Решение № 10611 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6813/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на район „Надежда“, Столична община, подадена чрез процесуалния представител юрк. Тодорова, против решение № 17549 от 08.05.2026 г., постановено по адм. дело № 10770/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена заповед № РНД25-РА50-14 от 26.09.2025 г. на кмета на район „Надежда“, Столична община, и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Л. Т. П., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Боева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответниците – Р. Л. Р., Б. В. Б., А. Б. Б., С. С. Н., Й. Х. Т. и В. Б. Б., редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на Л. П. срещу заповед № РНД25-РА50-14 от 26.09.2025 г. на кмета на район „Надежда“, Столична община, с която на основание чл. 129, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ – план за регулация /ПР/ за УПИ VI -350, 349, 348, кв. 843, м. „ж. к. [жк], район „Надежда“, като се предвижда обособяване на нови УПИ VI – 350 „за ЖС“, УПИ IX – 349 „за ЖС“ и УПИ X – 348 „за ЖС“ по границите на поземлени имоти с идентификатори 68134.1387.350, 68134.1387.349 и 68134.1387.348, съгласно действащата кадастрална карта на район „Надежда“, Столична община. Заповедта е издадена във връзка с заявление вх. № РНД25-ГР00-7/22.07.2025 г., подадено от Р. Р., Б. Б., А. Б., В. Б., С. Н. и Й. Т.. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и актът да е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административно-производствените правила, същият е постановен в противоречие с материалния закон. Прието е от съда, че в процесния случай липсва доказателство, че са изпълнени изискванията на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, на което правно основание се позовава административният орган, доколкото и липсва съгласие на жалбоподателя, в качеството му на собственик на имот с идентификатор 68134.1387.349, намиращ се в УПИ IX – 349 след процесното изменение на плана за регулация. С оглед на това съдът приема, че липсва една от материалните предпоставки по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, както и че подаденото от жалбоподателката възражение пред органа, макар и извън срока, следва да се разглежда като несъгласие от нейна страна с процесното предложение за изменение на ПУП – ПР. Прието е от съда също така, че е недопустимо да се осъществи изменение в застрояването, безспорно констатирано и от експертизата като резултат от ИПР – свързано застрояване, без да са спазени законовите изисквания за това, поради и което и на това основание процесното изменение на ПУП се явява незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяване на решението по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилен е решаващият извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради липсата на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, който и извод е съобразен с константната практика на Върховния административен съд по прилагане на цитираната разпоредба. Доколкото процесното изменение на ПУП – ПР е одобрено на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, то за да е материално законосъобразно е необходимо в хода на проведеното административно производство да е налице постигнато съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права върху имотите, предмет на изменението. В конкретния случай безспорно се установява, че така изискуемото съгласие на един от съсобственици в УПИ VI -350, 349, 348, кв. 843, собственик на имот с идентификатор 68134.1387.349, не е било дадено към момента на одобряване на изменението на плана с процесната заповед. Нещо повече, в случая се установява, че от страна на жалбоподателката Л. П., в качеството й на собственик на имот с идентификатор 68134.1387.349, за който с оспорената заповед е обособен нов УПИ IX – 349 „за ЖС“, в хода на административното производство е изразено изрично несъгласие с процедираното изменение чрез подаването на възражение, а в последствие и с обжалването му пред съда. В тази връзка, както и правилно приема административният съд, липсата на изразено съгласие от страна на всички собственици на имоти, предмет на изменението, води до единственият правилен извод по отношение на оспорената заповед, а именно като издадена при отсъствие на материално-правните предпоставки по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ и само на това основание, предвид чл. 146, т. 4 от АПК, тази заповед е незаконосъобразна. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, тъй като никъде в мотивите на съдебното решение съдът не обвързва приложимостта на нормата с наличието на „нотариално заверено“ съгласие. Ирелевантни в конкретния случай относно наличието на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, са и обстоятелствата по надлежното уведомяване на жалбоподателката по чл. 128, ал. 3 от ЗУТ и подаването на нейното възражение извън указания срок за това. Те не могат да обосноват наличие на изискуемото от закона съгласие нито към момента на подаване на заявлението за процесната устройствена процедура, нито към момента на нейното одобряване с оспорената заповед. Неоснователен е и доводът по касационната жалба, че съдът неправилно е приложил чл. 21, ал. 5 от ЗУТ, доколкото изрично в мотивите на съдебния акт се сочи, че за процесното изменение не следва да се прилагат правилата на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника Л. П. за присъждане на разноски за касационната инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такива в размер на 300 евро, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 17.07.2026 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,