към отчетната 2010 г., които също са неотносими към предмета на доказване. При отсъствието на поддържаните касационни основания постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото направените от жалбоподателя разноски остават в негова тежест. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение