Решение № 94 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9538/2018 г.

Решение № 94 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9538/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба, подадена от З. Монев от [населено място] срещу Решение № 30 от 29.06.2018 г., постановено по адм. дело № 201/2018 г. от Административен съд Русе с доводи за неправилност.

Ответната страна – Областна дирекция по безопасност на храните гр. Русе, чрез процесуалния си представител юрк. В. Стоянов, депозира писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна при следните съображения:

Пред АС – Русе З. Монев е предявил иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу Областна дирекция по безопасност на храните – Русе (ОДБХ – Русе), с който претендира осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 2 000 лв., както и направените по делото разноски, за понесени от него неимуществени вреди, изразяващи се причинени тревожност и стрес в резултат на незаконосъобразни актове и действия на служители на ОБДХ - Русе, които се изразяват в съставяне на документ с невярно съдържание – справка за налични животни към 04.01.2018 г., послужила за извършване на опис и оценка на 25 бр. овце на 27.03.2018 г. от Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) - В. Николов.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил така предявения иск и е осъдил ищеца да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – Русе сумата от 100 лева разноски по делото.

За да постанови този резултат е приел, че в конкретния случай не са налице елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон.

1. Не е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата за причинени на гражданите вреди, а именно незаконосъобразно действие/бездействие на административния орган:

Правото на съдебния изпълнител (вкл. ЧСИ) да изисква информация от съдебни и административни служби, респективно задължението за предоставяне на тази информация от тези служби е регламентирано в закона - чл. 431, ал. 3 от ГПК. При това положение извършените от ответника действия по предоставяне на информация, намираща се в ИИС, за целите на изпълнителното производство, са на първо място пряко разпоредени от правна норма и на второ - не са извършени в противоречие с нея. Администрацията на ОДБХ – Русе е длъжна да предостави на ЧСИ наличната при нея информация по поставения въпрос – в случая относно отглежданите от ищеца, длъжник в изпълнителното производство, животни, но не е задължена да извършва проверки относно фактическото им наличие. В тази връзка извършеното от ответника предоставяне на информация не представлява незаконосъобразно действие по смисъла на ЗОДОВ, а е действие, извършено именно в изпълнение на законово регламентирано задължение.

1. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на вредите, описани в исковата молба, въпреки дадените му от съда указания в тази посока. Не е доказано извършването на опис и оценка на имуществото на ищеца.

1. Не е установена и пряка причинна връзка между твърдяното незаконосъобразно действие на ответника и твърдените вреди, (дори и да се приеме, че такива са налице), тъй като информацията, която е предоставена от ответника на ЧСИ е публична информация, общодостъпна на интернет страницата на БАБХ, поради което ЧСИ е имал достъп до нея и без намесата (участието) на ответника, поради което не може да се приеме, че именно така предоставената информация е обосновала насрочването на опис и оценка на имуществото на ищеца.

По тези съображения съдът е постановил акта си.

Решението е обосновано и законосъобразно. Не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

За да се ангажира безвиновната отговорност на държавата следва да се докаже, с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, наличието на комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на нормата от специалния закон – чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие; постановени при изпълнение на административна дейност от държавен орган или негови длъжностни лица; вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между акта, действието/бездействието и вредата. Доказателствената тежест е на ищеца, а липсата дори на един елемент от този фактически състав води до неоснователност на предявения иск, какъвто е и настоящият случай.

Многократно в своята съдебна практика Върховният административен съд е посочвал, че законът – ЗОДОВ - има предвид фактически действия или бездействия. Това разбиране е дадено и в т. 4 от ТР № 3 по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ и произтича и от разпоредбите на чл. 250 и чл. 256 от АПК. Целта на закона е да се обхване цялата административна дейност, всички действия и бездействия, които са извършени в нарушения на правилата за упражняване на административна дейност. По смисъла на този закон незаконосъобразни са и онези "неоснователни" действия по чл. 250 от АПК, които са осъществени без да се основават на административен акт или закон, както и "неоснователни" бездействия по чл. 256 от АПК, т. е. неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Разликата на действията и бездействията с административните актовете е, че при действията и бездействията липсва изявление на воля, изискваща подчинение. Тук въздействието върху правата и законните интереси е пряко, а не опосредено от подчиняване на властническо предписание от държавен или общински административен орган.

Първоинстанционният съд обосновано е приел, че в конкретния случай ищецът не се е справил с доказателствената тежест, въпреки дадените му указания, и не е установил наличието на елементите от фактическия състав на нормата на специалния закон.

Страните не спорят, че срещу ищеца е било образувано изпълнително дело № 20179140400415 пред частен съдебен изпълнител (ЧСИ) рег. № 914 В. Николов с район на действие Окръжен съд – Русе с взискатели Държавата и М. Маринов. Не е спорно също, че на 27.03.2018 г. е било насрочено принудително изпълнение срещу имуществото, а именно опис и оценка на 25 бр. овце. "... по приложения списък на БАБХ... ", т. е. описаните в Справка за наличните животни в животновъден обект с рег. № [ЕГН] (7072-0209), с адрес [населено място], [област], собственост на Монев. Както е видно от самия списък, същият представлява извадка от Интегрираната информационна система на БАБХ (ИИС), която информационна система е обществено достъпна. Следователно, обосновано съдът е приел, че справката, съдържаща списъка на животните в конкретен животновъден обект, не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като не съдържа властническо изявление, с което да са засегнати права и интереси на собственика/ползвателя.

От друга страна в справката изрично е посочено, че същата е актуална, т. е. отразява вписаните в публичния регистър на животновъдните обекти, обстоятелства към конкретна дата – 04.01.2018 г., а промени в тези обстоятелства се извършват по молба на лицето, подало искането за регистрация (чл. 138 ЗВМД), каквато молба в случая не е доказано да е подавана, поради което в ИИС промени не са вписвани.

На следващо място, самото действие по предоставянето на справката от страна на ОДБХ, съдържаща списъка, не представлява незаконосъобразно действие, както правилно е приел съдът от първата инстанция. Законът – чл. 431, ал. 3 ГПК - задължава административния орган, до когото е изпратено запитване, да предостави достъп на съдебния изпълнител, в това число и ЧСИ, до регистрите, които съдържат информация за имуществото на длъжника, какъвто е ищецът, вкл. и чрез изпращането на копия. Ето защо обосновано съдът е приел, че изпращането на списъка не представлява незаконосъобразно действие по смисъла на специалния закон – ЗОДОВ. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е въведено от законодателя като касационна основание.

Както се посочи по-горе липсата дори на един елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск.

При така изложените мотиви касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лева, определени по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд