Решение № 7581 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11732/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ срещу Решение 13637 от 01.08.2024 г., постановено по административно дело 4699/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено Решение Ж-379 от 22.04.2024г. на Комисията и е върнато делото за ново произнасяне. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита за неправилни мотивите на АССГ, че Комисията не е разчела правилно предмета на жалбата. Твърди, че за лицето Б. Т. не е налице пряк и непосредствен интерес да оспорва решението на КЕВР. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се и разноски. Ответникът Електрохолд Продажби ЕАД, в подаден писмен отговор, чрез процесуалния представител В. Иванова, изразява становище за основателност на жалбата на КЕВР. Моли същата да бъде уважена, а решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответниците - И. Б. И. и С. Б. И., наследници на покойния Б. И. Т., в представен писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. Миланов оспорват касационна жалба на КЕВР. Считат съдебното решение за правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на Б. И. Т. срещу Решение Ж-379/22.04.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ във чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено административното производство образувано по жалба на Т. срещу Електрохолд Продажби ЕАД. С обжалваното решение съдът е отменил решението на Комисията и е върнал делото за ново произнасяне. За да приеме този резултат съдът, въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, е направил извод за неправилно приет предмет на делото от страна на Комисията. Приел е, че жалбоподателят Т. не е искал прехвърляне на партидата или възстановяване на електрозахранването, а установяването на допуснати нарушения на чл. 98а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ съгласно общите условия на договора за продажба по стар партиден номер 310224854227. Посочил е, че според чл. чл. 76, ал. 4, т. 8 от ЗЕ, КЕВР извършва текущ контрол на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, който включва и проверка на основателността на жалби и сигнали срещу енергийните предприятия, включително за договорни нарушения, неизпълнения на задължения за присъединяване на производители и клиенти към мрежите или прекъсването на снабдяването с енергия, с оглед на което е установил, че КЕВР не е изпълнила задълженията си по чл.144 от Наредбата 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката да изясни фактическата обстановка. По тези съображения съдът намерил, че относими към спора обстоятелства са останали без изясняване и обсъждане от страна на КЕВР, което прави решението ѝ немотивирано, а изводите ѝ необосновани, поради което е върнал делото за ново разглеждане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и въз основа на това е направил обосновани изводи за незаконосъобразност на оспореното решение на КЕВР. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното решение. Съгласно чл. 144, ал. 1 от Наредба 3, при проверката на подадената жалба се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. След като няма ограничение за допустимите пред КЕВР доказателства в производствата по чл. 22 от ЗЕ, то не е съществувала пречка да бъдат изяснени спорните обстоятелства между страните. В случая както правилно е приел първоинстанционния съд, КЕВР не е установила правнорелевантните факти и не е събрала относимите доказателства. Съдът обективно е установил, че КЕВР не е осъществила необходимата проверка за изясняване на обстоятелствата по случая, както и че въпреки легитимацията като собственик на имота, по отношение на жалбоподателя е била отказвана всякаква информация. В обжалваното решение, КЕВР, която одобрява общите условия, не е анализирала и не е пояснила дали жалбоподателят Т. спада съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 3 към т.нар. клиент по договора и установяват ли се спрямо него като такъв сочените нарушения. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че допуснатите нарушения в административното производство при издаване на решението от КЕВР са съществени и са препятствали съда да се произнесе по съответствието на административния акт с материалния закон и да прецени съответствието с действителното фактическо и правно положение и с отношенията между страните по преписката. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение е основателно. Доколкото не надхвърля обичайното възнаграждение по такъв род дела без особена фактическа и правна сложност, на ответника следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, Трето отделение