Решение № 7206 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3524/2014 г.
ВАСII отделение28.05.2014 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 3/05.02.2014 г. постановено по адм. дело № 414/2013 г. на Административен съд-Русе, V-ти състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7206 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3524/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. т АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община-Русе, чрез процесуалния му представител - ст. юрисконсулт Гаджанова, против Решение № 3/05.02.2014 г. по адм. дело № 414/2013 г. на Административен съд - Русе, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: Васил Францев Рудев, чрез пълномощника му - адв. Георгиев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Русе е отменил Заповед № РД-01-2612/26.09.2013 г. на кмета на община-Русе, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Реконструкция на съществуваща сградна водопроводна инсталация" в жилищна сграда, по отношение на оспорващия Васил Францев Рудев като извършител. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, на основание чл. 146, т. 4 от АПК- неправилно приложение на материалния закон. Според съда разпоредения за премахване строеж не е такъв, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, не е мрежа и съоръжение на техническата инфраструктура /по арг. от § 5, т. 32 ДР ЗУТ/, нито пък е реконструкция на строеж по смисъла на § 5, т. 44 ДР ЗУТ, поради което за него не се изискват строителни книжа и същия не е незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Решението е неправилно. За да се направи извод за наличие или не на строеж, съдът е следвало да изходи от естеството и вида на извършените строително-монтажни работи по сградната водопроводна инсталация, която несъмнено е строеж, тъй като е присъединена към водоснабдителната система, представляваща елемент, съоръжение на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1 ЗУТ, за чието присъединяване се изискват одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж - чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ, към който препраща чл. 13, ал. 1, т. 3 и ал. 6 и 7 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в ред. Д. в. бр. 63/2012 г./. От данните по административната преписка, заключението на СТЕ и обяснителната записка към изработения, но неодобрен инвестиционен проект за строежа, е установено, че извършеното строителство представлява отпадане /закриване/ на съществуващия вертикален водопроводен щранг на съществуващата двуетажна ЖС и изграждане на два нови вертикални щранга /клона/ на друго място в обща част на сградата-стълбищна клетка, по един за самостоятелно ползване от двамата потребители /собственици на двата етажа/, с обособяване на два допълнителни водомерни възела за всеки от тях, без да се променят съществуващите разпределителни водопроводни участъка към етажите. В изработения инв. проект за това преустройство на сградната водопроводна инсталация, същото е обозначено като реконструкция. В сключения предварителен договор за присъединяване между "В и К - ООД", гр. Русе и ответника Васил Рудев, е уговорен предмета му, правата и задълженията на оператора и потребителя, при извършване на СМР по изграждане на връзки за водоснабдяване в процесната жилищна сграда. При тези данни и описание правните изводи на съда, че извършеното не представлява строеж са неправилни. Съдът не е установил правилно релевантните факти и съответно на тях е приложил неправилно материалния закон. От направеното по-горе описание на извършените СМР по съществуващата сградна водопроводна инсталация, става ясно, че е налице строеж по § 5, т. 38 от ДР ЗУТ, в хипотезата на "реконструкция" по смисъла на § 5, т. 44 ДРЗУТ, тъй като е налице замяна на сградната водопроводна инсталация с нова, чрез преместването й на друго място с изграждане на два нови вертикални клона /щрангове/ за всеки един от потребителите, с което се увеличава трайността й. При наличие на строеж, съдът е следвало да изложи мотиви за приложение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като основание за издаване на оспорената заповед, съответно мотиви за наличие на материалноправните предпоставки на ЗУТ, осуетяващи премахването, ако строежа е "търпим" или "узаконим", при установените данни за периода на извършването му, както и за категорията му, което не е направено, в нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК. При неправилност на обжалваното решение, същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който съобразно изложеното по-горе, че е налице строеж, да изложи мотиви за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. При този резултат по касационното обжалване, искането на ответника за разноски е неоснователно, а по искането на касатора за разноски ще се произнесе първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение