Решение № 6929 от 6.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12157/2023 г.

Началникът на Гранично-полицейско управление - Гюешево при Регионална дирекция Гранична полиция - Кюстендил е подал касационна жалба срещу решение 5291 от 07.08.2023г. по адм. дело 5024/2023г. по описа на Административния съд София-град, с което по жалбата на К. Б., гражданин на Косово, е отменена издадената от този орган заповед рег. 4485ПАМ-6/26.04.2023г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски. Ответникът К. Б. е изразил становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България е дал заключение, че решението е правилно. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното : Административният съд е установил, че със заповед рег. 4485ПАМ-6/26.04.2023г. началникът на Гранично-полицейско управление - Гюешево, на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 42з, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 24, § 2, б. "в" от Регламент /Е0/ 2018/1861 и чл. 44в от Закона за чужденците в Република България, наложил на К. Б. принудителна административна мярка забрана за влизане и пребиваване на територията на държави-членки на Европейския съюз за срок от 3 години, считано от датата на изпълнението на мярката връщане . Съдът е установил, че на 25.04.2023г., при преминаване през Гранично-контролен пропускателен пункт - Гюешево, К. Б., гражданин на Косово, представил за гранична проверка косовски паспорт [номер], издаден на името на П. Б., роден на [дата]. От експертна справка 43/26.04.2023г. е установено, че паспортът е истински и няма извършени интервенции върху него. Жалбоподателят бил задържан със заповед за задържане 4485зз-6/26.04.2023г. по описа на Гранично-полицейско управление Гюешево. При проверката в него било намерено и косовско свидетелство за управление на моторно превозно средство [номер] на негово име. По образуваното бързо производство 6/25.04.2023 г. по описа на Гранично-полицейско управление Гюешево, чрез близки на К. Б., бил предаден личният му паспорт с [номер], издаден на 26.01.2018 г., валиден до 25.01.2028 г. Въз основа на тази фактическа обстановка съдът приел, че заповедта е издадена при спазване на изискванията за форма и с необходимите реквизити по чл.59, ал.2 АПК, като мотиви за издаването й се съдържали в предложение 4485р-3080/26.04.2023г. от заместник-началник на Гранично-контролен пропускателен пункт - Гюешево. Съгласно чл.42з, ал.1 ЗЧРБ забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз, се налага, когато: т.1 - са налице основанията по чл.10, ал.1. В случая основанието за налагане на принудителната мярка е разпоредбата на чл.10, ал.1, т.7 ЗЧРБ - когато чужденецът е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи, виза или разрешение за пребиваване. С оглед посоченото в заповедта правно основание съдът отбелязал, че представеният от К. Б. паспорт не е неистински, както се установявало от извършената експертна справка 43/26.04.2023 г. Ползваният от него паспорт, издаден на неговия брат П. Б., не бил подправен. Първоинстанционният съд направил извод, че принудителната административна мярка по чл.42з, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България е наложена на К. Б. в нарушение на административнопроизводствените правила. На жалбоподателя не била дадена възможност да се запознае с материалите по преписката, да изрази становище, да даде обяснения, да направи искания или възражения. Органът не изпълнил и задължението си по чл.35 АПК да обсъди всички релевантни факти и обстоятелства. Оспореният административен акт не съдържал мотиви относно определеният срок от 3 години за наложената принудителна административна мярка забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз. С оглед констатираните нарушения административният съд отменил оспорената заповед. С определение 8494/5.10.2023 г. съдът изменил решението в частта за разноските и осъдил Регионалната дирекция Гранична полиция Кюстендил да заплати на К. Б. разноски в размер на 510 лева. Касационната инстанция намира, че решението на съда не е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. В касационната жалба, подадена от началника на Гранично-полицейско управление - Гюешево, се прави оплакване, че административният съд не дал възможност за представянето на доказателства относно материалната компетентност на органа. Писмени доказателства в тази насока са представени с касационната жалба, но независимо от това, допуснатото от съда процесуално нарушение не обуславя неправилност на решението, тъй като административният съд е приел, че органът е компетентен да издаде заповедта. Този извод се потвърждава от представената пред касационната инстанция заповед УРИ 4077з-636/24.08.2015г. на директора на Главна дирекция Гранична полиция" и то. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Не могат да се споделят мотивите на първоинстанционния съд, че при издаването на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд не е съобразил, че производствата по Закона за чужденците в Република България са специални, с оглед на което не се прилагат общите правила на административното производство, уредени в Административнопроцесуалния кодекс. С изменение на Закона за чужденците в Република България са въведени изискванията на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки, за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ, L 348/98 от 24 декември 2008 г.), в която се съдържат основните характеристики на процедурните правила, които се прилагат при издаване на актове за връщане на незаконно пребиваващи граждани, за налагане на забрана за влизане и извеждане от страната. Съгласно чл.12 от Директива 2008/115/ЕО решенията за връщане и в случай че бъдат издадени - решенията за забрана за влизане и решенията за извеждане се издават в писмена форма и посочват фактическите и правните основания, както и информация относно съществуващите правни средства за защита. Информацията относно фактическите основания може да бъде ограничена, когато националното право позволява ограничаване на правото на информация, по-конкретно за да се гарантира националната сигурност, отбраната, обществената сигурност и с оглед предотвратяването, разследването, разкриването и санкционирането на престъпления. Засегнатият гражданин на трета страна има право на ефективни средства за защита, които му позволяват да обжалва или да иска преразглеждане на решенията, свързани с връщане, посочени в член 12, параграф 1, пред компетентен съдебен или административен орган, или пред компетентен орган, съставен от членове, които са безпристрастни и чиято независимост е гарантирана (чл.13 от Директива 2008/115/ЕО). Не се споделя и преценката на съда, че не е налице посоченото в заповедта правно основание, тъй като ползваният от К. Б. документ бил истински. Всъщност Б. е използвал документ за самоличност на друго лице и тъй като този документ не удостоверява самоличността на чужденеца, който влиза в страната, следва да се разглежда като неистински. Ирелевантен е фактът, че К. Б. притежава редовен документ за самоличност. Документът е представен едва в образуваното бързо производство 6/25.04.2023 г. по описа на Гранично-полицейско управление Гюешево, а Б. се е опитал да премине границата с чужд документ за самоличност. Съдът е тълкувал правната норма в различен от нейния действителен смисъл, без да съобрази, че осъществената злоупотреба с изискванията за граничен контрол, при която е ползван официален документ, издаден на друго лице, не може да не бъде санкционирана. Заповедта не е незаконосъобразна и поради това, че не е мотивиран срока на наложеното ограничение. Срокът за прилагане на принудителната административна мярка е в рамките на предвидения от закона и се определя по преценка на административния орган. Както беше отбелязано по-горе, установените процедурни правила не изискват той да се мотивира. С оглед констатираните касационни основания решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли подадената жалба. С оглед изхода на спора в полза на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Кюстендил следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева или по 100 лева за всяка инстанция. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд