Решение № 11201 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8655/2018 г.

Решение № 11201 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8655/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на глава дванадесета от дял трети на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Асклепий" ЕООД, ЕИК 104617078, представлявано от управителя С. Згурев, действащо чрез пълномощника адвокат В. Пандов, срещу решение № 229 от 21.05.2018 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по административно дело № 105/2018 г. по описа на съда, с което е: 1) отхвърлена жалбата на дружеството против писмена покана изх. № 29-03-436/18 от 18.12.2017 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) – Велико Търново, с която жалбоподателят е приканен в 14-дневен срок от получаване на поканата да заплати доброволно неоснователно получената от него сума в размер на 2 116. 72 лв.; 2) осъдено "Асклепий" ЕООД да заплати на РЗОК – Велико Търново разноски по делото в размер на 200 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което да се уважи първоначалната жалба, като се отмени и процесната писмена покана. Възвежда и претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, която е уточнена от касаторовия повереник в съдебно заседание и в представени в същото писмени бележки, в размер от 25 лв., заплатени за държавна такса за производството пред ВАС. Ответникът по касация - директорът на РЗОК – Велико Търново, действащ чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Х. Ангелов, в писмен отговор аргументира теза за неоснователност на касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена, като се потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Асклепий" ЕООД срещу писмена покана изх. № 29-03-436/18 от 18.12.2017 г. на директора на РЗОК – Велико Търново, за доброволно възстановяване на суми, получени без правно основание. Поканата се основава на чл. 43 и чл. 54 от договор № 041030 от 08.04.2016 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, и чл. 5, ал. 4 от Наредбата за лекарствените продукти, включени в ПЛС (Позитивния лекарствен списък) по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ (Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина), и е издадена след извършена проверка на аптека "Асклепий – Бузлуджа", собственост на "Асклепий" ЕООД с адрес в гр. Велико Търново, ул. "Емилиян Станев" № 9, изпълняваща индивидуален договор (ИД) № 041030 от 08.04.2016 г. Проверката е извършена въз основа на заповед № РД-09-1441 от 14.11.2017 г. на директора на РЗОК – Велико Търново - тематична, със задача: проверка спазване на клаузите на така сключения от дружеството с РЗОК индивидуален договор. Резултатите от проверката са обективирани в протокол за неоснователно получени суми № А-216 от 16.11.2017 г. от двамата проверяващи контрольори, на които тя е възложена. С протокола е установено несъответствие в данните от получената фактура - доставната цена на лекарствен продукт Harvoni, 90 mg/400 mg tabl. film. coat., 28/1 опаковка/ с код JF 569 за МКБ код К74. 6, е ЗЗ 724. 84 лв. Заявената и отчетена към НЗОК от страна на аптеката, съответно заплатената от страна на НЗОК/РЗОК сума за отпуснатия лекарствен продукт, е в размер на 35 841. 55 лв. по фактура № 3002223393 от 04.08.2017 г., която е отчетена в РЗОК - Велико Търново по изпълнена рецептурна бланка № 5471 от 07.08.2017 г. Сумата като разлика от доставната цена и продажната цена, в размер на 2 116. 72 лв., е приета за неоснователно получена от страна на аптеката и съответно РЗОК - Велико Търново е поканила "Асклепий" ЕООД да възстанови неоснователно получената сума в бюджета на НЗОК. Съдът е разгледал по същество жалбата и от приложената административна преписка е установил фактическата обстановка, описана в писмената покана и в протокола за констатации преди издаването й. Първоинстанционният съд е приел, че е спазена процедурата по издаване на писмената покана без нарушения в административното производство, а самата покана е издадена в съответствие с целта на закона, въз основа на което е формулирал решаващият си извод, че писмената покана е законосъобразна, а подадената до него жалба е неоснователна, поради което я е отхвърлил. Посочил е, че държавата дължи възстановяване на разхода, направен от аптека за закупуване на лекарствен продукт в размера на действително заплатената за същия сума, независимо каква е причината за закупуване на лекарствения продукт на по-ниска цена. Заплащането на аптеката от НЗОК на определената пределна цена, а не на действително платената цена от търговеца на лекарствени продукти би довела до неоснователно обогатяване на същия и съответно ощетяване на бюджета на Здравноосигурителната каса. Подложеното на касационна проверка решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно съдът е игнорирал издаденото кредитно известие от 07.08.2017 г. (л. 55 от първоначалното дело) към фактурата за доставяне на процесния лекарствен продукт. Това кредитно известие от 07.08.2017 г. е със съдържание за увеличена стойност по фактурата. Тези доказателства, преценени в хипотезите на чл. 115 и чл. 116 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), касационният състав приема, че изпълняват редовен фактически състав на редовна счетоводна операция. Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или разваляне на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Основание за издаване на известието е изменение на данъчната основа - увеличена стойност по фактура. Предвид изложените съображения кредитното известие не може да бъде преодоляно без зачитането му в отношенията "доставчик - аптека" по отношение на стойността на обсъждания лекарствен продукт. Наред с това, тези отношения между доставчика и аптеката са се развили преди издаване на заповедта за проверка и образуване на административното производство. В писмената покана само е споменато кредитното известие, но то не е било обсъждано от административния орган и помощния му орган, което е нарушение на административнопроизводствените правила, а преценката на това доказателство е от съществено значение за правилното решаване на спора. С оглед на горното се установяват твърдяните нарушения от страна на жалбоподателя на цитираните в писмената покана и в мотивите на съда приложими норми, включително и на чл. 5 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени писмена покана изх. № 29-03-436/18 от 18.12.2018 г., издадена от директора на РЗОК – Велико Търново. В същия дух е и формираната вече практика на Върховния административен съд, шесто отделение, по сходни и/или идентични казуси, с решенията по административни дела № 7460/2018 г., № 8629/2018 г., № 9403/2018 г., № 9404/2018 г., № 8170/2018 г., 8136/2018 г., 8169/2018 г., 8124/2018 г. и др. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на направените деловодни разноски е неоснователно, а следва да се уважи акцесорната касаторова претенция за присъждане на разноските за производството пред касационната инстанция. Същите са доказани в размер на 25 лв., заплатени за държавна такса. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.) и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение