Решение № 10483 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2057/2015 г.

Решение № 10483 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2057/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба пълномощника на Габриела Кирилова Стоянова от с. Чепинци, Софийска област срещу решение № 8040 от 19.12.2014 г. по адм. д. № 10293/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, ХIV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Връбница" - гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт Лазарова, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 8040 от 19.12.2014 г. по адм. д. № 10293/2014 г. Административен съд - София-град, първо отделение, ХIV състав, е отхвърлил оспорването на Габриела Кирилова Стоянова, като майка и законен представител на малолетното дете Светослав Димитров Стоянов срещу заповед № НИд 0395 от 5.09.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Връбница" - гр. София, потвърдена с решение № РД 01- 467 от 2.10.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София-град. Съдът е приел, че хотел "Орфей", в к. к. Пампорово, където Светослав Стоянов е пребивавал в периода 10.08.2014 г. - 17.08.2014 г. на летен лагер - курс за деца с диабет, не представлява обект, отговарящ на стандартите по Наредба № 30/2004 г., поради което и с оглед на изменението и допълнението на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, в сила от 4.07.2014 г., административният орган законосъобразно е отказал добавка за социална интеграция по чл. 42г, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е изследвал събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и това е довело до неправилни изводи относно приложението на материалния закон. По първоначалното дело не е било спорно, че детето Светослав Димитров Стоянов, чиято майка и законна представителка е Габриела Кирилова Стоянова, страда от инсулинозависим захарен диабет, със степен на увреждане 60% с чужда помощ, видно от ЕР № 1040 от 2.04.2013 г. на ТЕЛК, Общи заболявания. В изготвената социална оценка от 28.05.2013 г. на комисията при Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) е отправено предложение до директора на ДСП за отпускане на добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги веднъж в годината. Издадени са медицински направления за санаториално лечение от 23.07.2014 г на Светослав Димитров Стоянов и на Габриела Кирилова Стоянова - като придружител, като в периода от 10.08.2014 г. до 17.08.2014 г. с детето е била провеждана социална рехабилитация в к. к. Пампорово, хотел "Орфей". Представени са разходооправдателни документи за заплатени на "ВАЯ ТУР" ЕООД извършени услуги - фактури № № 9000000269 и 9000000275/16.08.2014 г., всяка за сумата от 252 лева, за детето и за придружаващата го майка. Не е спорно също така, че заявлението за отпускане на добавка за социална интеграция по чл. 42г, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и чл. 28 ППЗИХУ за балнеолечение и рехабилитационни услуги е било подадено от Стоянова на 19.08.2014 г., както и че тези услуги са били предоставени в периода 10.08.2014 г. до 17.08.2014 г., т. е. при действието на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, влязла в сила от 4.07.2014 г. Съгласно последната, добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Предвид посоченото изменение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, съдът е приел, че пречка за изплащане на стойността на извършеното рехабилитационно лечение в случая е това, че хотел "Орфей", к. к. Пампорово не отговаря на медицинския стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", по който въпрос също не се спори - писмо изх. № 2808 от 6.08.2014 г. на директора на РЗИ - гр. Смолян. Съдът обаче не е съобразил, че детето е посетило именно този хотел, тъй като в него от Националната асоциация на деца и млади хора с диабет е бил организиран летен лагер за деца с диабет. Пред първоинстанционния съд е представен и договор за сезон лято 2014 г. за СПА хотел "Орфей", к. к. Пампорово, сключен между цитираната асоциация и "ВАЯ ТУР" ЕООД още на 12.05.2014 г., което означава че мероприятието е организирано преди изменението на цитирания текст на ППЗИХУ. Освен това съществено е и обстоятелството, че на 27.06.2014 г. Габриела Кирилова Стоянова е внесла по сметката на Националната асоциация на деца и млади хора с диабет сумата 100 лв., представляваща капаро за детски лагер - операционна бележка № 62 от 27.06.2014 г. на Банка "ДСК" ЕАД -клон Разсадника (стр. 36 от първоначалното дело). Датите на сключване на договора и заплащането на капарото за лагера не са били съобразени от първоинстанционния съд при изследване на предпоставките за реализиране на спорното право. По време на престоя на детето в хотела, в рамките на обявената програма на лагера за деца, болни от диабет, са осъществени дейности като срещи с лекар-специалист по детска ендокринология, обучение за създаване на правилен хранителен режим и корекция на инсулиновите дози, измерване на гликиран хемоглобин, стимулиране на двигателната активност, психологическа подкрепа, които са насочени към подобряване на здравословното състояние на детето и промяна на живота му към по-висока степен на независимост, поради което тези дейности представляват по естеството си рехабилитационни дейности и по-конкретно - дейности за социална рехабилитация. От значение в случая е, че съответните лечебни процедури са извършени, а изискването обекта, в който са предоставени, да отговаря на условията на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", е влязло в сила след като вече е създадена организацията за групово посещение на деца болни от диабет в хотел "Орфей", к. к. Пампорово и жалбоподателката вече е внесла капаро. В тази връзка са решение № 7587 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1666/2015 г., VI отд., решение № 7624 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2049/2015 г., VI отд. и др. Разпоредбата на чл. 42г, ал. 2 ЗИХУ регламентира правото на лицата с трайни увреждания с определена чужда помощ да получат двойния размер на добавката по ал. 1 за покриване на разходите за един придружител, ако ползват такъв. Според определението, дадено в § 1, т. 5 ДР ЗИХУ, "рехабилитация" е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост. В медицинския стандарт, утвърден с Наредба № 30/2004 г., както и в самата наредба не са регламентирани изрично редът и начинът, по които ще се определя кои заведения отговарят на наредбата, такава уредба не се съдържа и в ЗЛЗ. В чл. 39 и сл. ЗЛЗ е уреден редът за регистрация на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите. Там няма изисквания, че за да бъдат регистрирани, те трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 30/2004 г., нито наредбата препраща към тези лечебни заведения. В този смисъл е решение № 6115 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1044/2015 г., VI отделение. Стигайки до различни правни изводи, съдът е нарушил и материалния закон. По изложените съображения както обжалваното решение, така и оспорения административен акт подлежат на отмяна. При условията на чл. 173, ал. 2, предложение трето АПК, делото следва да се върне на административния орган като преписка за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода по спора, своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на жалбоподателката се присъжда сумата 560 лв., представляващо адвокатско възнаграждение за двете инстанции, както и 10 лв. ДТ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,