Решение № 12980 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7730/2024 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г.). Образувано е по касационна жалба от Община Петрич, чрез упълномощен адвокат М. Петрова, срещу решение 1690 от 27.05.2024 г. по адм. д. 1153/2023 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на Община Петрич срещу решение за налагане на финансова корекция 03-РД/3753 от 08.08.2023 г. на заместникизпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отмени оспореното решение за налагане на финансова корекция. Претендира присъждане на разноски, в открито съдебно заседание се представлява от адв. Петрова. Ответникът заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие", чрез юрисконсулт Тренчева, в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване по жалба на Община Петрич, представлявана от кмета на общината, на решение за налагане на финансова корекция 03-РД/3753 от 08.08.2023 г. на заместникизпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което на основание чл. 20а, ал. 6 във връзка с ал. 2 и ал. 5 и чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, чл. 73, ал. 1, чл. 72, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, чл. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ /Наредбата/, чл. 50, ал. 8 и ал. 9 Наредба 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата в селските райони от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 г. 2020 г. /ПРСР/, е определена финансова корекция в размер 6425,00 лв., представляваща 25 на сто от стойността на финансовата помощ, изплатена по заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет Избор на консултант за управление на проект Реконструкция и/или рехабилитация на общински пътища в община Петрич, включително съоръженията и принадлежностите към тях, и избран изпълнител ЕВРОФОНД КЪНСЪЛТИНГ ЕООД, ЕИК 201554855, по Договор 01/07/2/0/00909 от 07.12.2017 г. /Договора/ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключен между ДФ ЗемеделиеРА и Община Петрич с УРН: 414354, за сумата 25 700 лева без ДДС, или 30 840 лева с вкл. ДДС. За да отхвърли жалбата на Община Петрич срещу оспорения индивидуален административен акт на ДФЗ, административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, мотивиран по отношение на фактическите и правните основания за издаването му и не страда от пороци, които да водят до материална незаконосъобразност. При постановяването на първоинстанционното съдебно решение са обсъдени конкретните доводи на жалбоподателя с детайлно посочване на относимите за спора факти по извършваната от ДФЗ проверка след уведомяването на Община Петрич по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, с писмо с изх. 01-0800/2293 от 16.06.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, че е открито производство по налагане на финансова корекция във връзка с констатации, направени по обществена поръчка с предмет Избор на консултант за управление на проект: Реконструкция и/или рехабилитация на общински пътища в община Петрич, включително съоръженията и принадлежностите към тях по Договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата в селските райони от ПРСР за периода 2014 г. 2020 г. С писмото е съобщено, че е установено нарушение на разпоредби на законодателството в областта на обществените поръчки при възлагането на процесната, изразяващо се в ограничителни условия, незаконосъобразна методика за оценка и сключването на договор с изпълнител без документ по чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОП, като е посочено в какво се състоят констатираните нарушения. Първоинстанционният съд е посочил приложимата и относима нормативна уредба и на първо място е приел за неоснователно възражението за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила във връзка с обстоятелството, че производството по налагане на финансова корекция е открито след получен в ДФЗ от Изпълнителна агенция Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове (ИА СОСЕЗФ) Годишен доклад за сертифициране на финансовия отчет във връзка с разходите по линия на ЕФГЗ/ЕЗФРСЕ на Разплащателна агенция ВС 01 за финансова 2021 г., изпратен на Европейската комисия на 15 Февруари 2022 г. чрез системата SFC2014. Според съда този доклад по същество има характера на сигнал, като чл. 69, ал. 2 ЗУСЕФСУ предвижда, че процедурата по администриране на нередност може да започне по инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал, поради което не била налице пречка въз основа на доклада на ИА СОСЕЗФ ДФЗРА да извърши самостоятелна преценка на фактите и обстоятелствата, като последната е предприела действия съобразно своята компетентност в случая да издаде решение за налагане на финансова корекция. На следващо място съдът е изложил мотиви за неоснователност на твърденията за прилагане на чл. 99 АПК вр. чл. 74 ЗУСЕФСУ, доколкото липсвали процесуални пречки или нормативно въведени забрани една и съща процедура по възлагане на обществена поръчка и сключен въз основа на нея договор да бъде обект на различни по време и обхват проверки, отчитайки, че твърденията се отнасят до два различни по предмет административни акта - решение за съгласуване на обществена поръчка преди подписване на договор за възлагане на изпълнението и решение за налагане на финансова корекция. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материално правните разпоредби като правилно е установено наличие на нередности от страна на икономическия оператор относно констатациите и изводите за нарушаване на чл. 2 и чл. 59, ал. 2 Закона за обществените поръчки /ЗОП/ по отношение на заложените в документацията по процедурата ограничителни изисквания към предлагания екип на участника, тъй като възложителят не е посочил в документацията за участие какви дейности и задачи следва да изпълняват посочените ключови експерти, поради което не би могло да се направи преценка доколко изискванията за професионална квалификация и опит на експертите са съобразени с очакваните отговорности на съответния експерт, т.е. дали подобни изисквания са обосновани и съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция. По отношение на определения от възложителя критерий за възлагане оптимално съотношение качество/цена, чл. 70, ал. 2, т. 3 и ал. 7 ЗОП, с равна относителна тежест на двата показателя - Техническо предложение за изпълнение на поръчката и Предлагана цена, като за показател Техническо предложение за изпълнение на поръчката били предвидени 5 надграждащи обстоятелства, въз основа на които да се извърши оценката, съдът е мотивирал като обосновани констатациите на органа, че в методиката за оценка възложителят не е посочил указания или предварително определени критерии, въз основа на които ще оценява обстоятелствата, предложени да надграждат минималните изисквания и водещи до покачествено предложение. Първоинстанционният съд е конкретизирал, че липсата в методиката за оценка на предварително дефиниране кои мерки за вътрешен контрол участникът трябва да опише, води до невъзможност за обективно сравнение на получените оферти на участниците, поради което е доказано нарушението на чл. 33, ал. 1 ППЗОП вр. чл. 70, ал. 7 ЗОП и във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, представляващо нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата за посочване на нередности, предвид наличието на минимално ниво на конкуренция. На следващо място съдът е приел за правилна и констатацията на ДФЗ за наличие на нередност по чл. 121, ал. 1 и ал. 2 ЗОП и чл. 98, ал. 1, т. 6 ППЗОП (преди изм. ДВ, бр. 17 от 2019 г.) във връзка с липсата на документ по чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗОП - удостоверение от органите на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, издадено преди подписването на договора от Община Петрич с изпълнителя ЕВРОФОНД КЪНСЪЛТИНГ ЕООД, представляващо нарушение на ЗОП и съответно нередност по т. 16, буква а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности - недостатъчна документална проследимост (одитна следа) за възлагането на обществената поръчка, б. а, когато изискуемите по ЗОП документи от досието на обществената поръчка са недостатъчни, за да се обоснове възлагането на поръчката, което води до липса на прозрачност. Съдът е уточнил предвидената финансова корекция в тази хипотеза - в размер 25 на сто от поисканите за възстановяване разходи по Договора. В заключение, в първоинстанционното съдебно решение е посочено, че допуснатите от бенефициента нарушения са на националното законодателство, като естеството им не позволява да се даде количествено измерение на финансовите последици, поради което възприетият от административния орган подход да индивидуализира финансовата корекция за всяко нарушение, засягащо един и същи разход, след което да определи обща корекция на всички нарушения, засягащи едни и същи разходи, в размер 25% от допустимите разходи по сключения договор, е правилен и законосъобразен. С тези фактически и правни установявания административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона и е изложил мотиви, с които е отхвърлил жалбата против решение за налагане на финансова корекция 03-РД/3753 от 08.08.2023 г. на заместникизпълнителния директор на ДФЗ като неоснователна, присъждайки разноски в тежест на жалбоподателя. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд, при правилно установена фактическа обстановка, е извел обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводи за законосъобразност на оспорвания административен акт. Поддържаните касационни възражения са идентични с оплакванията и защитната теза на жалбоподателя пред първата инстанция, като същите правилно са отхвърлени. Настоящата касационна съдебна инстанция намира, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест относно установяването на съществуването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт и изпълнението на нормативните изисквания за постановяването му. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК по отношение на решение 1690/27.05.2024 г. по адм. дело 1153/2023 г. на Административен съд Благоевград. Съдът се е произнесъл по твърденията на жалбоподателя, спазвайки съдопроизводствените правила, правилно е приложил материалния закон и решението е обосновано. Правилно е прието за неоснователно оспорването на решение 03-РД/3753 от 08.08.2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено от ДФЗ, като с оглед на тъждествените оплакванията в жалбите пред двете съдебни инстанции и непосочването на конкретен порок на съдебното решение са налице основания касационната инстанция да препрати към мотивите на първоинстанционния съд осн. по чл. 221, aл. 2, изр. второ, АПК. Неоснователни са оплакванията на касатора, че процедурата по установяване на нередността по ЗУСЕФСУ не била спазена от управляващия орган, поради което и мотивите на първоинстанционния съд в този смисъл били в противоречие със закона и съдебната практика. Това е така, защото процедурата за администриране и посочване на нередности е елемент от управлението и контрола на оперативната програма. Управлението на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове е споделено управление между държавите членки на ЕС и Европейската комисия, регламентирана в чл. 69 ЗУСЕФСУ и свързаните подзаконови нормативни актове в случая Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове и Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по ЗУСЕФСУ /загл. изм., ДВ бр. 59 от 2024 г., Наредба за посочване на нередности/. В производството по администриране и посочване на нередности актът, пораждащ задължения или засягащ права на бенефициера, се издава от компетентния ръководител на управляващия орган, одобрил проекта. В случая правилно първоинстанционният съд е приел, че след получения Годишен доклад за сертифициране на финансовия отчет във връзка с разходите по линия на ЕВГЗ/ЕЗФРСР на Разплащателна агенция BG 01 за финансова 2021 г., е налице проведено производство по администриране на нередност като управляващият орган е извършил самостоятелна преценка на фактите и обстоятелствата и е предприел действия съобразно своята компетентност, като е издал решение за налагане на финансова корекция по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Следва да се допълни, че докладът не е част от производството по администриране на нередностите и по същество има характера на сигнал съгласно чл. 69, ал. 2 ЗУСЕФСУ, предвиждащ, че процедурата по администриране на нередност може да започне по инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. Актът на ръководителя на управляващия орган и соченият в касационната жалба Годишен доклад за сертифициране на финансовия отчет са самостоятелни изявления на отделни органи, реализирани при осъществяването на различни компетентности и по конкретни фактически и правни основания. Нещо повече, съгласно данните по делото с писмо изх. 01-0800/2293/16.06.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, получено на 22.06.2022 г. /л. 68 от първоинстанционното дело/, на бенефициента е дадена възможност по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ да представи своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства, но Община Петрич не се е възползвала от тази възможност в откритото производство по налагане на финансова корекция пред управляващия орган съответно не е представила възражения и свързани с тях доказателства. Така последвалото решение за налагане на финансова корекция в това производство, като постановено при извършена самостоятелна проверка от органа, с изложени собствени констатации, при изрично посочени фактически и правни основания за издаването му, установяващи правомощието на административния орган да издаде административния акт и обосноваващи волеизявлението за налагане на финансова корекция, правилно е преценено от съда като законосъобразно. Касационната инстанция не споделя и следващия довод в жалбата, че в конкретния случай неправилно не бил приложен чл. 99 АПК. Съгласно чл. 74 ЗУСЕФСУ основанията и условията за възобновяване на административното производство се отнасят за размера на определената с решението по чл. 73, ал. 1 финансова корекция. В тази връзка неотносими за изложените от касатора съждения относно акта на ДФЗ, касаещ съгласуването на проведената обществената поръчка спрямо процесното решение за налагане на финансова корекция. За изчерпателност на мотивите на настоящия съдебен акт, касационната инстанция съобразява още решение 03-РД820/22.02.2019 г. на ДФЗ /л. 46 от първоинстанционното дело/ за съгласуване на процесната обществена поръчка, в което изрично е посочено, че може да бъде преразгледано и да бъде наложена финансова корекция, в случай, че от компетентните контролни, одитни или сертифициращи органи бъдат установени нарушения при възлагането и изпълнението на обществената поръчка и на договора по проекта. Разпоредбата на чл. 99 АПК би била приложима при наличие на идентитет на фактическите и правните основания при издаването на съответния административен акт, като по делото не са налице данни за предшестваща финансова корекция, а още по-малко намира опора твърдението, че управляващият орган е длъжен да приложи процедурата по чл. 99 АПК в конкретния случай. Първоинстанционният съд правилно е приел, че при издаването на акта не са допуснати твърдените съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно установеното нарушение на материалноправните разпоредби на националното