Решение № 16346 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1308/2011 г.

Решение № 16346 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1308/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) срещу решение № 943 от 08.12.2010 г., постановено по адм. дело № 730/2010 г. от Административен съд - София-област, с което по жалба на Катя Димитрова Стефанова е отменена негова заповед № 2261 от 03.08.2010 г., с която на Стефанова е наложено наказание "порицание" за срок от 9 месеца. Твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да отхвърли жалбата на Стефанова срещу цитираната по-горе заповед. Ответницата чрез процесуалния си представител в съдебно заседание моли съда да остави в сила обжалваното решение, което счита за правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 2261 от 03.08.2010 г. на Директора на Регионална дирекция "Гранична полиция", с която на старши инспектор Стефанова - началник на 02 група в Граничен контролно-пропусквателен пункт I степен - Калотина от Гранично полицейско управление I степен - Калотина при РДРГ-Драгоман е наложено наказание "порицание" за срок от 9 месеца на основание чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 ППЗМВР. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР, но при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила за издаването му. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Решението е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка правилно, като е базирал изводите си въз основа на представените по делото доказателства, които са обсъдени подробно. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на административно производствените правила за издаването й, тъй като в нарушение на чл. 9, ал. 1 от Инструкция № Iз-1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната преписка в МВР (ДВ бр. 74/08.09.2006 г. - след като дисциплинарното производство е било образувано с нарочна писмена заповед служителят не е бил запознат с нея, което до довело до нарушаване правото му на защита. По отношение на описаното като първо нарушение в процесната заповед - за дежурствата на 10/11.04.2010 г., 18/19.04.2010 г. и 08.06.2010 г. - оперативният дневник не бил подписан от Стефанова, с което същата не била изпълнила задълженията си по длъжностна характеристика правилно в обжалваното решение е прието, че държавният служител е бил лишен от възможност да даде обяснения за това нарушение. На Стефанова е била предоставена единствено справката, но не и материалите, въз основа на които тя е била изготвена, при което служителката не е могла да даде обяснения за конкретните нарушения, които са й били вменени. Същевременно в обобщаващата справка № 10633/07.07.2010 г. това нарушение не фигурира и е въведено за първи път едва в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, при което е било нарушено правото на защита на Стефанова. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение