Решение № 3021 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4344/2018 г.

Решение № 3021 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4344/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на Ц. Благоев срещу решение № 58/19.02.2018 г. постановено по административно дело № 600/2017 г. по описа на Административен съд /АС/ – Враца. В касационната си жалба касаторът излага съображения, че оспорваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че неправилно в съдебното решение е прието, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е правилна и постановена при съблюдаване на административнопроизводствените и материални правила. Иска решението да бъде отменено и по съображения изложени в писмена защита. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – Директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Враца, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Иска касационната жалба да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение потвърдено и по съображения изложени в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Ц. Благоев срещу Заповед № 369 з-1044/02.08.2017 г. на директора на ОД на МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в РУ АЕЦ Козлодуй. За да отхвърли жалбата съдът е изложил подробни съображения, че оспорваната заповед е издадена от компетентния дисциплинарнонаказващ орган, в съответствие с чл. 204, т. 3 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, в предвидената от закона форма и в установения от чл. 195, ал. 1 с. з. срок. Посочил е, че е спазена процедурата, визирана в чл. 205 и сл. ЗМВР и че заповедта съответства на материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на жалбоподателя направени с жалбата и писмената защита. Решението е правилно. Изложеното в писмената защита пред първоинстанционния съд е повторено в касационната жалба. Настоящата инстанция споделя доводите на АС Враца, поради което същите не следва да се преповтарят. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в законовия срок от откриване на нарушението. Правилна е преценката му, че при издаване на заповедта не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Дисциплинарното производство е започнало с нарочна заповед, назначена е дисциплинарноразследваща комисия, която е събрала всички относими за установяване на дисциплинарните нарушения, извършени от Благоев, факти. Всички изготвени в хода на дисциплинарното производство справки, становища са връчени на Ц. Благоев. Приети са и писмените обяснения на служителя преди налагане на дисциплинарното наказание. Както правилно е отбелязал и съставът на АС Враца, не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила неразпитването на посочените от Благоев свидетели. Видно от доказателствата по делото, с Искане 369000-6854/12.06.2017 г. касаторът е направил искания в 6 точки, но не е конкретизирал какви факти и обстоятелства ще установява с тях. Поискано е разпитването на общо 43 лица, без да е конкретизирано тяхното качество и за какво същите следва да се разпитат. Не е посочено каква е връзката между здравословното състояние на Д. Благоева, което е поискано да се изяснява и воденото дисциплинарно производство. Не е допуснато нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, както счита касаторът, тъй като му е осигурено право да достъп до съд, което той е упражнил. Противно на изложеното в касационната жалба, за всяко от нарушенията, които са описани подробно в оспорваната заповед, е ясно и недвусмислено посочено дисциплинарното наказание, което се предвижда за него, с което е спазена разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ЗМВР. Освен това за всяко от описаните нарушения, представляващи деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители работещи в МВР и нарушаващи Етичния кодекс за поведение на държавните служител в МВР, се предвижда дисциплинарно наказание уволнение, поради което т. 1 и т. 2 на чл. 197, ал. 3 ЗМВР е неприложима. Не е нарушено правото на защита на Благоев. На касатора е наложено най - тежкото дисциплинарно наказание уволнение, поради извършването на нарушения, които подробно са описани в заповедта. Дори само осъществените действия уронващи престижа на службата, изразяващи се в нерегламентирано претърсване на лични вещи и личен обиск проявено с обидно и унизително отношение спрямо младши инспектор Т. Тодоров, станало достояние на широк кръг лица, е достатъчно за налагане на дисциплинарно наказание, дори и да не се вземат предвид публикациите в личния фейсбук профил на Благоев. В оспорваната заповед са посочени нарушените разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. С Етичния кодекс жалбоподателят е запознат, което се установява от събраните по делото доказателства, поради което доводът му за обратното е неоснователен. Освен това Етичния кодекс е обнародван, поради което Благоев като служител на МВР, е бил длъжен да бъде запознат с него, като част от служебните му задължения. Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Неоснователни са доводите на касатора, че при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание не са обсъдени тежестта на нарушението, че липсват мотиви относно формата на вината и цялостното поведение на държавния служител. Обратното, от изложените в оспорваната заповед мотиви, може ясно и безпротиворечиво да се разбере както какво конкретно е извършил Благоев, което е квалифицирано като дисциплинарно нарушение, заради което е ангажирана дисциплинарната му отговорност, така и какво е било цялостното му поведение през периода, в който са установени дисциплинарните нарушения. За тези фактически обстоятелства са събрани достатъчно доказателства в хода на дисциплинарното производство, които са подкрепени от събраните в хода на съдебното производство такива. Посочени са настъпилите общественоопасни или вредни последици от деянията, с което е спазена разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР предвиждаща, че при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Не е допуснато нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК от дисциплинарнонаказвания орган, който е упражнил правомощията си справедливо, добросъвестно и след преценка на всички събрани в хода на производството доказателства. Събраните по делото доказателства потвърждават, че ответникът правилно е оценил извършеното от касатора и наложеното наказание съответства на тежестта на извършените нарушения. С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение