Решение № 7086 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7466/2018 г.

Решение № 7086 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7466/2018 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат С. Б. - пълномощник на А. В. от [населено място], [община], обл. Б., против решение № 689/13.04.2018 г. постановено по адм. дело № 821/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена като неоснователна депозираната жалба против решение № 01/112/07164/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, издадено от Директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" – Б.. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, както и че е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения жалбоподателят моли решението да бъде изцяло отменено като неправилно с всички произтичащи от това правни последици. Претендира присъждане на сторените разноски и за двете съдебни инстанции. Допълнително е постъпило Писмено становище. Ответникът – Директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - гр. Б. (Директора на ОД на ДФЗ гр. Б./, не изразява становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Счита, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна. Настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба на А. В. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 23.04.2018 г., от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд – Б. е било образувано по постъпила жалба от А. В. от [населено място], против решение № 01/112/07164/3/01/04/01 на Директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - Б., за налагане на финансова корекция с изх. № 01-013-6500/1121 от 29.09.2017 година, в размер на 48 892. 00 лева. С обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт е отхвърлена жалбата на А. В. против това решение и жалбоподателят А. В. е осъден да заплати по сметка на ДФ "Земеделие" – Б. сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореният акт, с който е установена по основание и размер финансовата корекция на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е издаден от компетентен орган, при делегирана компетентност съгласно чл. 20 а, ал. 3 от ЗПЗП, поради което е валиден. Освен това е констатирал, че е издаден в писмена форма и със съдържанието по чл. 59 от АПК, като съдържа фактически и правни основания за постановяването му, както и че административнопроизводствените правила са спазени, като обстоятелството, че органът не е уважил възражението на жалбоподателя, не води до порочност на акта. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че не са налице поддържаните в жалбата възражения за противоречие с материалноправните разпоредби. За да достигне до този извод съдът е разгледал относимата правна рамка, в това число условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на проекти по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, уредени в Наредба № 9/03.04.2008 г., Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). В конкретния случай жалбоподателят е поддържал тезата за наличие на лоши метереологични условия, довели до смъртност на отглежданите от него птици, но съдът е преценил, че сочените причини не са основания за отпадане на отговорността в хипотезата на § 1, т. 21 от Наредбата, както и че отделно от това е установено от представения регистър, че броя на птиците в голям период време е бил под необходимия брой, като за периода от 11.01.2016 г. до 20.07.2016 г. при извършени 3 проверки е установено, че броят им е съответно 800, 600 и 900, което безспорно не съответства на икономическата единица /ИЕ/ на стопанството през четвъртата година. Съдът е приел, че причините, поради които броя на отглежданите птици е намалял е ирелевантно, доколкото изискването за поддържане на общия икономически размер на стопанството е обективно и неизпълнението само по себе си съставлява основание за постановяване на акт по смисъла на чл. 8 а, ал. 1, т. 2 от Наредбата. За безспорно е възприето, че за 5 годишния период по сключения договор, дори и за определен период от време жалбоподателят да е поддържал ИЕ на стопанството, в т. ч. и към момента на издаване на административния акт, установено от експерта, за което не е спорно, че е получил безвъзмездна финансова помощ, то в периода на проверката, такова не е налице, като не е поддържал икономическите единици и за дълъг период от срока на договора – 11.01.2016 г. до 20.07.2016 г. и 01.03.2017 г. до 02.06.2017 г. В този смисъл съдът е приел, че са без правно значение изводите на експерта за съответствие на ИЕ на стопанството към датата на издаване на акта. Като собственик на животновъден обект жалбоподателят е знаел и е бил длъжен да знае задълженията си по чл. 132 ЗВМД, за които е подал и декларация, но не е изпълнил задължението си по чл. 132, ал. 1, т. 5 от ЗВМД незабавно да уведоми ветеринарния лекар за умрелите животни, поради което не може да бъде определена датата на настъпилата смърт и причината за това. Констатираните на място при проверката 207 пъдпъдъци, които са под необходимия брой от 1130 определят по-нисък размер на ИЕ на стопанството, а установените 200 бр. новоизлюпени пъдпъдъци, ведно с останалите, не формират необходимите ИЕ, доколкото не са годни да снасят яйца, каквато е целта на финансираното стопанство. Въз основа на така извършените установявания съдът е достигнал до извода, че стопанството не се поддържа при одобрените ИЕ, представляваща нередност, поради което правилно е наложена финансовата корекция от страна на административния орган в размер на получената сума. Така постановеното решение е правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. Настоящият съдебен състав намира, че административният орган и административният съд неправилно са се позовавали на нормите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по връщане на вече платени суми е по реда на Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 година, която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. За яснота и прецизност следва да се посочи, че е необходимо да бъде правено разграничение между двете самостоятелни административни процедури, а именно: тази по Наредба № 9 от 3.04.2008 г. и тази по реда на ЗУСЕСИФ, като целта на всяка една от тях е да бъде възстановена правомерността на правоотношенията с предмет извършване на разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, с оглед приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Също така следва да се има предвид, че осъществяването на едната или другата от двете административни процедури, не зависи от волята и избора на административния орган, нито пък от желанието на бенефициента (наричан в някои нормативни актове бенефициер). Още повече, че следва да се има предвид, че в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г., Законът за подпомагане на земеделските производители е изменен и допълнен. Законодателят едва с това изменение и допълнение изрично е посочил с новата ал. 5 на чл. 20 а от ЗПЗП, че Изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2, при условията на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, тоест за в бъдеще - след влизане в сила на изменението и допълнението, а не преди тази дата. Но въпреки направеното по-горе изложение и разграничение, настоящият състав установи, че решението на първоинстанционния съд е съобразено със събраните по делото доказателства и с Наредба № 9 от 3.04.2008 година. Между страните не е бил спорен сключеният договор от 09.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), както и приложението към него, анекс към договор от 04.01.2016 г. и бизнес плана. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за подпомагане. В чл. 8 а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. е предвидено, че ползвателят на помощта възстановява цялата сума на получените по чл. 6 плащания заедно със законната лихва към тях, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил плащането по чл. 6, т. 2, а според чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция (РА) може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Видно от сключения договор между Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) и А. В. – в т. 2. 2 е посочено, че помощта по т. 1. 1 от Договора се изплаща на два етапа: т. 2. 3 първо плащане в размер на 24 446. 00 лв. и т. 2. 4 второто плащане в размер на 24 446 лв. при нарастване на икономическия размер на стопанството с 8. 09 икономически единици, а според т. 4. 7 фондът изисква връщането на вече изплатени суми, както по първото, така и по второто плащане, заедно със законните лихви върху тях и/или да прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощта, когато ползвателя не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ. В т. 4. 8, б. "е" е договорено, че фондът изисква връщане на вече платените суми по първото и по второто плащане по договора, заедно със законната лихва към тях, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил второто плащане по договора. Решението за налагане на финансовата корекция е издадено на 29.09.2017 г. и позоваването от страна на административния орган на нормите на чл. 20 а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, чл. 8 а, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4 от ДР на ЗУСЕСИФ е коректно дотолкова, че е установено от извършената проверка несъответствие по реда на Наредба № 9 от 03.04.2008 година. С оглед на фактическите установявания, правилно е прието, че е налице не поддържане на икономическия размер на стопанството, за което е получено плащането по чл. 6, т. 2. На следващо място настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ на съда да събира гласни доказателства за установяване на обстоятелства свързани със смъртността на птиците, както и че е възстановен необходимия брой. Видно от протокола от проведено заседание на 05.02.2018 г., жалбоподателят (касатор в настоящото производство) е направил доказателствено искане за събиране на гласни доказателства. Съдът първоначално с протоколно определение от същата дата е допуснал до разпит д-р Н. У., но с последващо протоколно определение от 19.03.2018 г. е отменил протоколното определение от 05.02.2018 година в частта, с която е бил допуснат до разпит свидетеля, като се е мотивирал с обстоятелството, че е недопустимо с гласни доказателства да се установяват факти, за установяването на които следва да са налице писмени такива. Следователно действително административният съд е отказал събирането на исканите доказателства, но този факт, сам по себе си, не обосновава осъществено съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Няма правна норма, която да задължава съда да допуска всяко искано от страните доказателство, а само такива, които са допустими и относими към предмета на спора. А с оглед забраните по чл. 164, ал. 1, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим във връзка с чл. 144 от АПК и в съдебно-административното производство, правилно административният съд е приел за недопустимо доказването на факти с гласни доказателства, за които следва да са налице писмени такива. На следващо място следва да се посочи, че решението на Административен съд - Б. е постановено след обсъждане и анализ на всички събрани доказателства и съдържа аргументирано произнасяне по направените от страна на жалбоподателя релевантни възражения. Дори да се приеме, че някои от доводите на жалбоподателя не са обсъдени, то този пропуск на първоинстанционния съд не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не се отразява на правилността на крайния извод за отхвърляне на оспорването. Изводите на съда са подробно мотивирани с конкретни съображения в подкрепа на направените заключения. Несъстоятелно е твърдението на касатора за неправилността на извода на съда, че настъпилата висока смъртност на пъдпъдъците не представлява форсмажорни обстоятелства. Правилно административният съд е приел, че поддържаната от страна на А. В. теза, че наличието на лоши метереологични условия са довели до смъртност на отглежданите животни, не представляват основания за отпадане на отговорността предвид наличието на хипотезата на § 1, т. 21 от ДР на Наредба № 9/03.04.2008 година. Това е така, защото в разпоредбата на чл. 8 а, ал. 3 от Наредба № 9/03.04.2008 г. е предвидено, че при неизпълнение на договорни задължения младият фермер не възстановява сумите, получени по чл. 6 в случай на форсмажорни обстоятелства, а с ал. 4 е въведено задължението ползвателят или упълномощено от него лице писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи. В § 1, т. 21 от ДР на Наредбата е дадена легална дефиниция за "Форсмажорни обстоятелства", който са: смърт на ползвателя; продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя; тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота; разрушаване на животновъдните постройки в имота в резултат на инцидент; епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител; експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е подписан договорът за отпускане на финансова помощ. В конкретния случай не са представени писмени доказателства за наличие на някоя от сочените форсмажорни обстоятелства, а е налице твърдение за лоши климатични условия /което също не е подкрепено с годно писмено доказателство/, при което правилно административният съд е приел, че лицето е длъжно с грижата на добър стопанин да създаде необходимите условия при отглеждането, върху които условията на външната среда, в частност климата да не оказва отрицателно влияние. Твърдението, че съдът е отказал допускането на относими доказателства, в частност разпит на свидетеля, посредством който да се установи причината за тази смъртност, следва да се приеме за неоснователно, тъй като установяване на това обстоятелство следва да е чрез годни писмени доказателства, а не с гласни такива. А още повече, че ползвателят не е изпълнил задължението си предвидено в чл. 132, ал. 1, т. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), за което свое задължение същия се е задължил с декларация, с която сам е декларирал, че е запознат с изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 4-7, 10, 19 и 21 от ЗВМД, като е посочил, че незабавно писмено ще уведоми за умрели животни ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект и кмета на населеното място, и обекта за обезвреждане на странични животински продукти, обслужващ съответната територия. В настоящия случай писмени доказателства в тази насока не са ангажирани, въз основа на което не може да бъде определена датата на настъпилата смърт и причината за това. Изводите на административния съд по отношение на извършените установявания, че в голям период от време броя на птиците е бил под необходимия брой, както и че удостоверената с предаване на екарисаж смърт на 550 бр. пъдпъдъци на 11.05.2017 г., доколкото е след проверката, не установява релевантни за спора факти, се споделят от настоящия съдебен състав. Съдебно - икономическата експертиза (СИЕ) е обсъдена съгласно чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, заедно с останалите доказателствата и правилно административният съд е приел, че е без правно значение направения извод в експертизата. Видно от представените по делото доказателства, дори да се приеме, че в 5-годишния период Великов е поддържал ИЕ на стопанството, то към момента на извършване на проверката, както и в голям период от време ползвателят не е поддържал икономическите единици, за които се е задължил съобразно бизнес плана. Въз основа на това, довода в тази насока следва да се приеме за неоснователен. На следващо място е неоснователен довода на касатора отнасящ се до неотносимостта на чл. 132 от ЗВМД към производството по налагане на финансова корекция. Настоящият съдебен състав приема, че цитираната правна норма е относима, тъй като съгласно чл. 132, ал. 1, т. 5 ЗВМД, при смърт на животни в обект като процесния, собственикът е длъжен незабавно писмено да уведоми за това ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, кмета на населеното място и обекта за обезвреждане на странични животински продукти, обслужващ съответната територия. От събраните по делото доказателства не се установява такива уведомявания да са извършвани. В случай, че ползвателят не изпълни това законово задължение, възниква невъзможност да се установи конкретна дата на настъпване на смъртта, както и причината за това. Предвид тези установявания, административният съд счита изложените в касационната жалба доводи за нарушение на чл. 35 от АПК за неоснователни, както и приема, че административният орган е спазил предвидената в специалния нормативен акт процедура и при издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяна. С оглед изложеното, касационната жалба по наведените в същата доводи, също е неоснователна. Обжалваното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора пред касационната инстанция, на касационния жалбоподател не се дължат разноски, макар и да са своевременно поискани, а ответникът по касационната жалба не е претендира такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,