Решение № 13173 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5812/2011 г.

ВАСII отделение17.10.2011 г.докладчик Галя Костова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 330/18.03.11 г., постановено по адм. д. № 1066/10 г. по описа на Административен съд-Благоевград в частта, с която е постановено спрямо "Водоснабдяване и канализация" ЕООД-Благоевград и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част, с която оспорването по жалбата на Община-Благоевград против Заповед № ДК-02-ЮЗР 57/16.11.10 г. на началника на РДНСК Югозападен район е отхвърлено. ОСЪЖДА Община Благоевград ДА ЗАПЛАТИ на РДНСК Югозападен район разноски за касационната инстанция в размер на 150 лв юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 13173 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5812/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Община Благоевград против решение № 330/18.03.11 г. по адм. д. № 1066/10 г. по описа на Административен съд-Благоевград с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът РДНСК Югозападен район, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, юрк. Апостолова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. Ответникът "Водоснабдяване и канализация" ЕООД-Благоевград не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба допустима - подадена е от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу решение, постановено по жалба срещу индивидуален административен акт за премахване на незаконен строеж "Външен водопровод до резервоар на стадион "Христо Ботев"-Благоевград, подобект на строеж "Реконструкция на игрално поле на стадион "Христо Ботев"-Благоевград", попадащ в изключенията на чл. 215, ал. 7 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна . Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при пълна изясненост на правнорелевантните факти и обстоятелства, спазени съдопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Обоснован, при безспорните установявания относно характеристиката на обекта като строеж по определението на § 5, т. 38 ДРЗУТ и изграждането му при липсата на одобрен проект и влязло в сила разрешение за строеж, е решаващият правен извод за законосъобразност на обжалваната заповед за премахването му като незаконен по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Касационният довод, че изграждането на водопровода е свързано с осъществяването на останалите подобекти на "реконструкция на игрално поле на стадион "Христо Ботев"-Благоевград" не отменя необходимостта от одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, а констатациите на съдебнотехническата експертиза опровергават твърдението, че водопроводът е изграден като временна връзка, тъй като не обслужва временен обект, а представлява подобект на реконструкцията на градския стадион. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 51 ЗУТ и временните строежи са на разрешителен режим. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че в нарушение на съдопроизводствените правила като страна по делото е конституирано "Водоснабдяване и канализация" Еоод собственик на поземлен имот, в който е разположена част от процесния строеж. Страни в производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж са административния орган и адресатът на административния акт, собственик или извършител на незаконния строеж. Собственикът на терена не е заинтересувано лице, тъй като заповедта за премахване на строежа не засяга негови законни права и интереси, нито създава задължения за него. Предвид горното решението като постановено при липсата на пороци по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. Основателна при този резултат е своевременно заявената от процесуалния представител на РДНСК Югозападен район претенция за присъждане на разноски, която следва да бъде уважена в размер на 150 лв съгласно чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 221, ал. 2