законодателство Закона за обществените поръчки, представляващи посочени нередности и основание за налагане на финансова корекция. Съобразена е, тълкувана и приложена правилно релевантната общностна и национална правна уредба съгласно чл. 143, § 1 от Регламент 1303/2013, че държавите членки носят отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми след отпусната безвъзмездна финансова помощ, както и разпоредбата на чл. 122, §2 от Регламента, че държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Така формулираното задължение на държавите членки индикира задължението за доказването на нередността, като за дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, §36 от Регламент 1303/2013, е обсъдено, че съдържа следните елементи: а) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Конкретно по отношение на Община Петрич е прието, че е икономически оператор по чл. 2, §37 от Регламента, участващ в изпълнението на помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове, като по делото не е налице спор, че се явява субект на извършена нередност по смисъла на чл. 2, §36 от Регламента. В оспорения първоинстанционен съдебен акт е налице изследване и по отношение на останалите елементи на фактическия състав в проверката по констатираните нередности относно действията на бенефициента при провеждането и възлагането на обществената поръчка, които са установени като такива в нарушение на разпоредби на националното законодателство и имат за последица нанасяне на вреда на общия бюджет. Правилно, наред с горното, по всяка от констатираните нередности е направена препратка към приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередностите, съотв. т. 11, б. б и т. 16. Съдът е обсъдил уредбата на чл. 2, ал. 1 и чл. 59, ал. ЗОП, възприемайки за доказани и основателни установените нередности от управляващия орган предвид поставените в документацията на възложителя ограничителни условия в изисквания в критериите за подбор за необходимия брой технически лица и тяхната професионална компетентност, с които трябва да разполагат участниците в обществената поръчка. ВАС напълно кредитира извода, че съгласно документацията за участие конкретната цел на процедурата е да се осигури необходимата подкрепа на Община Петрич от компетентен екип от консултанти при изготвяне и окомплектоване на приложимите при проекта документи, осъществяване на сътрудничество и координация между всички заинтересовани страни в рамките на проекта сред които възложителят, ДФ Земеделие, изпълнители на договор, дейности, които включват логистика, техническо и организационно осигуряване, окомплектоване на изискуема документация, отчитане на дейности по проекта и др. Именно в тази връзка за съда явява неясно и необосновано защо лице с образователна степен бакалавър, но с професионален опит в областта, не би могло да осигури изпълнение със същото ниво на качество, при положение, че възложителят е предвидил като гаранция за качество наличието на изискуем специфичен опит. ВАС споделя същото и по отношение на изискването за ключов експерт юрист, посочен като магистър специалност Право или еквивалентна, но да е и правоспособен юрист. Правилен е изводът, че не е спазено поставеното изискване на закона за образование и професионална квалификация да са съобразени с предмета и сложността на поръчката /така в Решение на СЕС от 31 март 2022 г. по дело С-195/21, т. 53, е прието разпоредбата на чл. 58, § 1 и 4 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори, изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет/. Доколкото съгласно техническата спецификация сред задълженията на експерта юрист не е предвидено извършването на процесуално представителство, то изискването за юридическа правоспособност действително не съответства на предмета на поръчката, не е необходимо за нейното изпълнение, ограничава достъпа на участниците във възлагателната процедура и принципа на свободна конкуренция. Последното обосновава допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП и чл. 2, ал. 2 ЗОП и е осъществяване на нередност, която правилно е подведена под хипотезата на т. 11, б. б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, а касационната жалба се явява неоснователна и в тази част. Първоинстанционният съд е изложил обосновани и правилни мотиви относно незаконосъобразността на одобрената от възложителя методика за комплексна оценка с критерий за възлагане оптимално съотношение качество/цена по чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗОП, като несъответстваща на разпоредбата на чл. 70, ал. 7 ЗОП вр. чл. 33 ППЗОП досежно равната относителна тежест на показателите Техническо предложение за изпълнение на поръчката, с предвидени пет надграждащи обстоятелства, и Предлагана цена, без посочване на критерии за оценяване на обстоятелствата, предложени да надграждат минималните изисквания, че водят до по-качествено предложение, както и липсата в методиката за оценка на предварително дефиниране кои мерки за вътрешен контрол участникът трябва да опише, водещо до невъзможност за обективно сравнение на получените оферти на участниците. Ясното посочване на критериите гарантира равенство и липса на дискриминация при участие в обществената поръчка. Така установеният критерий е незаконосъобразен и издаденият административен акт, ангажиращ отговорността на бенефициента, съответства на материалноправните разпоредби. Същото правилно е прието по делото, че лишава и проверяващият орган от възможност да оцени работата на комисията на възложителя, вкл. и по отношение на дефинираното в методиката понятие констатиран пропуск и/или несъответствие в офертата. ВАС напълно възприема извода, че проверената методика създава предпоставки за прилагане на различен подход за оценки на офертите на участниците и за необосновани и неясни действия от страна на членовете на комисията при присъждането на точки. Последното създава предпоставки за субективизъм при преценката дали са изпълнени надграждащите обстоятелства и липса на яснота и предвидимост, публичност и прозрачност при сравнението и оценяването на техническите предложения в офертите. Пред решаващия съд е установено и доказано нарушението на чл. 33, ал. 1, пр. второ, ППЗОП вр. чл. 70, ал. 7 ЗОП чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП. Същото правилно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата за посочване на нередности, предвид наличието на минимално ниво на конкуренция, за която е предвидена финансова корекция в размер 5 на сто. По отношение на третата констатирана нередност, касаеща сключването на договора с избрания изпълнител по обществената поръчка без да е представен документ по чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗОП - удостоверение от органите на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, същата безспорно се констатира като такава посочена нередност по т. 16, буква а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности - недостатъчна документална проследимост (одитна следа) за възлагането на обществената поръчка - б. а изискуемите по ЗОП документи от досието на обществената поръчка са недостатъчни, за да се обоснове възлагането на поръчката, водещо до липса на прозрачност, за което е предвидена финансова корекция в размер 25 на сто от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор. Същото правилно е прието от съда, че представлява нарушения на националното законодателство по чл. 121, ал. 1 и ал. 2 ЗОП и чл. 98, ал. 1, т. 6 ППЗОП, а изложените в касационната жалба доводи са напълно неоснователни. Решението е правилно и частта за преценката на законосъобразността за извършване на финансовите корекции и определянето на размера им. Съгласно нормата на чл. 5, ал. 1 от Наредбата, размерът на финансовата корекция се определя по пропорционалния метод, когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици. В този случай за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. В процесния случай допуснатите от бенефициента нарушения са на националния ЗОП, като поради естеството на нарушенията не е възможно да се даде количествено измерение на финансовите последици. Правилно е приложен и чл. 7 от Наредбата, съгласно който при констатирани два или повече случаи на нередност, посочени в приложение 1, съответно приложение 1а, се определя една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за всяко от тях в акта по чл. 73, ал. 1 от закона. В тази насока, възприетият от административния орган подход, потвърден от съда, да индивидуализира финансовата корекция за всяко нарушение, засягащо един и същи разход, след което да определи обща корекция на всички нарушения, засягащи едни и същи разходи, в размер 25% от допустимите разходи по сключения договор, ВАС счита за правилен и законосъобразен. В заключения, ВАС приема, че оспореният съдебен акт е издаден и при съобразяване на целта на закона. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗУСЕФСУ средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове се управляват на основа на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, за гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност, чрез партньорство и многостепенно управление, с цел намаляване на административната тежест за бенефициера и при осигуряването на публичност и прозрачност. Допуснатите нарушения на ЗОП в случая представляват нарушение, водещо до незаконосъобразно разходване на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, което е в противоречие с целта на закона. Финансовата корекция, като административна мярка, има за цел да възстанови фактическото положение отпреди нарушението, като върне в бюджета на Съюза размера на средствата от съответните фондове, който е неправомерно разходван. С оглед изложеното, твърденията в касационната жалба за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК са неоснователни. Съдебното е постановено при правилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни норми. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена. На основание чл. 143, ал. 3 АПК ответникът в касационното производство има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100 лева по осн. от чл. 24, изр. второ, Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 Закона за правната помощ. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,