Решение № 11015 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5113/2009 г.

Решение № 11015 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5113/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Симеон Танев Димитров от гр. Кюстендил срещу решение № 35 от 9.02.2009 г. по адм. дело № 569/2008 г. на Административен съд - гр. Кюстендил. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Кюстендилският административен съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу заповед № Т 2068 от 31.10.2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Кюстендил, с която е направен отказ за изплащане на целева социална помощ по чл. 19, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) с мотиви, че молбата - декларация за отпускане на тази помощ е подадена след изтичането на едномесечния срок по чл. 20, ал. 2 от същия правилник. За да постанови този резултат административният съд е приел, че "изводът на административния орган за изключване на правото на целева помощ по чл. 19, ал. 1 от ППЗСП от обстоятелството на упражняване на правото вън от срока по чл. 20, ал. 2 от ППЗСП съответства на закона" и че "представените от Димитров медицински документи (за внезапни заболявания, в резултат на което е пропуснал срока по чл. 20, ал. 2 ППЗСП) сочат на мислими обективни пречки за подаване на молбата - декларация само в 3 от дните на месечния срок, което, заедно с липсата на предвиден в АПК ред за възстановяване на срока за сезиране на административния орган е пречка да се сподели тезата за пропускане на срока по уважителни причини." Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Едномесечният срок по чл. 20, ал. 2 ППЗСП е преклузивен. След изтичането му съответната Дирекция "Социално подпомагане" не е компетентна да разглеждат подадените молби-декларации за отпускането на целева помощ за безплатно пътуване по чл. 19 ППЗСП. Погасено е не само искането за изплащане на разходите за безплатно пътуване, но и възможността на лицата да се възползват от правото си на социална помощ. Правото на изплащане на разходите за безплатно пътуване възниква от крайната дата на всяко извършено пътуване. Преклузивният срок веднъж започнал да тече не може нито да се спира, нито да се прекъсва. Извършването на действието, чрез което се упражнява дадено право, за което има установен преклузивен срок, не представлява прекъсване на този срок. Всички действия, свързани с забавеното подаване на молба-декларацията за изплащане на разходите за безплатно пътуване, не могат да прекъснат или да спрат изтичането на срока по чл. 20, ал. 2 ППЗСП. (Така: реш. № 7539 от 9.06.2009 г. по адм. д. № 4164/2009 г. на ВАС - VI отд.) Независимо от това твърдението на касационния жалбоподател, че пропускането на срока по чл. 20, ал. 2 ППЗСП било причинено от внезапното заболяване на същия, би могло да бъде разгледано в друго производство, в което е поискано възстановяване на срока и ако са налице условията за това (така цитираното вече реш. № 7539 от 9.06.2009 г. по адм. д. № 4164/2009 г. на ВАС - VI отд.). Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,