Решение № 6327 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2928/2020 г.

Решение № 6327 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2928/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Д. Колева от [населено място], [община], чрез адв. О. Митев обжалва решение № 1521/13.12.2019 г. на Административен съд, София област, постановено по адм. дело № 1271/2018 г., с което е отхвърлена жалбата й против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/06/1/0.0.1752/2/01/04/02 от 15.10.2018 г. издаден от директора на Областна дирекция на ДФ Земеделие – София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като нарушение на съдопроизводствените правила се сочи недопускането до разпит на двама свидетели за установяване на спорните обстоятелства относно изпълнение на бизнес плана, както и липса на мотиви в съдебния акт. По приложението на материалния закон, касаторът сочи, че по време на изпълнение на бизнес плана в земеделското стопанство са наети три лица. От друга страна от представените трудови и граждански договори по делото е установено, че бенефициентът е надвишил средният списъчен брой на персонала, заложен в бизнес плана. Искането е за отмяна на решението. Ответникът – директор на Областна дирекция на ДФ Земеделие, чрез процесуалния си представител юрк. Ламбев в представена по делото молба от 27.04.2020 г. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Предмет на оспорване пред АССО е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/06/1/0.0.1752/2/01/04/02 от 15.10.2018 г. издаден от директора на Областна дирекция на ДФ Земеделие – София, с който е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 24 447. 50 лева представляваща второ плащане по договор 23/06/1/0.0.1752 от 13.07.2016 г. поради неизпълнение на нормативни и договорни задължения предвидени в чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 9 от Наредба № 14/28.05.2015 г. респ. чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 9 от договора и на Д. Колева е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447. 50 лева. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при условията на делегация със заповед № 03-РД/286/01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, който съгласно чл. 20а от ЗПЗП е и изпълнителен директор на Разплащателна агенция и при спазване на изискванията за форма. Според съда в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. В мотивите си е приел, че в съответствие с чл. 26 АПК, Д. Колева е уведомена за откриване на процедурата по издаване на оспорения акт и е дадена възможност за представяне на възражения по направените констатации в 14 – дневен срок. По материалната законосъобразност на акта съдът е установил, че спорът касае изпълнението на бизнес плана от страна на бенефициента в частта на поетото задължение за осигуряване на допълнителна заетост и нови работни места по таблица 7. 1 и планираното увеличение на средния списъчен брой на персонала за периода на изпълнение на бизнес плана с 3. Въз основа на представените от ползвателя документи и направени справки в Национална агенция за приходите на "Брой осигурени лица по осигурител" административният орган е приел, че нарастването на средния списъчен състав на персонала е с 1.70.5645, изчислено за отчетен период от една година спрямо месеца, предхождащ месеца на подаване на заявката за второ плащане. От заключението на съдебно – икономическата експертиза, съдът е установил, че за релевантния период от месец март 2017 г. до месец март 2018 г. средният списъчен състав на персонала, нает от Д. Колева не е нараснал достатъчно, а с 1.7.0565. От показанията на свидетеля И. Борисов, който отглежда животни в съседна ферма е установено, че жалбоподателката има 3-4 работници. Според свидетеля през лятото е много трудно ангажирането на работници на трудови договори, тъй като им спират социалните помощи. Затова се наемат за един ден. При тези факти, съдът е приел, че АУПДВ е издаден в съответствие с материалния закон – чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 9 от Наредба № 14/28.05.2015 г., поради неточно изпълнение на бизнес плана и неизпълнение на задължението за поддържане на съответствие с критериите за подбор по чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 4, по които проектът е бил оценен. Решението е неправилно постановено. В противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че в административното производство по издаване на оспорения АУПДВ е спазено изискването по чл. 26, ал. 1 АПК. Тази норма предвижда, че за започване на производството по издаване на индивидуален административен акт се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации, освен заявителя. Спазването на това изискване е свързано с изпълнение на задължението на административния орган по чл. 34, ал. 3 АПК – да осигури възможност за участие на страните в административното производство. Уведомлението по чл. 26, ал. 1 АПК е за откриване на производство по издаване на конкретен индивидуален административен акт. В случая административното производство е започнало с уведомление № 01-220-6500/90 от 03.09.2018 г. за откриване на производство по налагане на финансови корекции на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, а е приключило с издаването на акт за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ) на основание чл. 166, ал. 2 ДОПК. Уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК за откриване на производство по издаване на АУПДВ не е изпратено до адресата – Д. Колева. Уведомлението от 03.09.2018 г. не може да изпълнява такава функция, тъй като с него лицето е уведомено за откриване на административно производство по издаване на друг вид административен акт – решение за налагане на финансова корекция по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Касае се за различни по вид административни актове, издаване на различни основания, по различен ред и с различни правни последици. Аргумент за това и въведеното от законодателя разграничение между основанията и реда за издаването им в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП (ДВ бр. 51.2.0019 г., в сила от 28.06.2019 г.) В случая с уведомлението от 03.09.2018 г. административният орган е въвел в заблуждение адресата на акта относно предмета на административното производство. По отношение на посочения й в уведомлението предмет жалбоподателката е упражнила и правото си на защита, като в подаденото пред административния орган писмено възражение е оспорила налагането на финансова корекция, с изложени съображения корекцията да бъде съразмерна на неизпълнението на бизнес плана (арг. от чл. 71, ал. 2 ЗУСЕСИФ). Според настоящия касационен състав допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е лишило адресата на акта от възможност да участва в производство по издаване на АУПДВ. Поради това и на основание чл. 168, ал. 5 във връзка с ал. 4 АПК решението, с което жалбата е отхвърлена следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорения АУПДВ и преписката да се върне административния орган за ново произнасяне по заявката на Д. Колева за второ плащане по договор 23/06/1/0.0.1752 от 13.07.2016 г. По отношение на извършеното първо плащане по договор 23/06/1/0.0.1752 от 13.07.2016 г. административното производство следва да се открие и проведе при спазване на изискванията по чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,