Решение № 6312 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14126/2016 г.

Решение № 6312 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14126/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационни жалби, подадени от В. И. С. и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., срещу Решение № 255/2.11.2016 г., постановено по адм. дело № 189/2016 г. по описа на Административен съд С. З.. В. С. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от бездействието на ответника, произтичащо от неосигуряване на минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни условия в З. С. З., с доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск изцяло. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 3900 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба. Излага доводи за недопустимост на решението в частта му, с която е присъдена лихва, тъй като такава не е заявена с исковата претенция и за незаконосъобразността му в останалата част, като постановено в противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всеки касационен жалбоподател част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд С. З. се е развило по исковата молба на В. С. против ГД "ИН" С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация в З. С. З., в определен в исковата молба период. Искът се основава на твърдяно неосигуряване на адекватни хигиенно-битови условия в този затвор, където в посочения в исковата молба период е изтърпявал наказание. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, уточнени с допълнителна такава и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от Стойков иск. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по въведените обстоятелства от ищеца, като е приел размера, в който се следва обезщетяване на причинените неимуществени вреди при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Основателен е доводът на касационния жалбоподател ГД "ИН" за недопустимост на обжалваното решение в частта му, с която е присъдена законната лихва върху присъдената с обжалваното решение сума за обезщетяване на причинени на ищеца неимуществени вреди. Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. В случая в исковата молба не се съдържа искане за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди. Произнасяйки се по непредявено искане административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото в тази му част да се прекрати. В останалата му част решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая по делото са установени и доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обуславящи отговорността на ответника за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразното бездействие на администрацията в З. С. З. в периода, предмет на исковата молба.. Доводите на касационните жалбоподатели за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви и не следва ги преповтаря в своя съдебен акт. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не е налице твърдяната от касационните жалбоподатели неправилност на обжалваното решение, основана на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Обезщетението за причинени неимуществени вреди, произтичащо от неосигуряване в процесния период на хигиенно-битови условия, дължими се от администрацията на ответника е определен в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, относими към увреждането, от което се претендират вреди в съответствие със закона и относимата съдебната практика. В този смисъл твърдяното от касационния жалбоподател ГД "ИН", че обезщетението, присъдено в случая не обезщетява причинени вреди, а води до обогатяване на ищеца е абсолютно несъстоятелно. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГД "ИН" за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в затвора в С. З., където е изтърпявал наказанието си през процесния период ищеца. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Предприетите действия за реконструиране на помещенията, в които се изтърпяват наказания в З. С. З., където е изтърпявал наказание и ищеца не основават неправилност на обжалваното решение, тъй като не са доказани по делото, а и са неотносими към периода, в който се твърдят причинените на ищеца вреди. Установената от доказателствата по делото липса на хигиенно-битови условия в периода, предмет на исковата молба несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение. Несъстоятелно, недоказано, некоректно и неотносимо към спора е твърдяното в същата касационната жалба, че санитарно-битовите условия, "които се осигуряват в местата за лишаване от свобода са подобни /в някои случаи и по-добри/ от установената /общоизвестна/ жизнена среда за една не-малка част от гражданите на Р. Б.". Не основава неправилност на обжалваното решение и несъгласието на жалбоподателя с практиката на съдилищата в Р. Б. и Европейският съд по правата на човека в контекста, изведен в касационната жалба. При така изложените съображения решението на съда като недопустимо следва да бъде обезсилено в частта му, с която е осъдена ГД "ИН" да заплати на ищеца Стойков законна лихва върху присъдената като обезщетение за причинени неимуществени вреди сума, считано от датата на подадената искова молба, като производството по делото се прекрати в тази му част. В останалата му част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение